Изборите в Северна Македония не донесоха един ясен и категоричен победител. Затова и сега страната е изправена пред сложни разговори за съставяне на ново правителство. Официалните совалки между партиите ще започнат във вторник, когато ще се проведе учредителното заседание на новия парламент.
На предсрочните парламентарни избори на 15 юли социалдемократите (СДСМ) на доскорошния премиер Зоран Заев, спечелиха с малко вота пред основните си съперници от дясната националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ.
Нито една от двете партии обаче не се доближи до необходимото мнозинство за съставяне на самостоятелен кабинет.
Това оставя страната в относителна несигурност относно това кой може да изгради достатъчно стабилна управляваща коалиция в парламента, която да изнесе на гърба си и едно правителство в тези спорни времена за Северна Македония.
По закон първата формация, която ще получи мандат за излъчване на министър-председател, е СДСМ. Зоран Заев беше министър-председател до началото на 2020 г. На вота през юли партията му спечели 46 места в 120-местния парламент, само с две повече от ВМРО-ДПМНЕ, които спечелиха 44.
Социалдемократите заявиха, че планират да започнат официални разговори с потенциални партньори веднага след учредителната сесия, когато и техният лидер Заев вече ще се е завърнал от ваканцията, която си взе след изборите.
Междувременно от партията трябваше да отхвърлят спекулациите, че вече има сключена сделка между СДСМ и техните доскорошни коалиционни партньори в предишния кабинет - доминираната от етнически албанци Демократичен съюз за интеграция (ДСИ).
Според въпросните слухове социалдемократите ще държат премиерския пост в продължение на три години, а през четвъртата ДСИ за пръв път ще може да излъчи свой министър-председател в кратката история на македонската република. С това ще се отговори на поставеното от партията задължително искане страната да има етнически албанец за премиер.
Разбира се, и социалдемократите, и ДСИ отрекоха тази информация като спекулации. И двете партии настояват, че досега само е имало неофициални разговори, по време на които не са поставяни никакви искания или условия за сформирането на коалиция.
Двете формации заедно контролират общо 61 депутати - абсолютният минимум за изграждане на управляващо мнозинство в парламента. Много наблюдатели обаче са на мнение, че не трябва да се изключва вероятността към коалицията да бъде привлечен и трети партньор, с който да се укрепи допълнително стабилността на кабинета.
На изборите ДСИ спечели 15 места, докато неговите албански съперници, коалиция между Алианса за албанци и партия Алтернатива, спечелиха общо 12 места в парламента. Партията "Левицата" спечели две места, а Демократическата партия на албанците - ДПА - едно депутатско място.
Ако СДСМ все пак не успее да формира мнозинство, топката се прехвърля към Християн Мицкоски и неговата ВМРО-ДПМНЕ. През последните години партията претърпя сериозни промени, след като допреди четири години тя беше на власт при премиера Никола Груевски. Макар и сега партията да държи на националистическата си политика, тя е доста по-отворена към Европа и Запада в сравнение с лидерството на Груевски.
Самият той беше изключен от ВМРО-ДПМНЕ, след като избяга в Унгария, укривайки се от македонското правосъдие. Веднага след падането му от власт, срещу него започна наказателно преследване от специализираната прокуратура за злоупотреби с власт, а през 2018 г. дори беше осъден на 2 години затвор.
Ако на Мицкоски се падне да провежда разговори за съставяне на правителство, той ще има нелеката задача да убеди поне още две формации да управляват заедно с партията му. Чисто математически ВМРО-ДПМНЕ има нужда от 17 депутати още, извън техните собствени 44, за да съставят управляващо мнозинство. Иначе казано само коалиция между тях и ДСИ не би била достатъчна, за да закрепи един кабинет на власт.
Досега от партията избягват коментари по темата, а Мицковски само заяви, че е готов да разговаря с всички формации за изграждане на стабилно управление.
И макар всички да гледат към ДСИ като основна определяща сила за това кой ще е на власт, чисто математически и две други по-малки формации могат да изиграят тази решаваща роля.
Теоретично коалиция между Алианса за албанци и Алтернатива, Левицата и ДПА със социалдемократите също би събрала точно 61 депутати - необходимият санитарен минимум за мнозинство в парламента.
Трудно е обаче някой от двата основни блока да примами както ДСИ, така и техните съперници от Алианса за албанци, в едно бъдещо правителство заедно. Алиансът миналата седмица рязко отхвърли призива на ДСИ за изцяло албанска платформа, при която само тя, като най-силната албанска партия, ще може да преговаря за влизане в бъдещ кабинет.
Съгласно крайните срокове президентът Стево Пендаровски има до 14 август да даде мандат на министър-председател да сформира мнозинство. След това министър-председателят ще има 20 дни за сформирането на мнозинство и кабинет.
Така на практика най-късно до началото на септември страната трябва да е наясно какво бъдеще ѝ предстои, преди евентуалния кабинет да представи платформата си в парламента за одобрение.
Междувременно следващото правителство трябва да поеме ръководството на страната в момент, в който опита за асоцииране с Европейския съюз на страната беше блокиран. Новият кабинет ще трябва да докаже проверопейската си и прозападна ангажираност на фона на вътрешни борби и опити от страна на трети държави за намеса във вътрешните работи на Скопие.
