Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ЕС срещу Полша и Унгария: Една гигантска игра на нерви за трилиони евро

Изходи все още има, но те отнемат време, с което страните не разполагат. 
 
На снимката: Виктор Орбан (л) и Матеуш Моравецки.
Изходи все още има, но те отнемат време, с което страните не разполагат.

На снимката: Виктор Орбан (л) и Матеуш Моравецки.

Полша и Унгария са се доказали отдавна като "непослушните деца" на ЕС, които умеят да изправят косите на чиновниците в Брюксел. Политиката на размяна на критики от централата на ЕК до Будапеща и Варшава и обратно е вече познат ритуал в Европа.

Сега обаче всичко това е на път да ескалира, след като двете страни обявиха, че ще блокират приемането на Многогодишната финансова рамка (МФР) и възстановителния план за икономиката на Европейския съюз, както и приемането на метода за набиране на "собствени ресурси" на ЕС.

По този начин Полша и Унгария слагат спирачка пред приемането на седемгодишния бюджет на ЕС от 1,82 трилиона евро и възможността на ЕС да заеме пари за новия си фонд за възстановяване от 750 милиарда евро, предназначен да смекчи последиците от пандемията.

Причината за това? Едно специфично условие в Механизма за върховенство на закона, който може да спре достъпа им до еврофондовете. 

И двете държави търпят най-много критики заради проблемите си с независимостта на съдебната система и върховенството на закона. Обвиненията спрямо Будапеща и Варшава са, че управляващите са успели да установят контрол върху правораздаването в страната, подчинявайки съда на собствените си политически нужди. Проблемът става и по-дълбок от факта, че освен всичко това двете държави са сред най-големите критици на политиката на Брюксел, което ги прави още повече черните овце на Блока. 

На срещата на посланиците на 17 ноември, участниците все пак успяха да одобрят самия механизъм за върховенство на закона въпреки възраженията на двете страни, тъй като той изискваше само квалифицирано мнозинство. Но след това Унгария и Полша отговориха на удара, използвайки правото си на вето, за да блокират стъпката към финализиране на така нареченото Решение за собствени ресурси, което би позволило на блока да вземе пари назаем за новия си фонд за възстановяване.

Не е неочаквано, че двете страни не искат да рискуват достъпа си до десетки милиарди в еврофондове. Те са основни получатели на средства от ЕС, а икономиките им, подобно на българската, зависят значително от европейските пари. На всичкото отгоре двете държави са и силно засегнати от втората вълна на коронавируса и евентуално орязване на средствата, които Брюксел така щедро се готви да раздава, може да е сериозен удар. 

Специално Полша е сред държавите, които получават най-много пари от Европа. Само за последния бюджетен период страната ежегодно се радва на 11 милиарда евро нетни приходи от общите средства. Това важи и за Унгария, макар и полагащите ѝ се европари да са по-малко. Въпросът е, че и двете страни се държат така, сякаш европейските пари не са обвързани с никакви задължения от тяхна страна, пише Deutsche Welle.

Висши служители и дипломати определиха действията на Полша и Унгария като институционална криза без очевиден изход от безизходицата. Дори за Брюксел, който често се смята за най-добър при управлението на извънредни ситуации, е твърде много да се изправи пред още една криза, след внимателно договорения отговор на коронавирусната криза, отбелязва Politico.

Бившият еврокомисар от Унгария Тибор Наврачич отбелязва, че и преди е имало дебати с европейските институции, но общата посока на интеграцията никога не е била поставяна под въпрос.

"Сега е достигната точка, при която няма общо основание за уреждане на разногласията. Настоящият конфликт вече не е свързан с парите, а с идентичността и националния суверенитет", казва Наврачич за изданието Index.hu. Според него с ветото си Унгария и Полша тласкат ЕС към безпрецедентна фискална криза".

Позицията на Полша

"Тук не става въпрос за върховенството на закона, това е просто претекст за институционално и политическо поробване и радикално намаляване на суверенитета", заявява полският министър на правосъдието Збигнев Зобро и ръководител на "Обединена Полша" - една от двете по-малки партии в управляващата коалиция "Право и справедливост".

Като част от консервативно-националистическото правителство на Полша, Зобро е човекът, който стои зад много от реформите в правосъдието, които в бъдеще може да се възприемат като проблематични от Брюксел.

От месеци насам той атакува и "по-умерената" позиция на премиера Матеуш Моравецки, който първо се обяви против вето. Самият лидер на "Право и справедливост" Ярослав Качински до известен момент също заставаше зад Моравецки, но криза в управляващата коалиция през последните няколко месеца изглежда е променила позициите му.

Без 18-те народни представители на Зобро, "Право и справедливост" няма парламентарното мнозинство. И така в крайна сметка официално Полша застана зад ветото.

Това обаче застрашава средствата за самата страна, заради което местната опозиция отправи яростни критики.

