Човекът, който ще спечели на Меркел още един мандат

По всичко личи, че Ангела Меркел я очаква нов безпроблемно спечелен мандат като канцлер. Преднината й пред кандидата на социалистите - Мартин Шулц, е между 13 и 17% според различните изследвания и само чудо може да отнеме победата на Христиан-демократите в неделя.

Според Хенрик Мюлер, професор по журналистика и икономическа политика от Техническия университет в Дортмунд, автор на множество книги за икономическата политика на Германия и колумнист на сп. "Шпигел", за тази си победа Меркел преди всичко трябва да благодари на шефа на Европейската централна банка Марио Драги.

Колкото непопулярен е самият Драги в Германия, толкова спорен е неговият курс в консервативните кръгове. Без Драги германската канцлерка не би имала тази удобна преднина пред опонентите си, каквато й вещаят социолозите.

Германската икономика преживява забележителен разцвет, какъвто рядко може да бъде наблюдаван. И това достига до съзнанието на обикновените хора.

Когато през 2005 г. Ангела Меркел пое управлението в Германия, страната беше в неприятна ситуация. Голяма част от населението е обезверено, безработицата е достигнала 5 млн. души, държавният бюджет през последните няколко години е в постотянен дефицит, а външният дълг расте.

12-те години управление на канцлерката показват много по-различна ситуация. Икономиката преживява един от най-дългите възход в историята си. Безработицата е намаляла, а пазарът на труда страда от деифицити, които попълва с външна работна ръка. Държавният бюджет регистрира излишъци на фона на намаляващия дълг.

И по-важно - бюргерите, които в другите държави често са осмивани като пословични скептици, виждат именно това. Германия изпитва някаква форма на потисната по немски колективна еуфория. Общо 90% от жителите на страната смятат, че икономическата ситуация в момента е добра, като това е най-високата стойност в ЕС.

Според мнозинството от хората там те също се възползват от това общо развитие. Според последните данни от проучването Евробарометър 84% са доволни от личното си финансово състояние, 72% - от работата си, 73% - от публичните услуги, предоставяни от държавата.

Факт е, че минаха няколко години, преди германците да усетят наистина икономическия ръст. Сега обаче оценките по темата достигат рекордно високи стойности.

И ако Меркел се радва на фантастични предизборни условия, ситуацията едва ли би била по-лоша за всеки политически играч, който насърчава промяната в политиката.

Разбира се, все още има и други проблеми. За поне 1/3 от германците имиграцията продължава да бъде най-важният въпрос преди изборите, а именно канцлерката беше човекът, който обяви политиката на отворените врати. И все пак преди две години този дял беше два пъти по-голям.

Ключовият за страната автомобилен сектор също заплашва да създаде нова криза, след като беше разкрито, че големи компании като Volkswagen, BMW, Audi, Daimler и Porshe са били в картел. Финансирането в образование и наука също не е кой знае колко голямо. Германия изостава в процеса на цифровизация, а 39% са на мнение, че нещата в страната са се развили в грешната посока. В края на краищата 1/4 от гражданите са недоволни от начина, по който демокрацията работи в страната.

И все пак 93% казват, че са доволни от живота си - ситуация, с която едва ли друга европейска държава може да се похвали в момента. Много неща трябва да се объркат сериозно, за да реши едно толкова доволно и задоволено общество да смени политическите си лидери.

Но точно Меркел ли е човекът, отговорен за добрата икономическа ситуация в страната? Едва ли... Канцлерката извади късмет три основни фактора да играят роля по време на нейното управление.

- Реформите в пазара на труда. В първите години от управлението на Меркел вече започнаха да се усещат ефектите от социалните реформи, известни като "Концепцията на Харц" (по името на Петер Харц, съветник на канцлера Герхард Шрьодер). Това постепенно води и до намаляване на безработицата в страната.

- Бумът на Китай. Докато повечето западни икономики попаднаха в капана на финансовата криза и последвалата я криза на еврозоната, германските компании успяха да избегнат сравнително леко този момент. Китай и някои други бързо развиващи се икономики имаха нужда именно от това, което германската индустрия произвежда - машини, удобства, химическа промишленост, автомобили и т.н.

- Натискът на Марио Драги. Основният двигател за доброто икономическо положение на Германия обаче е Европейската централна банка. От 2010 г. основният лихвен процент е твърде нисък от гледна точка на Германия. След като Марио Драги пое ръководството на ЕЦБ през 2011 г., той първо захрани банковата система с инжекция от милиарди евро ("LTRO"), след това наложи санкции на депозитите в централната банка и накрая, през 2015 г., остави милиарди Държавни облигации в евро да бъдат изкупени, като така дългосрочните лихвени проценти и валутният курс също се понижиха.

И до днес ЕЦБ е принудена да следва политиката на поддържане на ниска цена на еврото за сметка на отслабването на някои държави в еврозоната. Тези мерки облагодетелстват също германската икономика. Ниските лихвени проценти доведоха до бум на строителството. Слабият валутен курс засили износа и помогна на компаниите да реализират големи печалби в чуждестранния бизнес.

Германската държава може да задлъжнее до отрицателни реални лихвени проценти (лихви минус инфлация) - необичайна ситуация, за която до момента няма познати модели от историята.

Меркел може да си е изградила името на лидер, който прекара страната си през различни кризи - финансовата от 2008 г., кризата с еврозоната, украинската и чак до бежанската. Въпреки това обаче по време на нейното управление липсват големи решения в икономиката. Тогава основната тема беше спестяването - да няма дефицити в държавния бюджет - подходящ курс за финансовата политика, но не точно икономически-политически подвиг.

Именно действията на Драги, който през лятото на 2012 г. обяви, че ЕЦБ ще направи всичко, което трябва, за да се запази целостта на еврозоната, може да се каже, че запазиха целостта на валутния съюз. Ако не беше тази силна подкрепа на ЕЦБ за еврото, (понижаваща цената му многократно) вероятно можеше да се наложше да се наложи по-богатите държави в еврозоната (Германия) да плащат за грешките на по-бедните.

Това на свой ред неминуемо щеше да окаже ефект и върху жизнения стандарт на обикновения германец, а това би означавало доста по-слаба подкрепа за какнцлерката Меркел.

Драги следваше курса на изключително ниската цена на еврото подобно на колегите му от САЩ, Великобритания, Япония и Китай и други.

Това е стратегия, която включва големи рискове и нежелани ефекти: ценови балони на пазарите и борсите на недвижимите имоти, нездравословен бум на строителството, ниски инвестиции въпреки ниските лихвени проценти, тъй като спекулациите по време на хиперактивни финансови пазари са по-привлекателни от предприемаческите начинания.

Това на свой ред може да задейства една още по-голяма финансова криза. Но ЕЦБ на Драги също така възпрепятства евентуална изключително неприятна дефлация и засенчи провала на правителствата и парламентите, които досега подтикнаха основната реконструкция на еврозоната.

И дори критиките към курса на Драги да са оправдани, безспорен е ефектът му върху германската икономика и върху изборите за Бундестага. Ситуацията щеше да е много по-различна, ако над немците тегнеше сянката на потенциални строги икономии на фона на всичко друго. Сега обаче сякаш нищо не може да спре възхода на страната, а Меркел може да ласкае избирателите си с послания за благополучие.

Добрите времена обаче не траят вечно. Но германците така или иначе няма да избират канцлера си за вечни времена.

Новините

Най-четените