В едни избори с рекордно ниска избирателна активност и ясно демонстрирано отчуждение от страна на избирателите, днес вече имаме нова първа политическа сила - "Продължаваме промяната".
Интересното е, че само дни преди това на ПП беше приписвано най-много второто място, при това в ожесточена борба с БСП. Социологическите проучвания, публикувани в последните дни на кампанията обаче, показват големи разминавания с реалните резултати - около 10% разлика специално при формацията на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.
И ако по принцип можем да обвиним социолозите в некадърност и да ги призовем публично да си изядат дипломите, подобно хартиена разписка след подаден глас, това няма да е реалното обяснение за феномена зад резултата на ПП. Поне със сигурност няма да даде цялостния отговор.
Да разгледаме като цяло кампанията на "Продължаваме промяната". Още от самото начало Кирил Петков твърдеше, че формацията му ще е първа политическа сила, а той ще е 121-ият депутат на промяната, с който ще се оформи мнозинство и кабинет.
Именно това беше и основното послание на ПП - че тяхната основна цел е да оформят реално мнозинство, което може да излъчи редовно правителство и "истинската промяна" да започне, стъпвайки върху свършеното от служебните правителства на Радев.
Този мотив беше повторен многократно през целия месец на подготовка за изборите - промяната идва, и ПП ще бъдат в нейния център, но не сами, а търсещи колаборация с останалите протестни политически сили.
Петков и Василев изключваха общи действия единствено с ГЕРБ и ДПС, оставяйки вратата за разговори широко отворена.
А това беше доста кардинална промяна спрямо предишния носител на промяната - "Има такъв народ" с тяхното "черно-бяло" разбиране за политиката и тоталния отказ да говорят за коалиции и партньорства. ИТН обаче се провалиха със задачата да съставят правителство, което ни отведе и до тези избори.
Затова и "Продължаваме промяната" беше възприета като алтернатива на ИТН и техния антисистемен и бунтовен подход, а анализаторът Андрей Райчев в предизборното студио на БНТ дори ги обяви за "усмихнатата промяна".
Това е и другият важен момент при ПП - техният профил. И преди споменавахме вече за доста общия характер на политическата платформа и изразените позиции на формацията, но със самата си кампания от там успяха да маскират това, залагайки също така на лицата - Петков и Василев.
Съсредоточавайки вниманието върху тях и отчасти върху водачите им на листи - хора с подобен профил на млади и успешни предприемачи, хора от IT бранша или от корпоративния сектор, това позволи да се прави една малко по-различна кампания.
Така през цялото време ПП сочеха лидерите си като символ на промяната и развитието - образовани в "Харвард" млади мъже, които за няколко месеца са постигнали много в като министри. Други е въпросът за отново твърде общия характер на това " постигнали много", но това е вече друга тема.
Общото послание обаче, на фона на разочарованието от ИТН и от другите две протестни формации - "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме", е, че тези формации са се провалили, а сега е време за нещо ново. И това ново е "Продължаваме промяната".
Именно с този си излъскан вид, сякаш изваден от реклама на Бизнес парка в София, ПП внушават, че те са млади, успешни и имащи уменията и знанията да дадат нови решения за България.
Като към всичко това се прибави и негласната подкрепа от президента Румен Радев, чиято благословия над този политически проект липсваше само официално, всичко това дава мотивите за много хора да гласуват за "Продължаваме промяната".
Въпросът обаче е какво доведе до това положение само за седмица ПП да претърпи такъв сериозен ръст в подкрепата си. И отговорът му е комплексно струпване на фактори.
Да започнем с това, че една солидна част от българските избиратели решава за кого ще гласува ако не в последните два дни преди изборите, то поне в последната седмица. Много други хора именно на финала се разколебават в нагласите си и решават да подкрепят друга формация.
Една от най-ясно отчетливите подобни електорални тенденции е в последната седмица избирателите да се насочват към водещите кандидати, за да може гласът им да има "повече смисъл". Това е идеята, че с вота си те ще помогнат да се предопредели борбата в челото.
Тъй като вотът за ГЕРБ-СДС е относително стабилен и при него не се наблюдават някакви резки промени и привличане на периферия, то този ефект трябваше да се наблюдава при "Продължаваме промяната" или при БСП - формациите на второ и трето място според различните проучвания. Като допълнителния електорален тласък би трябвало да отиде за онази политическа сила с по-големи шансове да бъде противовес на първия.
В предишните два вота "Има такъв народ" се възползва сериозно от този тласък, тъй като на нея се гледаше като на основния носител на промяната с гръмките си обещания за изчегъртване и острата си реторика. Изчегъртването обаче не се случи, нито и правителство, сформирано около ИТН.
Затова и тази подкрепа в последния момент се пренесе към новия изразител на усещането за промяна - а именно формацията, която има "Промяна" в името си.
Просто един немалък брой избиратели видяха в ПП най-големия шанс да се оформи реално правителство, което да положи пътя към реформи.
Това е и другият "магнит", който привлече гласове към тях - идеята, че ако има някоя формация, която да може да балансира между политически сили като ДБ, ИТН и БСП, за да извади от тях достатъчно партньорство, че да се постигне парламентарно мнозинство и кабинет, то това ще е тази на Петков и Василев.
Умората от изборите през 2021 г. дава достатъчна тежест на този аргумент за мнозина, че да подкрепят ПП на избори - просто надеждата с тях начело да се постигне една управляваща коалиция.
А това ни отвежда и към третия фактор - огромното разочарование. Истината е, че тази кампания беше слаба и безлична. И ИТН, и ДБ, и ИБГНИ, та даже и БСП показаха едно уморено лице, липса на някакви ясни и силни апели, както и достатъчно вътрешни проблеми, че хората да се откажат от тях. Особен пример в случая е публичният разрив между кандидата за президент Лозан Панов и формацията, която го подкрепяше - "Демократична България".
На този фон идва новата политическа сила, на която всички приписват вече добри резултати и шанс да наложи промяна. Така в последния момент типични избиратели на тези формации просто се оттеглиха в посока ПП, като основна алтернатива на Борисов и компания.
Този процес обаче имаше и своя катализатор, който трябва да бъде посочен - разкритията за измами по строителството на АМ "Хемус". Разкрития, дошли в самия край на предизборната кампания, за да напомнят за неуредиците по проекта, с който правителството на Бойко Борисов се гордееше при управлението си.
Живо изглеждащият пример за това как десетки хиляди левове са били изнасяни в сакове даде своя тласък към избирателите, който беше засилен допълнително и от новата порция снимки от спалнята на бившия премиер.
Тези новини от последната седмица преди вота напомниха на мнозина за причините ГЕРБ да са в момента в политическа изолация. На изборите на 4 април силата на партията на Борисов беше мотивиращ фактор за противниците ѝ да излязат да гласуват, а сега с тези новини историята се повтори. И анти-ГЕРБ настроените избиратели се насочиха към онази формация с най-голям шанс да им противостои.
Така че - да, има голяма възможност социолозите да не са отчели тенденциите сред избирателите и да са пропуснали тази вълна от подкрепа за "Продължаваме промяната". Но има и други фактори, които доведоха до огромен ръст за тях буквално в последните дни преди вота.
По-интересното в случая е, че тези фактори са универсални и не зависят толкова от това коя е политическата сила, върху която се прилагат, колкото от моментното ѝ разположение.
Така че "Продължаваме промяната" трябва да обмислят внимателно в следващите си ходове, ако не искат да се превърнат в поредната партия еднодневка на българския политически хоризонт. Те ще трябва да работят много и здраво, за да докажат, че това първо място не е просто случайност, а заслужават да са там.
