Заслужава ли си "Демократична България" и "Продължаваме промяната" да се явят заедно на избори, потенциално и с други партньори като "Ние идваме" на Арман Бабикян и Николай Хаджигенов, БОЕЦ, "Правосъдие за всеки" и пр.?
Въпросът е актуален с оглед края и на последните чисто теоретични надежди за съставяне на правителство в рамките на този парламент, както и на отправената покана от съпредседателя на ДБ Христо Иванов към ПП и други по-малки граждански формации за съвместни листи за предстоящия парламентарен вот.
Според него подобно обединение на силите преди предсрочните избори "е логично при много голямото електорално припокриване, което има при нас".
"Ако все пак мислим за хората, които трябва да представляваме, сме длъжни да им осигурим възможност да не се делят", коментира още той в емоционален статус в сряда в един апел за широка "антикорупционна" коалиция.
Въпросът обаче е дали това, за което говори Иванов - възможността да се обедини силата на двете формации и да се стремят заедно към още по-висок изборен резултат, отколкото биха постигнали поотделно - е възможно. И дали всъщност няма опасност да се стигне до обратния ефект - механичният сбор на електорати да доведе до по-малък краен резултат и загуба на влияние в един следващ парламент?
С други думи - какви биха били плюсовете и какви минусите пред едно подобно общо явяване?
ЗА ОБЩО ЯВЯВАНЕ
Ако трябва да изтъкнем може би най-големия плюс, то това е възможността за една подобна коалиция да се бори за мястото на първа политическа сила.
Според социологическите проучвания до момента двете формации биха имали чисто сумарно около 25-27% от гласовете спрямо 22-23% за основния конкурент ГЕРБ-СДС.
Самото участие за ПП и ДБ в надпреварата за първа политическа сила би дало допълнителен тласък за предизборната им кампания, тъй като усещането за състезание с партията на Бойко Борисов може да се превърне в стимул за гласуване за част от избирателите, които подкрепят някоя от двете формации.
Този ефект най-често се усеща в самия край на кампанията. Тогава онези избиратели, които са били разочаровани от формациите и кампанията, решават, че гласът им трябва "да значи нещо" и подкрепят онази от двете водещи формации, която мразят по-малко, с идеята другата поне да не е първа.
Ако ПП и ДБ са заедно, те ще могат да разчитат на вота на онези избиратели, които смятат, че по никакъв начин ГЕРБ не бива да бъдат допускани да победят.
Друг важен фактор в подкрепа на обединението идва от историята и предишните избори. Двете формации се борят за относително един и същи електорат - т.нар. "автентична десница", "градска десница", "прогресивна част от обществото" или какъвто друг термин човек реши да си избере.
Както показват резултатите от предишните избори, когато в този сегмент има по-голям избор от партии и коалиции на избори, това води до по-нисък резултат за всички участващи. Вотът просто се разсейва между тях и не може да се концентрира в една посока, за да излъчи ясен печеливш.
Прекрасен пример за това бяха изборите от 2017 г., когато в тази ниша се явиха "Реформаторския блок" (каквото беше останало от него - б.а.), "Нова република" (ДСБ и приятели) и "Да, България" (и други малки формации), а накрая нито един от трите претендента не успя да влезе в Народното събрание.
Разбира се, сега ситуацията е по-различна, а ДБ и ПП не са Реформаторският блок или старите представители на десницата. Нещо повече - "Продължаваме промяната" успя да излезе извън този специфичен избирателски сегмент, когато стана първа политическа сила на последния вот.
Това обаче не означава, че ако се явят на изборите сега в конкуренция с ДБ, няма да спорят за едни и същи електорати. И че подобна конкуренция не би навредила и на двете формации.
Обратното - ако вотът не се разводнява между няколко различни играчи, той може да се акумулира накрая в един силен "финален спринт" в последните дни преди изборите.
Не трябва да пропускаме и още един факт - "Продължаваме промяната" все още не са партия и не се знае дали до крайния срок за регистрация преди изборите ще станат официално такава.
