Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всъщност не е необходимо вълшебният джин да е син...

Някои традиции е по-добре да бъдат разчупени Снимка: IMDB
Някои традиции е по-добре да бъдат разчупени

В първите кадри, които бяха разпространени от игралната версия на "Аладин", Уил Смит изглеждаше нормално.

Прическата му беше абсурдна и брадата му беше твърде дълга, но това се очакваше като се има предвид, че играе вълшебен джин. Нямаше нищо необичайно, освен лекото чувство на объркване защо Disney прави римейк на анимация, която не е чак толкова стара.

След това дойде шоуто по раздаването на наградите "Грами" и видяхме новия трейлър на "Аладин".

Тук Смит изглежда много по-различно - син, гол до кръста, мускулест и очевидно носещ се свободно във въздуха. И със странен акцент. Лесно е да си представим, че синият цвят можеше да бъде малко по-артистично и фино нанесен. Можеше да го гримират по-изопачено, за да изглежда по-анимационен. Можеше просто да не е толкова ярко син.

Но най-важният въпрос е защо сме решили, че джиновете трябва да са сини на цвят?

Първо малко история: думата "джин" идва от латинската дума за гений и подсказва за покровителстване и даване на напътствия. Думата се свързва и с арабска дума, която означава "да бъдеш скрит или пазен в тайна". Джиновете са митични създания, които се споменават и в Корана.

Те са духове, които могат да променят формата си и често им се приписват чудотворни събития.

Най-важното обаче е, че те не са сини.

Всъщност има известни цветови кодове, които подсказват колко точно е мощен джинът и колко са големи способностите му. Но "Аладин" на Disney е причината да смятаме, че джиновете са сини.

Джинът в оригиналния филм идва от приказка, наречена "Аладин и вълшебната лампа" и включена в "Приказките от хиляда и една нощи". Историята за Аладин обаче не фигурира в оригинала на арабски език. Тя се появява за първи път през XVIII-ти век във френските и английските варианти, след като френският ориенталист Жан Антоан Галан записва приказката, която са му разказали устно.

Има различни варианти на приказката в зависимост от това дали е за възрастни, или за деца и дали фигурира в европейската или в американската култура. Първата филмова адаптация е от 1917-а и е черно-бял с Елмо Линкълн в ролята на духа от лампата. През 1940-а се появява британската версия "Крадецът на Багдад", където джинът е изигран от афроамериканския актьор Рекс Инграм.

26 години по-късно се появява синият джин, изигран от актьора със сирийски произход Майкъл Ансара, който е боядисан в синьо и носи син тюрбан.

Голяма е вероятността това да е първият син джин в популярната култура.

Това обаче не означава, че синьото е цветът по подразбиране за духовете от вълшебната лампа. През 1967-а анимационната версия на Hanna-Barbara на "Шазан" показва джин с маслинен тон на кожата. Във филма на ужасите от 1987-а The Outing дижнът е в потресаващ зелен цвят.

След това през 1992-а Disney адаптира приказката, прави джина отново син и взима Робин Уилямс да озвучава образа - герой, който всички познават и обичат.

"Аладин" всъщност ни представя един ориенталски хибрид - персонаж от арабския фолклор, който е променен според европейските разбирания.

Били ли са джиновете в оригиналните приказки сини? Само понякога. Били ли са единствено и само сини? Не.

Вместо да бъдат разчупени стереотипите обаче, публиката в 2019-а година получава Уил Смит като смърф. Някои традиции може би е време да бъдат разчупени...

 

Най-четените