Можеш да разбереш много за едно общество даже само от неговата точка на кипене. Тия дни в Турция това се доказа за пореден път.
Десетки (може би даже стотици) хиляди хора излязоха по улиците и не се изплашиха от сълзотворния газ, палките и гумените куршуми. Формално - за да защитят един парк. Но всъщност желанието на властите да заменят дърветата в „Гези" с мол и булевард бяха последната капка в една голяма и препълнена чаша.
На турците им писна да живеят в ислямизираща се полицейска държава, която заприличва хем на Иран със своя авторитаризъм, хем на арабските емирства с брака по сметка между консерватизъм и недостъпен за простосмъртните фалшив лукс.
Гражданите на една ужасно мощна и влиятелна страна изкрещяха с цяло гърло, че докато ги мачкат, не могат да са горди. Всичко, насърбрано през последните години, излезе със страшна сила, когато... булдозерите тръгнаха към един обикновен парк. Точка на кипене, след която даже Реджеп Ердоган отстъпи.
У нас преди малко повече от година се очертаваха едни други булдозери на едно друго място - разположената на пешеходно разстояние от столичните околности Витоша. Някой бе решил, че държавата му е заден двор и спокойно може да си вдигне барака в него. Излязоха много млади и активни хора, но по-голямата част от българите остана пред ракията, салатата и телевизора.
Няколко месеца по-късно нищо не се беше променило в държавата, освен че хора, подобни на онези с булдозерите, бяха пробвали колко могат да одерат населението със сметките за тока. Десетки хиляди излязоха по улиците, за да протестират срещу ударилата по джоба им неправда. По някое време им писна и всичко замря.
Междувременно, хората с булдозерите (а също и с печатниците, цигарените фабрики, цистерните и т.н.) сложиха други свои приятели на власт.
Точка на кипене, която не значи нищо.
Виждам в статията някакво съжаление и дори упрек, че турците си имали точка на кипене, пък ние си нямаме (или е прекалено висока, затова не я достигаме). Категорично съм против подобни внушения. Масовите настроения в Турция срещу ислямисткия и антидемократичен уклон на сегашното им правителство са добра новина. Това обаче изобщо не означава, че протестите на площад „Таксим“ могат или трябва по някакъв начин да ни служат за пример, още по-малко буквален. Достигането на точката на кипене на едно общество не е за хвалба. То значи, че нещо е било прегрято. И че съществува сериозна опасност от изгаряне. За всички. Ние имаме съвършено друг проблем. Той не е в това, че не сме достатъчно революционно настроени да се вдигнем на някакъв всепомитащ протест. Проблемът ни е да усвоим СИСТЕМНОТО и ЦЕЛЕНАСОЧЕНО използване на гражданските протести като ИНСТРУМЕНТ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. „Кипежните“ протести, които искат всичко едновременно, за нас са не само безсмислени, а и вредни. Очевидно е, че те не могат да сменят системата. Ако обаче се превърнат в „дежурни“, могат тотално да дискредитират представата за граждански протест. За съжаление, точно това се случва в момента у нас – постепенно и неусетно. Ако още половин година по площадите през ден се размахват лозунги от типа „Срещу безобразията в България“, „Съдбата на Чаушеску ви очаква“, „Долу (еди-кой си)“ и „Всеки ден ще е така до победата“, огромното мнозинство от нормалните хора просто ще се откаже от самата идея за протеста като работещ инструмент на гражданското общество. Тогава протестите ще се превърнат в периодично сборище на всякакви маргинали, много от които с камъни в джобовете. И когато се наложи полицията да ги усмири по-грубо (а то все някога ще се наложи), никой освен себеподобните им няма да възрази. Което фактически ще означава, че стоящите си вкъщи нормални хора се съгласяват с „твърда ръка“ срещу гражданските протести. Човек може да си представи колко доволни ще бъдат в МВР и изобщо по горните етажи на властта. Другата възможност е протестите да се превърнат в ежедневен безвреден лай, гето за изпускане на негативни емоции, нещо като прословутата „Гореща точка“ на Бареков. Така скоро ще станат обект на присмех, а не след дълго в медиите ще започнат да им отделят само по два реда. Отделно е другата опасност: протестите да бъдат полека-лека узурпирани като инструмент от две-три скандалджийски настроени партии, при което изпускането на негативни емоции да бъде умело насочвано в интерес на междупартийни игри и боричкания. От 14 януари 2009-та досега партиите ги беше страх и се пазеха, но напоследък започнаха да се охрабряват. Как може да се избегне това и гражданските протести да започнат да се използват разумно и системно като ефективно средство за принуда върху властта, може лесно да се съобрази – достатъчно е да се види кои протести досега са били успешни. Това са тези с ЯСНО ФОРМУЛИРАНИ И РЕАЛНО ОСЪЩЕСТВИМИ ИСКАНИЯ, които са били (и са останали) ФОКУСИРАНИ ВЪРХУ КОНКРЕТЕН ПРОБЛЕМ. Защитата на варненската морска градина, неприемането на сметище в близост до някое село, искането за ремонт на жизнено важен пътен участък или настояването за изплащане на забавени заплати – такива „дребни“ случаи не променят системата, но правят две полезни неща: не позволяват на властта да се самоуспокоява и (по-важното) с тях обществото трупа опит в използването на инструмента на гражданския протест. И когато се наложи да се протестира срещу нещо по-мащабно, например ценообразуването в енергетиката, опитите за пълзяща отмяна на лустрационните изисквания в НС и МВнР, или замитането под килима на знакови разследвания и съдебни казуси, протестите няма да бъдат „всеядни“. Защото ще е ясно, че „всеядният“ протест, на който се издигат купища всевъзможни искания, може най-много да стресне някого временно – но реален резултат може да има само при ясно и фокусирано послание. В идеалния случай, преди да тръгне на протест, човек трябва да се запита ТОЧНО СРЕЩУ КАКВО е протестът. И да отиде там, за да протестира точно срещу това. Не за да се навика и напсува, това не върши работа никому. Не е задължително (а не е и препоръчително) да се достига точката на кипене. Важното е какво ще се свари. Може да се вари и на бавен огън. Кипенето заради самото кипене произвежда предимно пара.
Нацацарчване - няма ни вест, ни кост за биячите на"атентатора", мина месец, а няма екзпертиза на "фалшивите" бюлетините, минаха три месеца, а няма доказателства за незаконно подслушване. Ново увеличение на тока. МРЗ не 500, а 450лв. и то евентуално след 4г. Пари за майчинство няма, за АЕЦ има и то при референдум с голямо"НЕ". Здравен министър и дим на цигари. Културен министър: "Вапцаров Терорист". Образователен министър:"Децата от 4год на училище". И това за 3дни. А за 100?