Ако се съди по социалния климат в Холивуд и настроенията, които още бушуват след вълната от разкрития за сексуален тормоз в меката на развлекателното изкуство, Кевин Спейси едва ли скоро ще види роля в някоя значителна продукция.
Нещо повече - навръх рождения му ден - 26 юли - името му е погребано в мълчание и за него се говори само през призмата на сексуалното насилие, #MeToo и разследването, което тече срещу него.
Името на актьора изплува в серия обвинения от различни мъже - че ги е опипвал, че се е държал непрофесионално и открито сексуално с тях и дори, че е опитвал да насили някои от тях.
Тъмната врата за тази страна от характера на Спейси официално първи открехна актьорът от Star Trek: Discovery Антъни Рап. Той твърди, че през 80-те, когато е бил още на 14, е станал жертва на пиянските щения на Спейси, който се е опитал да го съблазни.
Самият Кевин Спейси отрече да си спомня за случая или за самия Антъни Рап, но се извини за поведението си. И междувременно разкри хомосексуалността си.
Вече почти година мина от първите обвинения срещу него. Свидетелствата за сексуален тормоз нараснаха значително като последните три дойдоха в началото на този юли. Британската полиция дори започна разследване за сексуалните му посегателства спрямо млади мъже.
Междувременно хора от екипа на "Къща от карти" - хитовото шоу, в което Спейси беше основната звезда - коментираха, че той правел работната среда "токсична" и "отровна".
Появиха се още редица коментари, описващи как зад този актьорски талант всъщност се крие агресивен и деспотичен човек, който може да изсмуче цялата енергия от въздуха. И как се радват, че най-после той ще си получи заслуженото.
А постепенно Холивуд престана да говори за Спейси, престана и да мисли за него или поне се опита да покаже на света, че не го прави.
Ридли Скот дори го изряза от филма си, заменяйки го с Кристофър Палмър в последния момент. Това само оскъпи лентата, но спечели и много положителни заглавия за самия филм.
Другата "остатъчна" лента с наличие на Спейси в състава си и може би последното по-голямо заглавие, в което ще видим присъствието му, е Billionaire Boys Club.
Там очевидно не са имали парите и възможността да премахнат актьора от филма, заменяйки го в последния момент с някой друг. За сметка на това те дълго мислиха дали въобще лентата да излезе на екран.
В крайна сметка, след дълги творчески драми, продуцентите предпочетоха от уважение към труда на всички останали (и от страх от тежките загуби, които заравянето на филма би нанесло) да го пуснат по кината.
Разбира се, веднага се появиха и критиките срещу филма. Основната е, че е изключително неморално да се дава отново светлина и опит за излъскване на имиджа на човек, обвинен в посегателства срещу хора и срещу деца (Антъни Рап). А посланието е ясно - Кевин Спейси е отровна личност и всеки, който свърже кариерата си към него, ще поеме от отровата.
Иначе казано - Кевин Спейси е на едно от челните места в новия черен списък на Холивуд - забранено име, което за предпочитане да не се назовава, освен във връзка с делата срещу него или това, което е направил спрямо жертвите си.
Така че забравете скоро в Холивуд да се споменава талантът на Спейси. И това е големият спорен момент тук - става дума за един очевидно неприятен като личност човек със своето бреме от проблеми и травми, който обаче прави страхотни и изключително въздействащи роли във филмите си.
Защото Спейси определено е едно от най-големите имена на своето време. С филми като "Седем", "Обичайните заподозрени", "Американски прелести", "Поверително от Лос Анджелис", "Предай нататък", сериала "Къща от карти" и още редица други, Спейси създава такива образи, които просто те карат да се възхитиш.
И това е голямата дилема - трябва ли да разделяме твореца от творбата? И в случая - трябва ли да заклеймим всичко, до което този актьор се е докосвал, и да забравим филмите му, да направим името му табу, а творчеството му да остане покрито с прах? Или е нормално да продължим да харесваме богатите му персонажи, макар и да смятаме, че направеното от него е нещо лошо?
Къде е тази тънка граница на приемливото, отвъд която някой просто бива низвергнат от историята?
Истината е, че Кевин Спейси е един от многото проблемни и неприятни хора, които обаче имат таланта да правят гениално творчество. И такива историята познава с купища - всички онези откачени, социопатични гении, способни да вгорчат живота на околните, но най-накрая да изкарат от себе си нещо прекрасно, което да събуди емоции и радост у публиката.