Да, ПП разполага все още с "ракети носители" в лицето на партиите "Волт", "Средна европейска класа" и "Политическо движение социалдемократи", но едно общо явяване с ДБ и с други по-малки формации ще даде възможност на тази коалиция да се възползва от вече изградени местни структури, за да се засили представянето и извън София.
За разлика от предишните парламентарни избори, сега формацията на Кирил Петков и Асен Василев не идва на бял кон с негласната подкрепа на президента Румен Радев и с надеждата, че най-сетне има някой, който да може да състави правителство.
Това означава, че част от хората гласували на предишните избори за ПП ще се отдръпнат и от политическата формация трябва да компенсират това. Едно обединение с "Демократична България" и споделянето на ресурси на терен в много области ще помогне за повишаване на резултатите в страната чисто процентно. Вместо в Ловеч, Хасково или Пазарджик кандидатите на ДБ и ПП да си съперничат и да делят помежду си гласовете, те ще се борят за преференции, вдигайки общия резултат.
Това е и другият момент в подкрепа на едно подобно събиране - борбата за преференции, която ще увеличи цялостната изборна подкрепа.
Напълно ясно е, че подобно общо явяване ще доведе до една относително скрита конкуренция между различните партии участващи в потенциалната коалиция. И всяка от партиите ще опитва да пробутва максимално своите кандидати.
Веднъж оформени листите, тези кандидати ще започнат лични кампании за преференции, а всяка партия ще изготви собствени стратегии как да прецака другарчетата и накрая след изборите да има максимално количество депутати.
Подобна конкуренция на две отделни формации създава пречки и разсява вот, но в една обща коалиция в крайна сметка бута нагоре общия резултат, а оттам и подобрява цялостното представяне. Пък накрая във вътрешните борби положението е, че най-умелият ще спечели най-много.
ПРОТИВ ОБЩО ЯВЯВАНЕ
Макар до момента всичко да звучи сякаш ДБ и ПП трябва предизборно да плеснат с ръце и да се прегърнат, явявайки се заедно за вота, има някои определени минуси, които не трябва да бъдат пренебрегвани.
Единият от тях е опасността общото явяване да ядоса част от избирателите на двете отделни формации и да ги откаже като цяло да гласуват.
За половин година във властта двете политически сили натрупаха своите негативи и отблъснаха немалко хора. Опасността в случая е част от електората на ДБ да види прегръдката с ПП (или обратното) като предателство и като неприемлив ход.
Именно тук е големият риск. Отделното явяване предоставя на избирателите възможност за избор - ако изпитват рязка неприязън към едните, да гласуват за другите, а не просто да махнат с ръка и да кажат, че тотално няма да гласуват, каквато би била алтернативата за недоволните при общо явяване на двете формации.
Според всички социологически агенции до момента очакванията са за една по-ниска избирателна активност, при която много по-голямо значение ще имат твърдите партийни електорати, които лесно биват мотивирани да идат до урните.
За сметка на това тези формации с по-малки ядра за сметка на по-силна периферия, каквито са "Демократична България", а почти по всяка вероятност и "Продължаваме промяната", по-скоро биха загубили от подобен сценарий.
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че събирането на толкова широка коалиция означава включването и на много играчи.
Все пак "Продължаваме промяната", както беше посочено, все още не е партия, а разчита на три "ракети носители" - "Волт", "Средна Европейска класа" и "Политическо движение социалдемократи", с които поддържа добра кондиция и едва ли ще изостави.
Междувременно "Демократична България" е съставена от ДСБ, "Да, България" и "Зеленото движение". А освен тях Христо Иванов иска да се отправи покана и към инициативата "Правосъдие за всеки", сдружението БОЕЦ, а вероятно и към движението "Ние идваме" на Арман Бабикян и адв. Николай Хаджигенов.
