Нашият читател Венко Димитров ни изпрати материала си за висшето образование заради вдъхновяващия, както го нарича, материал на Таня Петрова от в. "Сега" - "Висшето образование в България - скъпо, но лошо". Публикуваме го в рубриката "Идеи за България 2020", тъй като наистина смятаме, че е една добра идея за България...
Започвам този текст с ясното съзнание, че още самото заглавие ще прозвучи еретично за тези, които мислят, че по-скъпо задължително означава и по-добро. Любимото занимание на някои хора е да обясняват как килограм качествен колбас не може да е 3 лева, но ако е три пъти по-скъп, тогава трябва да е добър.
Елементарната логика говори за друго - ако човек поиска, може и на него да сложи баснословна цена и да претендира за високо качество. Спирам дотук, защото сметките взеха да стават твърде бакалски, а все пак ще говорим за висше образование. За съжаление, все по-често, когато се говори за него, то е на някакво бакалско ниво, приравняващо едно човешко право до сметката за тока.
Нека се абстрахираме и от клишета като "безплатно = безпарично" и "безплатен обяд няма". Разбира се, че няма - говорим за това студентите да не заплащат такси за обучение, а не, че някой ще им преподава, без да получава възнаграждение.
Издръжката на всеки един студент се покрива от държавна субсидия, която под претекст, че е недостатъчна, в разрез с Конституцията, бива допълвана от студентски такси.
През 1995 г. в България се въвеждат такси за висше образование, които от година на година растат. Паралелно с това качеството на образованието спада. Недостатъчното финансиране от страна на държавата довежда до раздуването на приема във висшите учебни заведения и превръщането на висшето образование в лукс.
Университетите са склонни да приемат на килограм, само и само да влизат повече пари в тях, въвежда се и платено обучение. Нормално е тогава акцентът да пада върху търсенето на пари, а не върху предлагането на качествено обучение. Цедката, пред която минават бъдещите висшисти, трябва да е проверка на знанията и уменията, а не пребъркване на джобовете им.
Образователен, а не имуществен ценз. Обаче се получава точно обратното - талантливият, но със скромни финансови възможности, бива предпочитан за сметка на платежоспособния. За единия вратите са широко отворени, а за другия - само ако намери пари.
По тази логика, входът на университета направо може да стане не приемен изпит, а явно или тайно наддаване за всяко място. Най-достойните ще са тези, които се изръсят най-много, а не тези със солидна образователна основа.
Лекар, който не e посещавал занятия, защото е ходил да мести кашони, за да учи, и лекар, който си е платил, за да влезе или излезе - при кой от двамата бихте отишли? Имущественият ценз е предпоставка за такива явления.
В противовес на това, безплатното за студента образование е предпоставка за качество. Ако паричните въпроси бъдат изхвърлени от съзнанието на академичната общност, то и студентите и преподавателите ще се концентрират върху обучението.
Това, което трябва да занимава обучаващи и обучавани, е учебният процес, а не откъде да намерят пари за него. Процес с осигурени база, практики и лабораторни изследвания, и достойно заплащане на преподавателския труд, за да не се допуска изнудване на студенти и "преподавателски туризъм".
Студенти отсъстват от занятия, защото им се налага да работят, за да покриват издръжката си, а на края на деня са прекалено уморени, за да прочетат нещо - тогава за какво качество говорим? Дори и да не отсъстват от занятия, студентите трябва да има свободно време и да учат, но и да почиват.
Както работещият има право на отдих, такова има и студентът, защото неговата задължение е да учи. А ако е и заслужил стипендия - си е негова работа, как ще я похарчи - дали за екскурзия, книги или кафене. Да не говорим, че на разговор на маса, особено при хуманитаристите, често се раждат големите идеи. Вече ако не покрива образователните изисквания - или да ги покрие, или да си ходи. Не да бъде коткан като добър клиент, за да си получи по-бързо стоката и да дойде ред на следващия клиент.
А откъде ще дойдат средствата за такова обучение е съвсем друга тема. Дали държавата ще спре да разхищава средства за глупости и ще прекрати корупционните практики. Или ще спре да финансира военни мисии и налагането на полицейщина - това е въпрос на едно мъдро управление, за което образованието и науката са действителен приоритет.
