Между стари насилници и нови месии

Българският избирател е наказан винаги да търси и никога да не намира своя спасител. Омагьосаният кръг впримчва и набелязаните за месии, които с шеметна бързина се превръщат в лакоми крадци, национални предатели или просто маскари. Електоралният мазохизъм е наша типична черта - гласуваме патетично с "О, спасителю, ела да ни оправиш", получаваме разочарование и бедност.

Неслучайно нито едно управление не е повторило два последователни мандата, като изключим коалиционните формули на ДПС.

Българинът избира лидери, които му обещават бързо, безболезнено и изначално спасение. Прехвърля им цялата отговорност, вдига ръце и чака. Оставя ги да действат. Самозалъгва се елементарно и страда. Вреден комплекс, който ражда популисти с десетилетна кариера вместо управници, пошли скандали вместо политики.

Щом те бие, значи те обича

Сега всички политици ни изглеждат като насилници, поне така ги приема масата недоволни, които викат по площадите с какви ли не искания, независимо дали са смешни, наивни или опасни. В психологията това е симптом за т.нар. Стокхолмски синдром - когато жертвата се влюбва в своя насилник. Може и Едипов комплекс да е, поне отвреме навреме бащицата си мени лицето и партийния цвят. А ние пак сме незадоволени.

И пак имаме проблем - търси се пробив в статуквото, но спасителят на бял кон го няма. Е, може и да не е чак толкова драматично, ако най-сетне надмогнем афинитета си към бели магии и шамани, за да гледаме по-далеч от един мандат. Ще можем ли?

Нов спасител vs. старите насилници

"Тази опозиция "насилник - спасител" изключва възможността за нормално решение от ситуацията", смята социологът Кънчо Стойчев. В протестите и недоволството експертът вижда преди всичко емоция, а не опит за срутване на държавата, какъвто е черният сценарий на уличната ярост.

"Не може да очакваме от едни обществени протести да излязат напълно завършени и рационални програми за действие. Не бива да виним протестиращите в тяхната некомпетентност по множество високо специализирани въпроси. В основното си чувство те са прави - за огромната и увеличаващата се пропаст между управляващи и управлявани", коментира Стойчев.

Бог високо, Цар далеко. Няма кой да помогне на народа, ще трябва да се избавя сам.

"Гражданството осъзнава силата си. Въпрос на постоянство и здрав разум е да надделее. Ако се прибере обратно в черупката си, ще подари отсрочка на партокрацията, но скоро отново ще трябва да излезе на улицата в името на оцеляването си", коментира политологът и журналист Иво Христов.

"Съществува враждебност между онези горе - политици от всички партии, олигарси, корумпирано чиновничество и услужливи журналисти - от една страна, и онези долу - ощетени потребители, лишени от правосъдие, здравни услуги и ясна житейска перспектива", допълва той. Убеден е, че възможните управленски конфигурации са изчерпани.

"Няма да стигне времето. Царят не се нуждае от рекламиране. Той може да се появи в 12 без 5, но вече се появи. Втори цар не виждам", допълва Кънчо Стойчев.

Не ни трябва спасител, а контрол, прозрачност и план за развитие

Народът упорито отказва да проумее, че никой няма да го избави с магическа пръчка. Като такъв маг бе припознат Симеон Сакскобургготски с неговото аристократично достолепие, Волен Сидеров с крясъците му за чист "национализъм", Бойко Борисов с твърд мускул, бетон и ножица ...

Отведнъж няма какво да стане, освен принцовете да се превърнат в жаби, с което настава всеобщото крякане. "Бързо може да бъде счупена една витрина, но смяната й отнема повече време. Бързо става разрушаването, а изграждането става бавно", обобщава Кънчо Стойчев за пасивното, но огромно електорално очакване.

Прогнозата на Иво Христов е, че колебанията на избирателите ще родят фрагментиран парламент, неспособен да излъчи стабилно мнозинство. "Ако той няма благоразумието сам да ограничи мандата си, да демократизира Изборния кодекс и да насрочи нови избори след 6 месеца, то кризата отново ще го застигне", коментира той.