Това може да означава, че едно евентуално сядане на масата за преговори ще включва потенциално 9-10 различни играчи, всеки от които със свои приоритети и цели, интереси, които защитава, и най-вече - лица, които иска да бута на преден план.
А избираемите места за Народното събрание не са безкрайно много. Това създава опасност за възникване на сериозно вътрешно напрежение.
Реденето на листи в една подобна коалиция би било изключително напрегнато и потенциално може да доведе до избухване на скандали и дори "развод" с някои от участниците.
Това само по себе си може и да не е звучи като кой знае колко значима опасност, но излизането на такъв скандал може да подрие като цяло идеята за "обединение срещу мафията", каквато е и целта на коалицията. Подобни вътрешни скандали привличат особено медийно внимание и имат силата да разрушат имиджа на подобни обединения. Нека си спомним пак за Реформаторския блок и онези вечни спорове и караници между ДСБ, СДС и ДБГ.
Колкото повече участници има една коалиция - предизборна или следизборна, толкова по-нестабилна е тя, склонна да се кара, да се обсебва от вътрешните си дела и от собствените си проблеми. Да не говорим, че вътрешното недоверие между участниците все в един момент избива на преден план.
Лесният отговор при първата част с реденето на листи е борбата за преференции между отделните кандидати, която хем ще увеличи общия резултат, хем ще даде демократично решение кои малки коалиционни партньори по колко депутати ще вкарат.
Това обаче не решава другия проблем - този с вътрешното напрежение. Дори в сегашния си състав от само три партии Демократична България не може да се похвали с това, че всичко в коалицията върви гладко. За разлика от реформаторите, тук участниците успяват да пазят напрежението под повърхността, но понякога се случва все пак то да избухне. А сега си представете към този микс да се добавят по-конфликтни в изказа си лица като Николай Хаджигенов, Искрен Митев от ПП и Георги Георгиев от БОЕЦ.
Всичко това води към най-важния аргумент за това защо "Демократична България" и "Продължаваме промяната" би трябвало да помислят много сериозно, преди да рискуват да се явят заедно на избори - чисто математическата възможност заедно да вкарат в парламента по-малко депутати, отколкото биха поотделно.
Има една специфична особеност при разпределението на мандати, която дава сериозен шанс за това две формации да изкарат поотделно по-голям брой депутати, отколкото биха имали, ако се явят заедно, дори и ако на теория и по двата начина привлекат едно и също количество гласове.
Разделното им явяване може да направи така, че "цената" на един мандат в гласове да е по-ниска заради повечето формации минали 4% на изборите. По този начин по-малката от двете партии може да вземе повече депутати с гласовете, които има, отколкото ако е младши партньор в коалиция.
Това не е задължително правило, но има значителен шанс да се случи нещо подобно.
Извън това, и по-ниската активност, и натрупаните негативи от времето в управлението на страната, и всички потенциално възможни скандали увеличават опасността съвместно явяване да означава по-малко гласове и по-малко депутати, с които ПП и ДБ да се опитат формират след това управляващо мнозинство.
А в крайна сметка, предвид това колко шарен е българският парламент и колко шарен може да остане след едни нови избори, общият брой на депутатите е от решаващо значение.
Последните няколко месеца и ловът за разочаровани народни представители от "Има такъв народ" доказаха това. Защото ако ДБ и ПП - вероятно отново заедно с БСП - накрая не разполагат със 121 депуати, те губят.
В крайна сметка обаче поне към момента явяването заедно на тези политически сили изглежда по-скоро невероятно, поне ако се съди по думите на съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков.
В едно свое скорошно изказване той беше категоричен, че на следващи избори ПП, ДБ и БСП ще се явят отделно на вота, но след изборите ще имат над 121 народни представители.
Дали той ще бъде склонен на предизборни преговори е спорно.
Но едно е сигурно - както и да се развие ситуацията, пред тези политически сили се отваря изключително трудна, сложна и решителна предизборна кампания, от която ще зависи както тяхното собствено бъдеще, така и бъдещето на страната.
