Как се посреща американски зет по български

Настоящата рецепта за посрещане на чужбински зет по български е вдъхновена от моята любима съседка и нейната достойна за завист съдба на българска майка, омъжила и двете си дъщери за американски граждани.

Защото, кажете ми, коя уважаваща себе си и амбициозна българка на възраст 40-70 г. не си мечтае да види дъщеря си с чужденец?... По възможност американец. Mоже и грък, в най-лошия случай, ако семейният бюджет не е стигнал, за да изпрати "умната и красива като манекенка" щерка в щатски университет след гимназията в родния град.

Естествено, университетът не е от Бръшляновата лига, но винаги е идеален за постигане на плана-максимум, който може да се резюмира в три точки:

А. Да се вземе небългарска диплома за някакво висше.

Б. Да се постигне бързо и ефективно интегриране в американското общество на трудово ангажираните.

В. Да се омае някой американски младеж (може и да е етнически турчин, гупта, иранец и пр., стига само в паспорта да пише US citizenship), който да бъде безвъзвратно обвързан с брачна клетва във възможно най-кратък срок.

Останалото е, както се казва, a piece of cake. За роднините в България настъпват времена на благоденствие и възход. Един истински ренесанс!

Родителите на американската снаха вече не са сем. Георгиеви, о не, техният променен социален статут ви задължава оттук натaтък да ги споменавате в разговор като "Георгиеви, на които дъщерята се омъжи в Америка".

Някои могат и да си въобразяват, че като си купят на лизинг Opel Calibra вече сa предопределени за велики дела, но това е заблуда.

Достойното за възхищение постижение е детето да се реализира... с американски съпруг.

В случая с моите любими съседи, джакпотът е двоен, понеже американските зетове са двама. Нито един от тях обаче няма в родословното си дърво заселници от Ирландия или Холандия, а по-скоро предците им са директно свързани с етническа група, чийто цвят на кожата би трябвало да бъде описан политически коректно като „тъмна мока".

Но не етническият произход на американския зет е основната тема тук, а как българската тъща го посреща в дома си. Ето как:

1. Около три седмици преди оповестената дата за пристигане на високия гост се наема майстор, който да изцикли паркета в апартамента.

2. Захабените места на тапетите, дограмата и пр. биват прикрити с бели саксии с изкуствени цветя, които трябва небрежно да загатват за средиземноморски лукс.

3. Прави се предварително проучване за мандри, находящи се в радиус от 10-12 км извън града, след което се избира най-добрата, откъдето да се закупи солидно количество нецедено краве сирене. (Зетят трябва да се увери, че дори в тази затънтетна точка на света не ядем доматите с колците и сме наясни със здравословния ефект на био-храните.)

4. Уведомяват се приятелките на щерката от предучилищната група, основното училище, гимназията, кръжока по рисуване и курса по народни танци към Младежкия дом за предстоящето посещение, за да нагласят графика си така, че всички да имат време да пият кафе с младата двойка. Тези, които не знаят английски, дискретно биват помолени да не участват в социалното мероприятие.

5. Тъщата си взима двуседмичен отпуск, за да може да си бъде вкъщи, когато „децата" станат в 10 и половина и поискат за закуска "French toast and yoghurt" (демек пържени филии с кисело млекó).

6. Графикът на семейния зъболекар също бива ангажиран плътно за конкретния период от време, тъй като дъщерята ще иска да си оправи някой и друг кариес - "грехота да се дават толкова хиляди долари за едно зъбче в Щатите, макар че те по принцип взимат много добри заплати за тамошния стандарт".

7. След дълги препирни с различни служители в Общината, тъщата трябва да се примири с факта, че строежът на обекта в близост до квартала не може да бъде замразен за периода от две седмици. (Фактът, че тъжителката ще има гости от Америка, които няма да могат да си почиват пълноценно в следобедните часове, не трогва коравосърдечните общински чиновници). Тя обаче решава да компенсира с ремонтна дейност, превръщайки спалното помещение едва ли не в шумоизолирано звукозаписно студио.