През лятото полското правителство ентусиазирано възхваляваше планирания пакет за бюджета и възстановяването на ЕС, който трябваше да се превърне в един от най-големите бенефициенти с поне 124 милиарда евро безвъзмездни средства през следващите седем години. Днес страната се оказва една от най-тежко засегнатите от пандемията и, потенциално, губи жизненоважни средства за възстановяване заради собственото си решение, отбелязва Balkan Insght.

Позицията на Унгария

"Няма ясни, обективни критерии или ясна дефиниция на принципите на върховенството на закона, така че не можете да го използвате като инструмент за конкретен механизъм за санкциониране", изразява мнението си унгарския правосъден министър Джудит Варга.

Много дипломати и длъжностни лица обаче обвиняват унгарския премиер за ветото, тъй като той неведнъж е оскърбявал ЕС и неговите институции. Освен това премиерът и членовете на кабинета през последните няколко седмици многократно намекваха за блокиране на бюджета, ако условията за върховенство на закона останат.

Дипломати твърдят, че Орбан е отказал да помръдне от позицията си дори след поредица от срещи и лични молби, включително от германския канцлер Ангела Меркел, председателя на Съвета на Европа Шарл Мишел и висши служители от Франция, Италия, Испания и Португалия - някои от най-засегнатите страни от коронавируса.

В крайна сметка на 17 ноември той информира председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и канцлера Меркел, която отговаря за германското председателство на ЕС, че "няма сделка, докато не се договорим за всичко".

Унгарските опозиционни партии единодушно осъждат ветото. Каталин Чех, евродепутат от центристко-либералната партия "Импулс", нарече "престъпление с исторически размери" това, че "министър-председателят блокира стотици милиарди, които са крайно необходими на унгарския народ".

Опозиционната Демократична коалиция излезе с изявление, обвинявайки правителството в предателство на Унгария: "Ако свързаните с правителството бизнесмени не могат да получат средства от ЕС, очевидно местните общини или унгарският народ също не трябва да ги получават".

Balkan Insight отбелязва, че някога Унгария е хвалила Европейския парламент като единствената демократично избрана институция на ЕС, но след като надеждите на правителството за консервативно пренареждане на европейските избори през 2019 г. не се оправдаха, ЕП вече не се разглежда като съюзник, а по-скоро като враг.

Всички (освен Словения) срещу Полша и Унгария

Според някои дипломати ЕС плаща неизбежната цена от това, че не е разрешил напълно спора за върховенството на закона по време на срещата на върха през юли. Тогава лидерите се съгласиха, че в бюджета ще има връзка със стандартите за върховенство на закона, но оставиха формулировката отворена за тълкуване. И именно нея атакуват сега Полша и Унгария.

Въпреки това повечето страни са разочаровани от протакането, тъй като парите за възстановяване не могат да се бавят точно сега. Критики към решението на двете страни полетяха както от двете основни партии в ЕП - ЕНП и ПЕС, така и от всички големи държави в ЕС. 

Изключение от това правило прави Словения, чийто премиер Янез Янша подкрепи критиките на Полша и Унгария към решението за механизма.

"Някои политически групи (...) открито заплашват да използват инструмента, неправилно наричан "върховенство на закона", за да дисциплинират отделни страни членки на ЕС при гласуване с квалифицирано мнозинство", се казва в писмо на Янша до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

Какви са възможните изходи

Според някои експерти дори новият бюджет на ЕС за 2021-2027 г. да не бъде одобрен, се прилага настоящата многогодишна финансова рамка (МФР), докато не бъде договорена нова сделка. Отделно вече приетият механизъм ще се прилага за всички разходи на ЕС, а оттам и за пренесената МФР.

Има и друга възможност - страните членки могат да продължат с пакета за възстановяване, като го превърнат в междуправителствен договор, отделен от бюджета на ЕС, дори това да доведе до някои технически усложнения, обяснява Силвия Мерлер - политически икономист и ръководител на научните изследвания в Algebris Policy & Research Forum.

Ако това се случи, според нея "Унгария и Полша не биха успели да блокират Фонда за възстановяване за други страни, не биха получили никакви пари от него сами и биха се притеснявали така или иначе от Механизма за върховенство на закона, ако това ще са единствените пари, до които ще имат достъп".

"Не ми звучи като добра сделка", коментира експертът в Twitter.

Въпросът е, че тази опция вече беше разглеждана и отхвърлена миналата пролет, като прекалено сложна и отнемаща време. Освен това има потенциал да създаде повтарящи се трудности, пред които е изправено управлението на дълговата криза в еврозоната.

На всичкото отгоре Европейският парламент вече се бори толкова усилено и в продължителни преговори за създаване на Механизма за върховенство на закона, а в крайна сметка някои евродепутати го приеха с неохота, отбелязвайки, че разпоредбата не е достатъчно строга.

Всички тези време, усилия и дипломатическа воля, които са нужни, за да се заобиколи ветото на Полша и Унгария, костват много в пандемичната ситуация, от която останалите страни се надяват да се възстановят с помощта на Европа.

Най-четените