От дивия и буен Хемингуей през Махатма Ганди, който е бил изключително жесток към съпругата си, та до Стив Джобс и Илон Мъск, за чийто лош характер се говори вече доста - някои големи умове се побират в неприятни личности, които по днешните параграфи биха били порицавани за отвратителното си поведение спрямо околните (ако въобще се обръща внимание на това). Трябва ли обаче да се отрича онова, което са постигнали?
И да, Кевин Спейси скоро няма да види голяма продукция и възможност за видима изява. Може и никога повече да не види. И това ще е наказанието му (или част от него) заради нещата, които е правил. Но нека не се преструваме, че не е страхотен като актьор, чието творчество досега си заслужава да се помни.
Брех, големи моралисти се извъдиха в тоя Холивуд. Тъжното е, колко малко трябва да съсипеш нечия кариера - казваш, че правел работната атмосфера "токсична" и готово. Или , че искал да те съблазни. Ама съд, ама доказателства, ама "невинен до доказване на противното"? Явно няма нужда - митутките и митутьовците вече са го осъдили.
Не си спомням да съм гледал Спейси, но си задавам някои въпроси. Къде беше световно неизвестният Рап цели 30г? Къде бяха, допреди половин година всички тия митутки и митути, на които Спейси правел атмосферата токсична? Познавах един главен механик. Като механик абсолютен. Като човек непоносим. Устроиха му един фал, от който едва отърва затвора. Помощният персонал има стотици възможности да провали някого, особено в интригантската атмосфера на артистичните среди, в които ножът в гърба е всекидневие. И в тия мътни води Спейси плава с високо вдигнат вимпел 30г. И изведнъж, след някои разкрития за други звезди, руква кален порой от обвинения. Ами, разрешете ми да се усъмня в 99% от тях.
Гледал си го Спейси със сигурност, в прекалено много неща играе. Сега, друг е въпросът, че точно Антъни Рап няма от какво да се оплаква. Дори на четиринайсет години би трябвало да е бил наясно какво се прави по пиянски купони на млади хора и че едно едва навлязло в тийнейджърската възраст хлапе място на такъв няма - да не говорим, че макар да е бил пиян на мотика и даже не е сигурно, че е знаел на какво налита, Спейси се е спрял в момента, в който е чул отказ - ако цялото нещо изобщо се е случило, което не е и няма как да бъде доказано. На Спейси явно не му е чиста работата, предвид количеството обвинения против него, обаче хич не ми харесва това нечия кариера да бъде съсипана само защото някой е пуснал в медиите недоказуемо обвинение.
Ако е изнасилил някого против волята му, да влиза в затвора и да си излежи наказанието. Ама това, че закачал някого, отправял намеци и ги притеснявал е повече от смешно. То тогава аз трябва да бъда съден по щатските закони на 500 години лишаване от свобода, защото всеки петък и събота вечер съвсем директно, без никакви заобиколки си каня разни мацки, дето се запознавам с тях на секс Е, разбира се, след няколко питиета, разговор, флирт, но накрая си идвам на думата. И да ви кажа, в повечето случаи никак не им е неприятно, една не съм видял да ми каже, че съм простак и че съм сексист и я унижавам Когато ми отказват, ми отказват с усмивка и някак си се чувстват добре, че са били обект на флирт....Как се побърка този свят, не знам. Явно в Щатите скоро за да правиш секс, ще ти трябва нотариално заверено съгласие от двете страни, написано от адвокат
Всъщност Антъни Рап така и не успя да реши изнасилен ли е, не е ли, съгласен ли е бил, не е ли. В част от интервютата си той твърдеше, че е имало опит за проникване, в други - че само е бил притиснат и опипан. Лично аз съм слушал негово интервю, в което на въпроса "Изнасили ли Ви Кевин Спейси?" Рап казва "Ми... Не знам...". Как така не знаеш, бре?! След чутото вече се съмнявам във всяко едно обвинение към Спейси. Както и към Хофман, между другото. И това на фона на факта, че Холивуд съвсем спокойно развява Марк Уолбърг (убиец) примерно. И на фона на това, че половината от най-известните актьори са тежки алкохолици и наркомани.