8. На трима подпийнали работници от Биострой е заплатена двойна надница, за да дойдат в извънработно време да изплевят и оформят храстите в градинката пред входа на жилищната кооперация.

9. В деня преди голямото събитие тъщата изчиства целия апартамент основно, а стълбището от входа до асансьора го излъсква с белина.

Около час преди двойката да пристигне, тя придвидливо изпразва половин флакон парфюм с дъх на роза, за да се неутрализира химическата миризма. Съседите биват предупредени да не минават с кофи за боклук между 17 и 19 часа, за да не развалят първото впечатление на американския зет от жилищната сграда.

10. Тъщата е поръчала на две свои колежки да разточат и изпекат баници с различни плънки, понеже през това време тя самата ще използва фурната си, за да приготви други печива и гозби, а и така ще има време да отиде на фризьор, маникюристка и коламаска.

Ясно ми е, че една такава рецепта не непременно ще ви освежи в горещия летен следобед, както би могъл един таратор, например, но пък може да ви накара да размислите върху предимствата на това да изпратите дъщеря си да учи във Великотърновския университет, например.

Или пък ако все пак държите на американски зет, няма да е зле отсега да помислите как да финансирате изпращането на детето си в САЩ - ще са й нужни немалко средства...поне първоначално. Тоест преди да е смигнала по време на лекция по административно право на някой симпатичен младеж, чиито родители са емигрирали от Нигерия през 1985-та година.

 

#1 Tieatre 09.06.2018 в 19:14:12

Четох "изместо", дето се вика, до "opel calibra" на лизинг (който не се произвежда от '97-ма) и натам можеше да напиша "статията", в същият стил като автора, и аз. После само преглеждах първите изречения на точките и се убедих, че и на мен може да плащате хонорар за писане на "статии". Клишета, клишета, клишета. Не знам защо автора си мисли,че всяка българка ще си отвори краката за citizenship ? EDIT Автора със същият успех може да сложи заглавие на "статията" - "Посрещане на децата от града". Същите клишета и заучени фрази, според мен описани от личен опит,а не "вдъхновена от моята любима съседка". Лицемерие и първенющина.

#2 Reality Liberation Front 10.06.2018 в 10:51:28

@ Tieatre Разбира се че всеки полуграмотен десетокласник може да напише подобна клише-статия пълна с клише моменти. Идеята тук обаче е съвсем елементарна и комерсиална - не да се декларира мнение или възпитава вкус, а да дразни и дразнението ( разбирай спонтанните псувни във форума) да се отчете като успех, щото нали е предизвикала дискусия... С две думи тва е чалга статия за някой лев. Затова, наказанието за подобни статии трябва да е пълно пренебрежение - т.е., пълна липса на коментари.

#3 bludniq_sin 10.06.2018 в 13:20:02

Две неща - съседката да не е "Звонка Анкова (56, счетоводител, омъжена от 36 години, с две дъщери и двама американски зетя – индиец и турчин)" И второ - кофи ме как Вучето, самата тя бидейки на възраст над 40-така, дъщеря на учител по физкултура и танцьорка в държавен ансамбъл за народни песни и танци претенциозно ръси клише след клише. Наистина достигайки до примера с Опел Клибра разбрах, че Вучето изглежда си е останала с представите от България преди 10 години, даже 15, когато Опела Клибра беше масово изборът на турските /и не малко от българските/ гурбетчии заради спортната си визия и илюзия за скъп спортен автомобил, които използваха, за да свалят местните "заблудени" девойки. Вуче, доста си поизостанала, според мен в някои отношения, но не пропускаш да се впишеш в клишето за заминалата на север мома (не знам дали стара мома или не), с претенции да разбира от всичко, която не пропуска да опита "остроумно" да се подиграе на останалите в България.

#4 Philip Apostolov 10.06.2018 в 14:38:12

И ние имахме такава лелка в кооперацията в Пловдив. Само че дъщерята беше женена май за германец. Същата история. Много точно описание.

#9 iii_krv 10.06.2018 в 17:14:45

Бички, отновУ дИликатнУ иСпусна темата the collor of the skin

Новините

Най-четените