Нощта на изборите донесе дежа вю по социалистически. Отново срив в общия брой гласове на БСП и отново спад с едно място сред политическите сили.
За по-малко от година "вечните втори" станаха четвърти. И в тази ситуация Корнелия Нинова отново застана пред журналисти и отклони логичния въпрос за (логичната) оставка с аргумента, че има по-важни неща за обсъждане - като бюджет за 2022 г. и нов кабинет.
Позната сцена, епизод пореден, изненади никакви. Поемането на отговорност за изборните неуспехи на БСП не е силна страна на Нинова, която - трябва да ѝ се признае - успя да наложи контрола си над партията през последните няколко години и упорито продължава да драпа към осъществяване на бляна да е част от управление.
Второто действие дойде в понеделник и беше по-скоро в жанра на комедията. Отговорност за слабия изборен резултат все пак беше поета, като оставка подаде председателят на предизборния щаб Кристиан Вигенин. Хипотетичен разговор, не казвам, че изобщо е имало такъв, но вижте как убедително звучи:
- Пак се издънихме, Кристиане.
- Така е, Корнелия.
- Някой трябва да поеме отговорност и да подаде оставка.
- Права си, Корнелия.
- Благодаря ти, че се жертваш, Кристиане!
В ден, в който Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов (Демократична България) и ръководството на ВМРО хвърлиха оставки заради изборните резултати, на върха на БСП отново се гледаше в друга посока.
На третия ден дойде трето действие - драмата! Нинова все пак обяви оттеглянето си, но преди това "подложи" на това си решение със сочене на пръсти в безброй посоки. Пое отговорност, докато изреждаше кой всъщност е "виновен" за състоянието на БСП.
И точно тази прелюдия към оставката показва, че не трябва да се избързва с "Евала!", "Най-накрая!", "Да обърна нещо?" и пр. радостни възгласи.
Защото оставката на Корнелия Нинова в ключов за страната момент изглежда повече като хвърляне на прах в очите - първа стъпка в това тя да заздрави позициите си в партията и евентуално бъдещо управление. Помните лафа - "Комунист кръв повръща..." и т.н.
Да започнем с това какви свои и на партията - защото тя се представя в ролята на защитник на БСП - врагове видя Нинова след този вот.
Основателно посочи пандемията и машините, които са отказали някои избиратели. И е права, но пропуска важният въпрос защо за 7 години начело на БСП самата тя така и не намери как да привлече млади избиратели - такива, които не са на възраст, вкарваща ги в рискова COVID група, и не ги е страх от един тъчскрийн.
Натиск твърди, че е усетила и от вътрешната позиция, за която по-късно обясни, че е "била отглеждана" от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и чиято цел е била разрухата на БСП. Вътрешните борби за кокала в левицата са добре познати, но не трябва да забравяме, че Нинова вече успя да се справи с претенциите на Сергей Станишев и Кирил Добрев, а през януари т.г. успя да изключи от партията Георги Гергов, едно от основните лица на опозицията срещу себе си. Проведе и вътрешна реформа, която да изчисти от ръководните позиции още бунтовно настроени фигури.
С други думи, Нинова, поне на пръв поглед, озапти вътрешната опозиция срещу себе си. Разбира се, формалното отнемане на власт от анти-Корнелия групата може и да не е довело до намаляване на влиянието на групата в определени структури, т.е. БСП да страда и от вътрешни саботажи.
И да има такива обаче, от гледната точка на страничен наблюдател, това няма значение. Като председател на партията Нинова е тази, която трябва да тласка формацията си напред, докато се отбранява с обичайните за всяка политическа сила вътрешни боричкания. Не успее ли, идва следващият.
Нинова успява във второто, но вот след вот се проваля в първото. А за една партия би следвало да е по-важен изборният ѝ резултат, а не кой го постига.
Всичко, случващо се с БСП, съвсем срина илюзията, че у нас има силна лява партия. Вместо това налице са останките на една вървяща към залеза формация, която не може да привлече към себе си работещите на заплата, а вместо това я оставя да бъде привличана от други политически сили, най-вече популистки формации, които обещават или стабилност, или бързо "оправяне". Послания, към които избирателите обичайно са податливи.
Но враговете, които Нинова вижда около себе си, растат. При обявяването на оставката си тя се прицели и в служебното правителство, инициативният комитет зад Румен Радев и определената от нея за "президентска" партия "Продължаваме промяната", която по думите ѝ е взела 10-15% от БСП (и така да е, остава въпросът защо са успели да го направят и на този въпрос отговор дължи именно председателят).
Нинова така постави разграничителна линия между себе си, президента и партията, с която ще трябва да преговаря за правителство. Обърна отбранителното "не е време за оставки, по-конкретно моята, на други може", за да представи, по-скоро неуспешно, оставката си като жертва в името на доброто на БСП, показвайки междувременно, че има зъби.
Прави го в момента, в който БСП е ключова в преговорите за формиране на стабилно мнозинство в този парламент. Мечта на Нинова отдавна е да се види от страната на управляващите, а не на опозицията, и сега тази мечта е близо до сбъдване. Няма защо да си правим илюзии, че така лесно ще мине на заден план.
Оставката може да се окаже заблуждаваща маневра за печелене на време, докато Нинова в процеса на преговори успее да си осигури важна за стабилността на мнозинството позиция преди конгреса през януари.
Нещо повече, тя може да убеди останалите потенциални партньори - ПП, ИТН и ДБ, че за тях и изпълняването на 4-годишния мандат по-безопасният и предвидим вариант е БСП с Нинова начело, вместо с някого другиго.
А и не бива да се забравя, че председателят на БСП и преди е подавала оставка. Това се случи в края на май 2019 г. след неуспеха на изборите за европейски парламент. На Конгреса в средата на юни същата година обаче тя оттегли оставката си с аргумента, че го прави от чувство за дълг и нежелание да хвърли партията в хаос преди местния вот.
Това беше придружено с призиви на социалисти от страната Нинова да оттегли оставката си. Всичко това - от сърцераздирателната сцена с делегатските призиви до аргумента, че БСП я чака хаос при нов председател, могат да се повторят идният януари, когато се очаква нов конгрес да констатира оставката и да посочи заместник до избор на нов председател.
Едно е сигурно - без значение дали Нинова наистина ще се оттегли или по-скоро ще се окупира на върха на БСП, партията не я очаква стабилизиране в идните месеци. Даже напротив.
