Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) отбеляза рекордни резултати в две немски провинции на местния вот в началото на месеца, така че може да изглежда като нелепа шега дори да се прошепне, че антиевропейският популизъм е достигнал своя пик, след който неизменно ще започне да отшумява.
Въпреки това поредица от събития в Италия, Великобритания, Франция, Испания, Словакия и Чехия показват, че приливът може да се обърне срещу националистическите движения.
Това не означава, че социалната и икономическата криза, накарала мнозина да застанат срещу традиционните политически партии и парламентарни системи в ЕС, си е отишла. Но популистите изглежда не могат да си осигурят мнозинство, което да подкрепя радикалния им, антиевропейски курс.
Италия е най-добрият пример за това.
Бившият министър на вътрешните работи Матео Салвини, чиято крайнодясна Лига споделяше с нежелание властта с "Пет звезди" в първото популистко правителство на Западна Европа, прецени, че страната е узряла за рязък завой надясно и през август срина коалицията и настоя за предсрочни парламентарни избори.
Докато "Il Capitano" обикаляше плажовете и си правеше селфита с разголени жени, а привържениците му в Рим бълваха огън и жупел, опитът му да консолидира властта се срина. Неговите вече бивши коалиционни партньори с неохота приеха да съставят правителство с лявоцентристката Демократическа партия и Италия поне засега не е на ръба на политическа криза.
Напротив, тя е готова да се върне към по-умерените и благоприятни за ЕС икономически и миграционни политики. Провалът на Салвини остави партията му назад в социологическите проучвания и породи съмнения относно лидерските му качества. Но колелото на късмета в Италия се върти бързо.
Майсторът на манипулациите в социалните мрежи може скоро да се завърне, ако икономиката продължи да буксува и новата коалиция се разпадне.
Експонат номер две е Великобритания.
Борис Джонсън опита да бъде по-голям популист и от саите популисти като се закле "на всяка цена" да изведа страната от Евросъюза на 31 октомври, дори това да означава Брекзит без сделка. Той обаче претърпя грандиозен провал в парламента миналия вторник.
Новият премиер, който обеща "да поеме контрола", загуби контрол още при първото гласуване в Камарата на общините.
Джонсън може и да успее да представи Консервативната партия като "истинската партия на Брекзит", като се има предвид хаосът, който цари в британската политика, умората в обществото от безкрайните битки за Брекзит и непривлекателната алтернатива в лицето на Джереми Корбин и лейбъристите. Но това изглежда все по-малко вероятно, след като голямата му схема за спиране работата на парламента, за да прокара Брекзит без сделка, се провали.
Междувременно Найджъл Фараж, чиято партия смаза консерваторите и победи лейбъристите на изборите за Европейски парламент, може отново да се сблъска с недоволство заради невъзможността си да постигне пробив в британския парламент.
Експонат номер три е Франция.
Преди шест месеца президентът Еманюел Макрон изглеждаше затънал в сериозни неприятности заради антиправителствените протести на "жълтите жилетки", които всяка събота организираха изпълнени с безредици демонстрации, а крайнодясната партия на Марин льо Пен започна да печели все повече от общественото доверие.
Сега Макрон отново владее положението, по-голямата част от "жълтите жилетки" се прибраха по домовете си, поне засега, а льо Пен не успя да се пребори за победа на европейските избори. С намаляването на безработицата и поддържането на стабилна икономика изглежда популизмът във Франция се е ударил в стъклен таван.
Коалицията в Австрия между консерваторите и крайнодясната Партия на свободата се срина през май месец, когато лидерът на антимигрантското движение се появи във видео, в което предлага сделка на предполагаема руска бизнесдама в замяна на незаконно финансиране.
Извън правителството Партията на свободата все още се радва на около 20% одобрение, но изглежда малко вероятно да се върне на власт след предсрочните избори този месец.
В Испания популистите от крайната левица и крайната десница също губят позициите си.
Правителството на социалистическото малцинство на премиера Педро Санчес започна да набира популярност, а в Германия AfD излезе начело в провинции като Саксония и Бранденбург, но си остана в опозиция. Всички основни партии са решени да изключат окончателно "Алтернатива за Германия" от политическия живот в страната и на местно, и на национално ниво.
Трябва да се отбележи, че крайнодесните националистически партии постигнаха грандиозни победи на евровота в Унгария и Полша и продължават да поддържа недоверието на Евросъюза към върховенството на закона и гражданските права в двете държави.
Но фактическият лидер на Полша Ярослав Качински може да загуби абсолютното си парламентарно мнозинство на изборите през октомври, въпреки популярната комбинация от социален и католически консерватизъм.
В същото време опасенията от нелиберална популистка вълна, която ще обхване цяла Централна Европа, се оказаха пресилени.
В Словакия либералните демократи спечелиха президентските избори, а чешкият премиер Андрей Бабиш се сблъска с масови протести заради предполагаем конфликт на интереси. И все пак основните политически лидери сбъркаха като погледнаха на популисткия прилив като на повод да се отпуснат. Основните двигатели на националистическите политики още са налице.
Ерозията на някои от основните европейски демокрации на XX век - политически партии, синдикати, религиозни общности - остави обществата в нестабилна позиция. Нарастващото неравенство в доходите, проблемите с миграцията и намаляването на неквалифицираните работни места заради глобализацията са плодотворна почва за гняв и в Европа, и в Съединените щати.
Има го и фактът, че популистите няма нужда да са на власт, за да определят дневния ред в политиката, особено по горещи теми като миграцията, при които те успешно прехвърлят дискусията от това как най-добре да се справим с миграционния поток към това как да "защитим нашата крепост - Европа".
А социалните мрежи все още предлагат незабавен изход от всички беди и отдушник за всички форми на протест, не без помощта на фалшивите новини и други манипулации, които популистите няма да се уморят да използват.