Натискът от улицата също не е панацея. "Не ни трябва гражданско управление, защото това е Ленин. Негово прословуто изречение е: "Така да си построим държавата, за да може всяка чистачка да управлява". Невъзможно е да ни управляват чистачките, но чистачката може и трябва да осъществява контрол върху управляващите", допълва Кънчо Стойчев.

Рецептата му е друга - основните съставки са прозрачност и контрол над гражданите върху управлението и партиите. Иначе "професия депутат" постоянно набъбва и никой не носи отговорност за нищо, включително и пред Темида, докато управлението се люшка между партийни централи.

"България трябва да се върне към широка коалиция с национални приоритети. Нацията трябва да се обедини около пет приоритета за 10-годишен срок, а не върху 50, които всяко ново правителство променя. Нека има избори, но който и да взима властта, трябва да знае, че тези неща са важни", коментира експертът.

Образованието, реформата в публичната сфера и членството ни в еврозоната спокойто могат да бъдат такива национални задачи, които да се изпълняват в следващите 3 или 4 мандата.

В Германия и Великобритания властта също се мени, но когато стане дума за национални приоритети - я търговия, я имигранти - няма леви и няма десни. Така е по целия Запад. Ето това ни е големият проблем - късогледство за бъдещето, което замазваме още повече с нечии употични блянове.

Време е да се отървем от комплексите. Дори и да продължим да чакаме своя спасител, той никога няма да дойде.

#1 янаки 12.03.2013 в 08:00:56

Никой не може да бъде сигурен, но ако през първите години на прехода БКП беше разпусната, и със смяната на името не беше узурпирала социалистическата идея, може би сега нямаше да има такава дълбока политизация на обществото. Така или иначе бившите комунисти, като „по-окумуш”, са в ръководствата на всички партии, държавни структури и едрия бизнес. Те са на „всеки километър”. Те са по-скоро разпределени по партиите, а не разделени, както е с простолюдието. Простолюдието, към което като човек от дребния бизнес се слагам и аз, нямаше да бъде разделено на принципа червени и всякакви други. Не е нормално за дясна партия да гласуват пенсионери, които живеят само от пенсиите си. Нали и нашето слънце каза,”не е нормално дясна партия като ГЕРБ (цитирам по памет) да се занимава с доходи и заетост........”.

#2 Оня Дето Го Трият 12.03.2013 в 08:26:15

Залагам си монитора, че тия на снимката до Бойко по-горе сега са първи на протеста срещу статуквото

#3 mima 12.03.2013 в 09:06:31

Колко инча е? Мониторът де...

#4 Оня Дето Го Трият 12.03.2013 в 09:08:51

Размера няма значение

#5 Rodrigo Diaz de Vivar 12.03.2013 в 10:02:02

Жена ми, ако ме ядосва, такава проческа ще и направя, като на тази леля от снимката. Оня ... ощипи ме, ще изпищя ...

#6 Чинчифон 12.03.2013 в 13:18:44

Съмнявам се,че ГЕРБ някога е спечелил народа!Истината е,че Борисов и Цветанов си купиха партия,а партията им купи медиите.За това народа скача и протестира,но до сега никой не изследва неговите проблеми.Журналисти се занимават с подмазвачество,защото така получават добри пари,въпреки че са доказани бездарници.

#7 pixie 12.03.2013 в 14:20:31

Размерът винаги има значение. Колко комлекси са избивани заради размера...

#8 lele male 12.03.2013 в 16:54:21

Истината е в пакета!

#9 mima 12.03.2013 в 17:08:06

Каквото и да си говорим не е все едно и също дали е 14 или 24, нали...

#10 Rodrigo Diaz de Vivar 12.03.2013 в 18:48:07

Седем сантиметра са достатъчни. Останалото е женска лакомия. Така казва една моя доста "препатила" приятелка.

#11 deowin 12.03.2013 в 19:04:14

То човек може да кара само на хляб и вода, и няма да умре, но това обезсмисля ли пържолата с червено вино?

Новините

Най-четените