Голямото струпване на почивни дни започна, а България посреща най-големия християнски празник Великден. Стотици хиляди хора са на път, на гости или просто на почивка, но въпреки това политиката продължава да върти обороти.
В последния работен ден преди празниците, буквално до късна доба, бяха приети на второ четене промените в Изборния кодекс. По тях ще се проведат и следващите избори, а финалният вариант поставя ситуацията доста далеч от първоначалните намерения.
И докато противниците на промените поемаха дъх да призоват държавния глава Румен Радев да наложи вето на поправките, той взе, че издаде спешен указ за публикуването на извънреден брой на Държавен вестник на 1 май, с който всичко да бъде утвърдено и приложено в сила.
Цялата тази свежа експедитивност, с която се гласуваха промените в Изборния кодекс, се дължи на простия факт, че дните на този парламент изтичат. Предстои на 5 май да бъде връчен и третият мандат от президента за съставяне на правителство, като получател ще бъде третата политическа сила БСП.
В крайна сметка обаче възможността социалистите да произведат правителство в рамките на този парламент е толкова нищожно малка, че никой от депутатите не вярва в нея. Така че пътят към нови избори през лятото е открит. Даже вече започна да се върти в пространството и точната дата - 11 юли.
Така в един момент се изправяме пред въпроса: Какви са окончателните промени в ИК и какво означават те като цяло?
Може би най-значимата редакция на изборните правила, която остана до финала, е налагането на задължително машинно гласуване. Акцентът в случая върху "задължително" има своите условности. Така например в избирателните секции с под 300 избиратели ще продължи да се гласува с бюлетини. Всяка секция ще разполага всъщност с наличности от бюлетини, ако случайно стане техническа неизправност и машините откажат да работят или проявят бъг.
За сметка на това обаче вече машини ще бъдат доставяни и до големите изборни секции в чужбина.
Пред БНТ настоящият член на ЦИК и неин говорител Димитър Димитров разкритикува точно тази промяна. Той изтъкна като аргумент, че по този начин избирателната система се поставя в зависимост от фирмата, която обслужва машините за вота. И че от това може да се получат промени в самите резултати, като посочи като пример Венецуела и последните избори, на които победи Николас Мадуро.
Разбира се, да се сравнява България с Венецуела и ситуацията там е откровено пресилено. Машинният вот обаче действително крие своите рискове, особено ако организацията на изборите трябва да се извършва едва ли не на бегом, с нов състав на ЦИК и още други промени, които трябва да се случат.
Димитров припомни, че все пак решението от миналата година да се приложи машинното гласуване като алтернатива на вота с бюлетини е довело до оставката на предишния председател на ЦИК именно заради възможните гафове и грешки, до които то може да доведе при недостатъчно време за организация.
Интересно ще е да се види на реалните избори колко точно ще са хартиените бюлетини, подадени и къде и колко технически проблеми ще се появят. Това ще покаже доколко стабилна е системата за машинно гласуване и може ли реално да се разчита на него и за в бъдеще като основен начин за гласуване.
Тук вече споменахме и втората ключова промяна - промяна на състава на ЦИК и ограничаване на броя на членовете ѝ до 15, включително с председатели, зам.-председател и секретар. Новият състав на Централната избирателна комисия ще бъде определен от президента, а не от парламента, както досега.
Точно тази поправка предизвика шумен отпор от страна на ГЕРБ. На практика обаче тази промяна не е толкова значима, тъй като президентът и досега назначаваше председателя и секретаря на ЦИК, а в сегашния вариант на ИК се запазва квотното разпределение на членовете. Те ще се предлагат от партиите, а президентът няма друг избор, освен да ги назначи.
Прехвърлянето на назначенията на членове на ЦИК ще отнеме от парламента един товар, позволявайки му да приключи с по-бързо съществуването си, защото ако парламентът трябваше да гласува състава на комисията, това можеше да изисква екстра работен ден от живота на парламента или съставът на ЦИК да не се промени.
Според актуалните квоти в следващата комисия ГЕРБ ще има 4 места, БСП и ИТН - 3, ДПС и ДБ - по 2, "Изправи се! Мутри вън!" - едно. ВМРО губи мястото си в ЦИК, на което имаше право заради своите евродепутати.
