Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изборът е наш

Изборът е наш

Този път малко ще се повторя. За което се извинявам. Просто средносрочната ми визия за "нещата от живота" в значителна степен съвпада с нещата, за които мрънкам с повод и без повод. И все пак...

Омръзна ми да слушам псевдоинтелектуално мрънкане на хора с потъпкани розови блянове за собственото им бъдеще, претворени в крайно съмнително настояще. Аман от черногледци. Писах преди известно време за тези, които все някой ги е "излъгал", все някой им "се е подиграл", все някой е "предал доверието им" и на които вечно някой им пречи "да живеят достойно".

Виновен е не Филанкишията, а грешните ни избори

Имало ли е случай някой от вас някога въобще да се замисли, че за скапания му живот не са виновни политиците, американците или негово величество Филанкишията, а евентуално проблемът е в грешните избори, които е направил? Май няма гора от ръце.

Аз пък, на база скромния ми житейски опит, категорично виждам промяната в начина на живот на хората. По-паметливите могат да си спомнят живота през 80-те, началото на 90-те, после мрачните "мутренски" години, после как посрещахме новото хилядолетие... Твърде смътно и откъслечно помня Лукановата зима, но за сметка на това обилно слюноотделям при реминисценцията за "компота от 'жанки".

Вече е 2011 г. и положителната промяна в бита и като цяло живота на българина е твърде значителна и очевидна. Тя се случва бавно, постепенно и въпреки всичко, но присъства осезателно. Днес повечето хора живеят по-добре, отколкото преди 20 години, а който твърди обратното - абсолютно сам си е виновен.

Естествено има още много какво да се желае, особено в културен аспект, но всяка радикална промяна за добро е абсолютно невъзможно да стане от днес за утре. Магическата пръчица, дето някой трябвало да махне с нея "и после ще се оправим" можете да я забравите, а ако ви я обещават - значи нещо ви лъжат. Ама това май вие го знаете вече...

Крахът на старата ценностна система не беше последван от замяната й с нова, по-добра ценностна система, а самотекът издълба някои обществени дупки, които пред очите ни стават все по-дълбоки с всяка изминала година. Обществото се нуждае от - ако не коренна, промяна, то поне целенасочена преориентация на приоритетите.

Всеки умее до съвършенство да мрънка, а какво решава

Това, което виждам аз е, че всеки умее до съвършенство да мрънка и да изтъква проблемите, но никой не се съсредоточава върху решаването им. Колко от вас предложиха някаква алтернатива?

Това, което ми се иска да видя, но мога само да загатна като идея (няма място за изчерпателност), е следното:

Образование

С масовата неграмотност никой никога не е успял и няма да успее да се пребори, просто защото на хората не им дреме. Моето предложение за повишаване нивото на грамотността се основава на основна промяна в образователната система.

Първо - твърди критерии за оценяване знанията на ученици/студенти и прилагането им от независим и строг орган. Никакви контролни, докладчета, три плюса равно на шестица, "ама дай да го пуснем с тройка, че да не не му спираме развитието" и прочие дивотии.

Второ - хармонизация на учебния материал с държави, в които образованието "работи" - пренаписване на учебници, премахване на излишни дисциплини, възможност за индивидуално профилиране според способностите и желанието на децата.

Трето - повишаване на положението в социалната стълбица на професията "учител". Повече пари, по-голямо работно време и много по-строг ценз за преподавателите. Аз лично не бих станал учител, просто защото... няма причина да го правя. Едното "чувствам го като призвание" не е достатъчно, защото вътрешното чувство за удовлетворение не се яде. Поради същата причина, впрочем, не кандидатствах в НАТФИЗ.

Имам една прекрасна идея, която обаче ще бъде доста трудна за реализация. Доколкото знам, навремето е имало т.нар. "спортни интернати". Мисля си, че превръщането на домовете за деца, лишени от родителска грижа, в инкубатори за елитни спортисти може да се случи. Потенциалът на една такава дългосрочна стратегия е огромен. Традиции и генетичен потенциал - бол, пари обаче - йок.

Инвеститори и спонсори могат да бъдат привличани чрез данъчни облекчения плюс символичен процент от евентуални трансфери, договори и премии. Каква по-добра реклама от това? Ролята на държавата може да бъде само в това да подпомага подобни инициативи и да контролира за злоупотреби.

Корупция

Тя е "италианските обувки", които дърпат цялата държава към дъното. Надявам се малко повече (добре де - много повече) да се спазват законите, като започнем със... Закона за движение по пътищата. Защото май-май към момента мигачите, знаците и пешеходните пътеки са приоритет на балъците и педалите.

Все си мисля, уважаеми читатели, че когато спрете да карате като, pardon my french, шибани мръсни селяци, тогава нито милиционерите ще се заяждат, нито ще се налага да ги подкупвате. Така хем ще има ред, хем няма да се чудите "можем ли сега тука нещо да измислим?".

