Чешкият анти-Хавел

Той е безочлив, провокативен и крещящо политически некоректен. Наскоро заяви, че 90 процента от чешките роми „не могат да се адаптират” и са мързеливи, а също така се нагърби и със задачата да премахне буркините от телата на мюсюлманските жени. Обвиняван е в това, че е расист и циничен опортюнист.

Милош Земан също така е и президент на Чешката република.

Първият му мандат, който в момента наближава своя край, беше белязан с изявления, които предизвикаха гняв и недоумение както в родната му страна, така и в чужбина. Като например твърдението, че скорошната мигрантска вълна е планирана от Мюсюлманско братство като начин„постепенно да се постигне контрол” над Европа.

Неукротимият 73-годишен мъж, който от години страда от диабет тип 2 и от увреждане на нервите, гони преизбиране през януари.

Социологическите проучвания показват, че Земан лесно ще спечели първия тур, но най-вероятно ще се изправи в трудна битка във втория срещу Иржи Драхош - уважаваният бивш президент на Чешката академия на науките.

Ангажиран с това да съблюдава създаването на новото правителство след парламентарните избори през октомври, Земан обърка много чешки политици като обяви, че ще даде на милиардера Андрей Бабиш, чиято партия АНО спечели вота, два шанса да формира правителство на малцинството.

Ако Земан остане на президентския пост, а Бабиш, който е обвиняем за измама със субсидии, бъде помилван и стане министър-председател, Брюксел ще се изправи срещу страховит тандем, който би блокирал всички опити да се прокарат решенията на ЕК по спорни въпроси като миграцията и директивите за контрол над оръжията.

Отражение на цялата политическа кариера на Земан е това, че днес той е почитан от някогашните си врагове и е хулен от много от някогашните си колеги в Социалдемократическата партия.

"Противопоставям се на неговите лични ценности, против съм неговите връзки с бизнеса и съм против действията му срещу Социалдемократическата партия. Има много, много неща, които не харесвам в личността на президента Земан", казва Иржи Динстбир-младши, бивш министър по човешките права и равните възможности и лидер на лявото крило на социалдемократите.

"Харесвам го. Не бих гласувал за него, но трябва да призная, че харесвам характера му", заявява Жан Захрадил - евродепутат и член на изпълнителното бюро на дясноцентристите Граждански демократи (ОДС).

През 2013 г. Земан се превърна в първия чешки президент, който беше избран с директен вот от гласоподавателите (преди това президентите в страната се избираха от парламента).

Той обаче е коренна противоположност на Вацлав Хавел. Дори може да се каже, че е анти-Хавел ти президент. Дисидентът драматург Вацлав Хавел, който, като пръв президент след комунизма, стана известен с визията си за егалитарно и включено гражданско общество, зададе прогресивния тон на страната през 90-те.

През 1993 г. в интервю с New York Times, в момент, в който чешките роми са изправени пред масово ширещи се дискриминация и насилие заради расизъм, Хавел заявява, че проблемът е "като лакмусов тест… на гражданското общество" и определя липсата на толерантност за "най-голямото предизвикателство на нашето време".

Земан е на другият полюс. Вместо да се опитва да се бори с фанатизма, той го подклажда, остър е спрямо имигрантите и нарича мюсюлманите „престъпници”, които искат да наложат законите на шериата вместо да се интегрират.

В свой коментар от 2015-а той едновременно хули мюсюлманите и жените, като заявява: „Неверните жени ще бъдат пребити с камъни, ръцете на крадците ще бъдат отрязани и ние ще бъдем лишени от красотата на жените, защото те ще трябва да прикриват лицата си. Мога да приема обаче, че в някои случаи това може да има своите ползи”.

Също тогава Земан заяви, че правителството трябва да финансира подготовката на въоръжени милиции, които да помагат в защитата на границите, вероятно срещу имигранти.

Изявленията на Земан му навлякоха гнева на върховния комисар на ООН по човешките права и на Комисията на Съвета на Европа срещу расизма и нетолерантността, които предлагат законите в Чехия да бъдат промени по такъв начин, че на политици като Земан да им бъде търсена отговорност за подобни коментари.

Самотно момче

Милош Земан е роден в град Колин, на около 56 км източно от Прага. Родителите му се развеждат, когато е едва на 2 години, а той бива отгледан от майка си, която работи като учителка. Описват го като много интелигентно, но самотно момче. Самият той е заявявал, че не си спомня да е имал каквито и да е приятели в детството си.

