Няма какво да се лъжем - корицата на Time с "Човек на годината" изглежда страхотно. Снимката е запомняща се и ви кара да спрете, за да я огледате по-внимателно. Кара ви да се опитате да разберете повече за жените, застанали пред обектива и гледащи смело напред с гордо вдигната глава.
Като оставим настрана черното кадифе и брилянтна оптическа илюзия, енигматичният слоган "Нарушителите на мълчанието" обаче звучи странно. Нека погледнем групата жени, които са избрани да позират пред обектива - актрисата Ашли Джъд, берачката на ягоди от Мексико Изабел Паскуал, инженерът от Uber Сюзан Фоулър и... певицата Тейлър Суфт. Корицата е посветена на движението #МеТоо и на всички активисти в борбата срещу сексуалното насилие, независимо дали са известни или не.
Но присъствието на Тейлър Суифт е дразнещо.
На пръв поглед тя се вписва в образа на жертва - тази година певицата стигна до съд в спора си за сексуално посегателство с радиоводещия Дейвид Мюлер. Но решението на Time да я представи като "нарушител на мълчанието" е иронично по много причини и подсказва, че с него изданието е искало да предизвика необходимата доза медиен шум.
В интервюто за списанието певицата казва, че е решила да предприеме законови действия срещу Мюлер с аргумента, че щом е толкова дързък да стори такова нещо публично и то с толкова голяма звезда, то представете си какво може да направи на млада, беззащитна актриса или певица.
Тя допълва, че в момента е важно да се говори за това как жертвите се справят с травмите си и как злоупотребата с власт не бива да бъде толерирана. Въпреки че за сексуалния тормоз се дискутира повече от всякога, все още има много хора, които се чувстват притиснати от насилниците си и от обстоятелствата.
Суифт се шегува, че по време на нейното съдебно дело думата "задник" е била спомената рекордно много пъти в историята на залата във Федералния съд в Колорадо.
Но Time отива по-далеч и твърди, че Тейлър е една от основните фигури в разговорите за сексуалното насилие тази година.
Но не инцидентът с Дейвид Мюлер прави певицата недостойна за честта, която й се оказва. Нейната история се вписва в общия портрет на жертва, която се изправя срещу тормоза, само че цялостното й публично поведение противоречи на понятието "нарушител на мълчанието".
Едно бързо сравнение на Суифт с останалите жени от материала е достатъчно като доказателство. Актрисата Ашли Джъд беше една от първите, които разкриха посегателствата на Харви Уайнстийн, а Сюзан Фоулър разкри практики за потулване на секс-тормоза. Със сигурност е имало причини те да си мълчат толкова дълго време, а когато решиха да заговорят, рискуваха страшно много - и в личен, и в професионален план.
Тейлър от своя страна използва силни думи публично само когато може да спечели от това.
Тя например упорито отказва да критикува Доналд Тръмп и неговия сексизъм, защото може да изгуби голяма част от фен базата си. По същия начин певицата избягва да порицае нео-нацистите, които я възприемат за своя икона, за да не навреди на своята популярност. Тя дори заплашва със съд блогър, който обяснява връзката между нея и популярен нео-нацистки сайт, който я издига в култ.
Когато не се опитва да запуши устата на медиите, тя говори по начин, който противоречи на феминизма, описан в Time.
Добър пример за това е враждата на поп-певицата с рапъра Кание Уест през 2016-а година. След като той я обиди в текста на песента си Famous, в речта си при получаването на наградата си "Грами" Тейлър каза, че винаги ще има хора, които ще се опитват да се възползват от чуждите постижения и слава, явно визирайки Уест.
Цялото й изказване беше така структурирано, че да я направи да изглежда като невинна и беззащитна жертва - малкото, русо момиченце, жертва на големия чернокож мъж.
По тази причина да наречеш Суифт революционер или "нарушител на мълчанието" е пренебрегване на всички онези пъти, в които тя се е възползвала от слава си или е предпочела да замълчи, защото има полза от това.
Самата певица се въздържа от това да се определи като феминистка и предпочита да прокламира своя "girl power" без спорните моменти, които могат да възникнат. Вместо активно да изрази своята солидарност по време на феминисткия марш през януари тази година и да излезе заедно с другите протестиращи, тя предпочете да напише в Twitter "Толкова много любов, гордост и уважение за тези, които маршируваха. Горда съм да бъда жена".
Заради нейният безгръбначен феминизъм и политическа пасивност Суифт трудно може да бъде възприета като иконата на силната жена, каквато „Човек на годината" на Time се опитва да я представи.
Интернет също не е вдъхновен от опитите й да се докаже като защитник на правата на жените. След като потребител написа „Назовете ми по-силна к*чка от ТейТей", последва вълна от мемета, включващи далеч по-вдъхновяващи жени.
Това е "нарушителят на мълчанието" на Time, който най-вероятно се е съгласил на това интервю при условие, че не му се задават неудобни въпроси.