Марк Уолбърг не е убиец. Само е пребил човек от етническо малцинство толкова зле, че го е осакатил доживот - заради което и беснях по цялата простотия около "Всичките пари на света" най-вече - `щото Спейси го изтриха от филма заради едно недоказано и недоказуемо обвинение, че евентуално, пиян като кирка, се е опитал да направи нещо с тийнейджър и се е спрял, като е чул "Не", а Уолбърг, дето е осъден и лежал в затвора за пребиване и перманентно осакатяване на човек, не само го оставиха вътре, ами и му платиха допълнително някакви милиони отгоре, за да преснима някои сцени. (И не, всъщност, нямам проблем с това Марк Уолбърг да има успешна кариера сега - престъплението му е от прекалено отдавна, колкото и тежко да е, няма как вечно да го държим отговорен за него - ама същото е и със Спейси, егати, или поне беше, когато Антъни Рап го обвини, още повече, че, за разлика от Уолбърг, Спейси все още не е осъден за нищо.)
Очевадно е, че някой, за който ама наистина е неприятен (не поради характера си и другите простотии) най-сетни му е намерил цаката, което няма нищо общо с нравите в Холивуд и оня, полу -изнасиления младеж разбира се.
>Ама съд, ама доказателства, ама "невинен до доказване на противното"? Съд и формални доказателства щяха да са нужни ако го съдеха формално. Не го съдят формално. Сходно, ако хората от планинарската ти група решат, че смърдиш защото личната ти хигиена е отвратителна, и спрат да те викат на походи, те не те съдят формално, а просто изразяват личните си предпочитания, на каквито имат пълно право. Никой не ти дължи компанията си и никой не ти дължи обяснения и доказателства защо е решил да те избягва. Относно проблема с разделянето на творчеството от личността, и, като цяло, с моралната и етичната страна в използването на резултатите от труд, който днес не намираме за морален и етичен, той е доста стар. Има установени стандарти за използването на научни резултати от експерименти на нацистки учени. Има установена практика за позоваване на вече неетични изследвания като тези на Милграм и Зимбардо. Според мен докато обществото е в пълното съзнание, че изобщо не й е цел да мотивира подобно неетично поведение днес ако все пак използва крайния му продукт, то би следвало да може да го използва. Изисква се особено внимание, но все пак е възможно да се използва. Има и други аспекти, например че използването на крайния продукт от неетично изследване би могло да се види като частична виндикация на жертвите му.
Който и да е свръх успешен и вдъхновяващ талант, като черти на характера си, едва ли е хрисим, средностатистически, умерен, предсказуем и съвсем праволинеен и законосъобразен. Екстремните са си екстремни.
Mako, Mako.. петък вечер а ти в ръка го пак държиш и лъскаш самодоволно докато ме следваш като бито куче и бълваш редовните си тъпоумни остроумия. Вземи се обади на някоя труженичка да олабиш жилата. Как беше.. "150 кинти" не са чак толкова много, а на теб сигурно ще ти направи и онези "30% отстъпка" за редовен клиент, тоест, както ти го наричаш, "абонат". Човещинка сепак.. тоест, за човеци като теб.
.... ако хората от планинарската ти група решат, че смърдиш .... Интересно, защо деосвин редовно свързва отрицателното отношение към някого с неприятна миризма, била тя от лична хигиена или пълни гащи. На мен ми навява някои асициации, но ще се въздържа да ги уточнявам, в края на краищата аз не съм деосвин. Пък и не е трудно да се сети човек. Що се отнася до резултатите от изследванията на нацистки или други, обявени за неетични учени, те се използват, без да се рекламира източникът. Както статията и Паяка отбелязва, големите творци рядко са носители на висок морал, каквото и да представлява той. И заради големите им постижения неприятните им черти се загърбват. В една статия "The benefit of the clergy" Оруел поставя въпроса ако Шекспир е извършил убийство, трябва ли да бъде пощаден, за да напише нов "Крал Лир"? Далеч съм от мисълта да сравнявам Спейси с Шекспир. Както казва нашият високоетичен ментор свинчопрас, той не е извършил престъпление и не е осъден от съд, а само от обществото. Разрешете ми да се усъмня. Сигурен съм, че никой от това общество не е изхвърлил дисковете с негови филми. Бас ловя, че тия филми не се прожектират пред празни зали. Те не се прожектират изобщо, макар че сигурно има милиони, които искат да ги гледат. И на човека, който е направил един куп хитови филми е отнета възможността да направи още хитове. И на обществото са отнети тия хитове. То едва ли се отказва от тях доброволно. Отнема му ги една клика от самоназначени морални съдници. Един исторически паралел. Известна е историята, че Салиери е отровил Моцарт. Също без никакви доказателства е приета и 200г има негласен бойкот на неговите произведения. В наше време обвинението се разглежда скептично и музиковедите започват да изучават произведенията на Салиери. И откриват, че той е много добър композитор, макар и не Моцарт. Скоро може да бъде представена негова опера. Филмите на Спейси нямат непреходната стойност на операта, но може би след 10-20г, когато мътният поток на политическата коректност се оттече, пак ще заемат мястото си.