Земан завършва Икономическия университет, след което се присъединява към Комунистическата партия през 1968 г. по време на Пражката пролет. Изключен е от партията две години по-късно заради несъгласието си с инвазията на държавите от Варшавския договор в родната му страна. Той попада в полезрението на властите повторно през август 1989 г. заради статия в списание.

Телевизионно участие, в което Земан критикува икономиката на страната, му носи покана за присъединяване към Гражданския форум на Вацлав Хавел по време на Кадифената революция.

Той обаче отказва и се присъединява към съживената Социалдемократическа партия, която преди това е абсорбирана от властващите комунисти през 1948-а. Не след дълго е избран и за член на Народната камара в парламента.

Година по-късно Земан става и лидер на партията.

През по-голямата част от 90-те години, чешкият политически живот е доминиран от Гражданската демократична партия, ръководена от бившия министър-председател и президент Вацлав Клаус, и социалдемократите на Земан (той самият е премиер между 1998 и 2002 г.). Техните противопоставяния често са крайни, а понякога и лични.

Според евродепутата Жан Захрадил (който е и бивш съветник на Вацлав Клаус), „Земан е личност с много дълга памет и обикновено не прощава. Той доста успешно унищожава всичките си бивши политически опоненти”.

Когато той се опитва отново да стане президент през 2013 г., Иржи Динстбир-младши се изправя срещу него, донякъде защото „Земан няма етически ограничения”. Динстбин вярва, че трансформацията на Земан от социалдемократ към насочена срещу имиграцията главня е постепенна.

„Можехте да видите как това се случва още по времето, когато беше министър-председател. Той е прагматичен. Ако види нещо, което е полезно за политическата му кариера, няма да се поколебае да го използва”, посочва Динстбин.

„Той използва най-низшите емоции, за да раздели нацията чрез миграционната криза, която тук всъщност не съществува. Накара хората да се страхуват и след това изигра ролята на техен защитник. Възходът на популистките партии и разделянето на обществото в голяма степен станаха реалност заради неговите стъпки към президентски пост”, заяви той.

Но докато Динстбир смята, че в изказванията на Земан липсва искреност, други смятат, че той е напълно честен.

„Мисля, че той донякъде е расист. Но мисля, че (неговите изказвания срещу мюсюлманите) са също част от политическата кампания, която Земан и екипът му развиват през петте години от неговия мандат”, ”, казва Якуб Шарват, политолог в университета Metropolitan University в Прага, като си припомня някои спорни изказвания на Земан за палестинците още докато е министър-председател.

„Други политици са много по-дипломатични, но хората вече не искат да чуват това. Земан няма нужда да е дипломатичен”, твърди Шарват и допълва: Той казва това, което хората искат да чуят, по начина, по който искат да го чуят”, допълва още политологът.

Доналд = Милош

В това отношение той прилича на Доналд Тръмп.

„Той беше един от първите държавни глави, които поздравиха Тръмп след избирането му за президент. И каза на чехите, че Тръмп е точно като Милош Земан”, разказва Шарват.

Малко след изборите в САЩ, Земан заявява пред журналисти в Пражкия замък: „Оценявам публичното поведение на Доналд Тръмп. Той говори ясно… и избягва това, което понякога наричат политическа коректност”.

Но напълно в реда на отцепническата си природа, той критикува Тръмп по-малко от година след това, като казва, че речта на президента на САЩ пред Обединените нации му е „напомнила за учител, който публично мъмри ученици за лошото им поведение, но в международната общност не трябва да има отношение на господар и ученик”.

Шаврат обвинява Земан в подкопаване на външната политика на правителството по въпроса със санкциите на Европейския съюз срещу Русия и човешките права в Китай. Обяснява, че Земан е гневен, защото – както държавният глава сам казва по телевизията миналия месец – той вярва, че пряко избраният президент трябва да има по-големи възможности за налагане на вето, правото да предлага закони на парламента и правото да взима решения, които не изискват одобрението на премиера.

Земан отказва коментар пред POLITICO за статията, като чрез говорителя си Иржи Овчачек заявява, че няма време за това. Като отговор на зададени въпроси, говорителят посочва, че „приоритетите на президента са суверенитета на Република Чехия, свободата и демокрацията. Неговата цел е една самоуверена страна”.

Овчачек казва, че Земан е "доволен от това, че страната е член на Европейския съюз и НАТО", но Чехия трябва да „се стреми към икономически възможности и в други страни, като например, в Китай, Русия, Виетнам и Индия”.

„Лично за мен”, посочва говорителят, „Земан гарантира самостоятелното, свободно и почтено развитие на страната, а освен това и че в Пражкия замък има президент, който наистина се вслушва в народа”.

Новините

Най-четените