Давате - а те все ви искат

Кръгът е омагьосан - докато продължавате да давате, те ще продължават да си искат. Когато някой не иска да извърши това, което е длъжен по закон - сезирайте компетентния орган. Оплачете се. Пуснете жалба. Осъдете държавата. България е държавата с най-много загубени дела в Страсбург.

Да, ще загубите време, и не, няма гаранция, че ще имате успех, но поне ще си упражните правата, заради които плащате данъци и заради които въобще има смисъл да съществува държавата. И в момента, в който няколко десетки българи спечелят дела, чиновниците ще започнат да се осеферват.

За това, което държавният служител и без това е длъжен да направи, рушвет ще даде само, пак да ме прощавате, абсолютен тъпанар. Оплачете се, вдигнете шум, хванете го със скрита камера, използвайте медиите по предназначение! Когато те измами майстор - осъди го. Когато те набие домоуправителя - осъди го! Корупцията по най-високите нива не може да бъде изкоренена, просто досега не се е случвало никъде, така че няма да изнаглявам.

С оправдан риск да стана банален - до към 2020-а ми се иска българите да си понаучат правата и да си ги бранят, но да си знаят и задълженията.

Oбщество

Който не си плаща данъците и не гласува - да замълчи завинаги! Амин! Който не дава - няма да взема. За да имаш право да псуваш, че автобусът закъснява и вътре времето е десет пъти по-гадно, отколкото навън - продупчи билет!

Иска ми се малко повече възпитание - хората да се изчакват, а не да търчат като побеснели към авантата, да се пререждат, да се бутат и да се държат като хванати от гората лютаци. Справка - "Лидъл", големия аутлет на "Цариградско", всяка опашка за каквото и да било, голямо намаление някъде, влизане и излизане в претъпкано помещение и безброй още примери, включващи много хора и понятието "ред".

Макар че аз започвам да се съмнявам, че хората се държат така заради евтинията. Май просто пенсионерите обичат да се бият с родилки за банани и кисело мляко. Така де - не е важен продуктът, а преживяването, битката, победата... Или иначе казано - квинтесенцията на байганьовския тарикатлък, която бих бутилирал и погребал на дъното на най-дълбоката септична яма на света. Но пък погледнато от друг ъгъл - авантата е чиста печалба.

Искрено се надявам през 2020-а хората да имат ясната идея за какво манифестират и срещу какво протестират, както и как точно да го правят. Надявам се дотогава поне един да се сети, че протестите "срещу правителството" трябва да се състоят не пред Народното събрание, а пред Министерския съвет.

Във връзка с точка "Образование" - нали всички сме наясно, че след 30 години ще имаме 3 милиона неграмотни, живеещи в Средновековието цигани, чиято социална форма на организация винаги е била и ще бъде племе. Да, това е проблем, който няма да се реши нито с лозунги, нито с бой, нито с алабалистика по телевизора.

"Десетилетието на ромската интеграция" беше пълен провал, от който няколко цигани се превърнаха в богати роми. Надявам се през 2020-а заплашителната тенденция да бъде прекъсната и да се предприеме (ако трябва принудително и скрепено чрез санкции) политика по образоване на циганите.

Трябва да бъдат учени на занаяти и да работят в полза на държавата. Колкото и да презирам комунистическия строй, Строителни войски са чудесен пример за това къде може да се експлоатира работната сила на мургавия пролетариат. Така хем ще имат занаят, хем няма да се плаща на "Мапа ченгиз" и тем подобни. Всичко това, естествено - строго контролирано и санкционирано от държавата.

Събирам мнения - ако някой ми каже един-едничък плюс от съществуването на бездомните кучета - ще му купя нещо скъпо. Аз мога да изредя безброй минуси и нито един плюс. 2011-а е, да го weba, за к'во говорим изобщо, градът нито е джунгла, нито е великата Сибирска степ, че да ми вият глутници под порозореца!

Искрено се надявам през 2020-а по улиците на гр. София да няма нито едно бездомно куче. Домашните кучета да са ваксинирани, ако ще да е най-келявият пинчер - задължително с намордник, задължително на каишка, а стопаните им да ги разхождат само на определени за целта места.

НЕ там, където си играят деца, които вместо с кал да се замерят с кучешка тор. НЕ там, където може да ги блъсне кола и НЕ там, откъдето лесно могат да се изгубят или да избягат.

Думата "реформа" вече изгуби необходимия смисъл. Здравна, административна, в МВР, образователна и прочие... Знам само, че хората искат линейката да пристига преди полицията, а полицията - преди пицата, само че засега май по-скоро е обратното.

Надявам се кадърни българи да намерят смисъл и причина да останат тук, други - да се върнат. Защото, въпреки всички проблеми, България има голям потенциал.

Надявам се към 2020-а харчлъкът на всяка една държавна стотинка да бъде строго и прозрачно контролиран от компетентни органи, но най-вероятно това и към 3020-та няма да се случи.

Вместо заключение - горенаписаното е малко като писмо до дядо Коледа. Дори не са толкова идеи, колкото "добри пожелания". Още добри пожелания - живот и здраве след 10 години.

Най-четените