>защо деосвин редовно свързва отрицателното отношение към някого с неприятна миризма Най-простото обяснение - защото ми се струва най-подходящата и лесноразбираема аналогия за аудоторията тук. Duh.. >изследванията на нацистки или други, обявени за неетични учени, те се използват, без да се рекламира източникът Пълни глупости. Това, че ти очевидно не си учил никой от формалните стилове за цитиране на научни трудове в техническа документация (например MLA, APA или CSE в щатите), изобщо не означава, че такива трудове не се цитират, просто щото наш Ганю от невежество е решил, че не може да не е така. Ако беше взимал и някой курс по техническо писане, щеше да си чувал и за приетите етични норми около използването на резултатите от подобни научни изследвания. >на човека, който е направил един куп хитови филми е отнета възможността да направи още хитове Само че точно никой не му дължи тази възможност, както и точно никой не му пречи да прави още хитове както успее. Просто много хора вече не желаят да си сътрудничат с него поради техни си лични морални съображения. Дали ти или аз сме съгласни с тези съображения е напълно безпредметно - тези хора имат право да си имат собствени виждания, за които никой не може да ги съди, и да си взимат лични решения на базата на личните си виждания. >самоназначени морални съдници Нищо такова. Никой не съди. Хората просто имат собствена позиция, собствени морални ценности и собствено ниво на склонност да правят компромиси с тях, на основата на които взимат решения за собствените си взаимоотношения със Спейси. Никой не ти налага неговите виждания. Имай си каквато си искаш своя позиция. Като пряко следствие, никой не ти пречи ако имаш различни виждания от тези хора сам да наемеш Спейси и да направиш един филм с него. Дерзай.
.... Никой не съди. .... Високоморалният пастир на свещени крави и тънък познавач на метафори, тропи, синекдохи и др. се прави, че не забелязва целия израз "морални съдници". Те са винаги самоназначили се, Юрая Хийповци, които откриват сезона за лов на вещици, като обявят тоя или оня за морално чудовище. И винаги жертвите им са известни и богати. Никой не преследва Джон Доу от Пиория, колкото и низък да е. Някой си решава да изкара пари и/или 15 минути слава и отправя обвинение за нещо, случило се, ИЛИ НЕ, преди десетилетия, което по никакъв начин не може нито да се докаже, нито да се опровергае. Юрая Хийповците го разгласяват и за нула време се явяват стотици, засегнати от жертвата или завиждащи, със също толкова недоказуеми и мъгляви обвинения. Ако не съм пропуснал някого, първият беше Уайнстейн, след това не остана известен, да не е обвинен или обвинител. Няколкото гласа на разума бяха заглушени от рева на тълпата. И всичко това в света на киното известен открай време с интригантска, много точно казано, токсична, атмосфера. Но вече прекалиха. Щом кенчето и дракончето, страстни защитници на сексуално тормозени актриси, се усъмниха, на народа почва да му писва от интриги. И няма да се учудя, ако след година някой продуцент наеме Кевин Спейси и направи селдващия хитов филм.
Е ще го наемат за ПР, естествено, освен ако Спейси дотогава не реши да не прави повече филми. И ако филма е добър, ще има дитирамби как режисьорът е много смел, да наеме Кевин Спейси, и прочее, и прочее. А пък и филма ще генерира доста безплатна реклама, като първият филм на Спейси след обвиненията, и т.н. Все като чета за холивудските идиотщини и се сещам за тоя див непукист от аватара ми, дето им сра на всички критици, политкоректни миндили, недоебани крави и т.н. и продължи да минава през живота като немски танк през френска плевня. Гъз ли е - разбира се. Дреме ли му - съвсем не.
dedo adji направо забрави Спейси да приеме каквато и да била роля, без продуцента да включи в договора периодично посещение от 12 годишния му син в спалнята на Спейси без вазелин. Напълно разбираемо. Надявам се само Кори Фелдман да успее да привлече вниманието преди да го претрепе с някоя лада на пешеходната пътека. Холивуд е гнусно място и когато кирливите ризи излезнат на яве такива като теб се пръгват като прадня и се опитват да произведът мисъл. Няма проблем да признаваш актьорските качества на Спейси, но да пренебрегваш това което с години се е прикривало е най малкото лицемерно. Дано в твоето семейство никога не се случи нещо подобно провокирано от някой с власт.