България отива на избори - това стана категорично ясно днес, след като БСП върна на президента Румен Радев неизпълнен третия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Какви са стъпките оттук нататък за страната ни?
С връщането на мандата решенията вече попадат в ръцете на държавния глава, който с указ трябва да разпусне Народното събрание и да назначи служебен кабинет.
По Конституция обаче той не е обвързан с категоричен срок кога да направи това.
Именно по тази линия при самото връщане на мандата лидерът на БСП Корнелия Нинова призова Румен Радев да каже колко време смята да отпусне още на 47-ото Народно събрание, за да бъде решен проблемът с ръководството на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), след като държавният глава обвини управляващите, че оставят след себе си хаос в енергетиката.
Отговорът на президента даде да се разбере, че депутатите от този парламент ще имат много ограничено време да се справят със задачата - до края на седмицата. От това можем да съдим, че в началото на следващата седмица - понеделник или вторник, Радев възнамерява да разпусне парламента и да посочи състава на служебния кабинет.
С това той трябва да обяви и дата за провеждането на предсрочни парламентарни избори. Самата дата може да бъде най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишния парламент.
Според сегашната математика това прави най-вероятната дата за нови избори 2 октомври. Потенциално вотът може да се случи и на 25 септември, но предвид дългия уикенд около празника за Независимостта на България - 22 септември, вероятността да отидем на избори тогава е по-малка.
Още повече, че Радев досега винаги е търсил максимално дълго време за организация на изборите.
От момента, в който президентът назначи служебното правителство, според Конституцията започва да тече срок, в който новите министри трябва да организират провеждането на вота за Народно събрание.
Междувременно обаче служебното правителство разполага с пълния обем от правомощия, които Конституцията и законите предвиждат за Министерски съвет, излъчен от Народно събрание, като пред него има ограничения само що се отнася до онези действия, за които е необходимо преди това да бъде приет акт на парламента.
Така един служебен кабинет не може да променя Закона за държавния бюджет на Република България, както и данъчната политика. Ако не е взето изрично решение от действащо Народното събрание, служебното правителство не може да взема държавни заеми.
Също така служебно правителство не може да сключва международни договори или да денонсира сключени договори, за които чл. 85 от Конституцията изисква ратификация.
То обаче ще може да взема важни решения като това дали да склони да изпълни условията на "Газпром" за възобновяване на доставките на газ срещу плащания в рубли - един от въпросите, които неминуемо ще се появят след определянето на състава на служебния Министерски съвет.
Правителството, назначено от Румен Радев ще остане на власт и след изборите до излъчването на редовното правителство от партиите в 48-ото Народно събрание или до разпускането на 48-ия парламент.
Подобен сценарий вече преживяхме през миналата година, когато президентът трябваше да назначи два служебни кабинета един след друг, тъй като 45-ото и 46-ото Народно събрание не успяха да произведат правителство.
При сегашното положение обаче в следващите поне два месеца държавният глава Румен Радев ще се оформи отново като важната и решаваща политическа фигура в страната.