Тази квота на разпределение следва да се прилага и надолу по организацията на цялата изборна верига в районните избирателни комисии (РИК), общинските избирателни комисии (ОИК) и накрая в секционните избирателни комисии (СИК).
Третата по-голяма промяна е отпадането на ограничението за избирателните секции в чужбина и по-специално извън Европейския съюз, като те вече могат да бъдат и по над 35 в отделна държава.
ова ще улесни гласуването в Англия, САЩ, Канада, но също така и в Турция - което беше и голямата причина от ВМРО да протестират срещу промените в изборния кодекс и да обвиняват депутатите в продажба на националните интереси.
Така на практика извън страната ще може да се гласува в официалните представителства на България зад граница (посолства и консулства), на местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели.
В крайна сметка водеща роля при определянето на броя на секционните избирателни комисии в една страна ще се определя най-вече по препоръка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори.
По принцип в текстовете на Изборния кодекс се посочва, че зад граница е забранено разкриване на секции извън посолства и консулства, но именно чл. 14, в който са правени промените споменава при какви изключения е възможно организирането на изборни секции.
Изборите остават по сегашната пропорционална система поне до първите редовни избори, след като такова предложение беше прието по предложение на председателя на НС Ива Митев. Само по себе си това не означава обаче много, тъй като по принцип България избира депутати с пропорционална избирателна система, а прилагането на мажоритарен вот ще изисква нов ремонт на Изборния кодекс.
Една спорна промяна, която така и не беше въведена за предните избори, е видеонаблюдението. Сега такова ще има, но само на места, където това се позволява технически, тоест вече има инсталирана камера.
Междувременно броенето на гласовете ще може да се снима, но ще се позволи само на застъпници да го правят, за да се избегне струпване на хора и хаос.
Друга промяна в ИК предвижда поставените под карантина заради коронавирус да могат да гласуват от мястото, на което са изолирани, както и да подават заявления за гласуване с подвижна урна и в деня на вота.
Заявленията за гласуване по настоящ адрес вече ще се подават не в общините, а в ГРАО и то онлайн.
Частта с подаването на заявления и в самия ден на вота може да доведе до някои неочаквани проблеми за тези, които организират изборите. На предишния вот намирането на хора за подвижните комисии беше доста сложно, като до последно оттам казваха, че няма достатъчно хора.
Списъците с адреси, които се изготвят за вота, са предварително формирани и със сигурност ще има обърквания, ако към тях се добавят и нови хора в самия ден за гласуване.
Още една промяна, която все пак мина, предвижда на избори за местна власт населените места с население от над 100 души да могат да си избират сами кмет, а не както досега прагът за това дали да се сложи кметски наместник да е 350 души.
Интересно в случая е и това, което не мина. Макар "Има такъв народ" да бяха предложили в началото гласуване по пощата за избирателите в чужбина, тази опция в крайна сметка отпадна, след като Ива Митева от ИТН внесе промените за това.
Отпадна и идеята за експериментално въвеждане на електронно гласуване.
Вероятната причина за изпадането на тези две опции е краткото оставащо време до следващите избори, а и до изборите за президент.
Отпада засега и отделянето на гласовете извън страната в отделен МИР. То се отлага за след националното преброяване, което би дало много по-добра база за преразпределението на мандатите по райони и установяването на това кои места могат да се лишат от 1-2 мандата, за да отидат те към гласовете в чужбина. Кога ще се случи преброяването обаче никой не може да каже със сигурност.
То трябваше да започне в началото на тази година, като през 2020-а трябваше да е започнала подготовката, но заради коронавируса целият процес се отложи.
Както вече споменахме, мажоритарният вот също се отлага за други дни, когато ситуацията в парламента няма да е толкова деликатна.
В крайна сметка България отива към едни скоростни избори в политическа ситуация, което е меко казано сложна. По-големите и по-трудоемки промени в ИК отпаднаха, но останаха и някои, които също биха могли да създадат проблеми.
Това, което можем да се надяваме е, че времето ще стигне на новия ЦИК. Ако не - изборите могат да се окажат един сериозен провал.
