В днешно време въпросът "А ти коя зодия си?" се е превърнал в почти задължителен при нови запознанства след поне кратко общуване, особено сред по-младите хора. Езотеричната "наука" за движението на планетите и звездите и тяхното влияние върху живота на хората си пробива все по-масирано път в популярната култура, превръщайки се за немалък брой хора в нещо като почти религия.
Да започнем с това, че астрология има още от дълбока древност. И макар нейното завръщане в обществото да идва през женските списания и колонките във вестниците за "хороскоп на деня", вече за някои тя е съвсем легитимна наука.
Запалените астролози могат да изведат заниманията си до сериозна астрономия, в която се следи в реално пътят на небесните тела, изчисляват се по сложни формули аспекти, влияния и т.н. А броят на тези, които се интересуват, сякаш продължава да расте.
Примери за това могат да се намерят лесно. Консултация при астролог най-често се определя по договаряне в зависимост от мащаба на това, което клиентът иска да узнае - дали само отговор на въпрос, годишен хороскоп или пълен хороскоп с по-дълги и по-мащабни прогнози, но рядко пада под 50 лв. на сеанс.
Междувременно курсове по астрология се провеждат постоянно през годината като цената за тях също може да надхвърля 600 лв. за пълна програма в зависимост от центъра, който ги предлага. Да не говорим за купищата приложения за астрология, карта таро на деня и т.н.
А зодиите продължават да са обект на редица публикации в медиите, статии за блогове и дори цели тематични влогове с десетки хиляди последователи.
От другата страна са традиционните религии, които отстъпват назад сред младите. Църковните канони и догми са отблъскващи за голяма част от милениалите, а макар мнозина да се описват като християни (специално в България), това е по-скоро социално-политическо себевъзприятие, за което свидетелстват данните, че далеч по-малък брой хора биха заявили твърдо, че вярват в Бог (според социологическите изследвания).
На какво се дължи това? Може би най-голяма роля за отдръпването на младите от традиционната религия е генерационна. Милениалите чисто културно са поколението, което в момента е носител на промяната, на новите прогесивни идеи. Църквата от своя страна е символът на традициите и на консервативните морални норми, отхвърлящи ключови и актуални социални теми като абортите и нетрадиционните сексуални ориентации. Това неминуемо предизвиква сблъсък на идеи.
Като причина за отдръпването на хората от традиционните вярвания отново за България може да се приеме и затварянето на Църквата в самата нея и оттеглянето й от културния и социален живот. Синодът далеч не е така деен чисто социално като грижа за хората отвъд безсмъртните им души. А именно това е най-прекият път към сърцата им.
Тук до голяма степен фактор е наследството на комунистическата власт, която полага сериозни усилия да изтръгне вярата в християнството, вкарвайки в Светия Синод агенти на ДС, част от които са по-лоялни към Партията, отколкото към Църквата.
Към това се добавя разколът от 90-те с двата враждуващи Синода, които се борят за оделни църкви (понякога доста буквално и доста физически). За да се стигне до ден днешен, в който за немалко хора представата за владиците е като за едни хора със скъпи коли и часовници.
Ако към това прибавим и редицата скандали около религиозните институции - както у нас, така и в световен мащаб - се получава една пълна картина на оттеглянето от християнството.
Макар някои атеисти да виждат в този упадък традиционната религия добра новина, загубата на сила на традиционните религии далеч не означава засилване на атеистките движения, напротив - вярата се запазва, но се насочва в посока на модерната езотерика, суеверията и астрологията.
Това е нормално - твърдото отричане на всичко отвъд доказуемите материални факти е далеч по-трудна за прегръщане философия, която отнема на човек усещането за "по-висша сила" и космически ред.
Въпросите, които човек си задава за вселената и животът, са заложени в самото съществуване, карайки го да търси отговори. Атеизмът, макар и опирайки се на науката, не може да даде тези удовлетворителни и достатъчно разбираеми отговори. За да бъдат разбрани, научните отговори изискват определена основа от първоначални знания, които човек да има.
Освен това атеизмът не дава успокояващ отговор за основния човешки страх от смъртта, което също има склонността да отблъсква хората.
За сметка на това езотериката и астрологията са богати на въздействащи отговори и обяснения.
До голяма степен виновен за това е Ефектът на Форер - психологически термин, описващ склонността на хората да дават висока оценка за дадено описание на техния собствен характер, когато им се каже, че то е направено специално за тях (въпреки че самото описание е по-общо и приляга за възможно най-голям кръг хора).
Този ефект отчасти обяснява широкото възприемане на вярването за точността на астрологията, графологията, биоритми, гадателството, хиромантия, както и някои личностни тестове.
Иначе казано - спецификите на отделните зодии се описват по такъв начин, че голяма част от хората могат да открият поне част от себе си в това описание, а идеята, че това описание би трябвало да приляга специално на тях, действа само подсилващо.
Много важен момент също така е, че ако даден аспект от човешкото поведение не приляга на картината за дадена зодия, той може да бъде обяснен просто с влиянието на друга планета или дом - обяснение винаги ще се намери.
Разбира се, ако това ви го обяснява някой астролог или поне човек, който разбира от астрология и се интересува силно от темата, ще го направи по много по-убедителен и въздействащ начин.
Нещо повече - астрологията и останалите езотерични учения имат развлекателен ефект. Те отговорят на въпроса "Какво ще кажеш за мен сега".
Това леко погъделичкване на егото дава тласъка да се търсят повече и повече отговори и обяснения за самия себе си - форма на себепознание, която в традиционната религия далеч не идва така лесно (и още повече - така забавно).
Ако за традиционното християнство методите за въвличане на миряните към религията са традициите и ритуалите, при астрологията и другите подобни "науки" те се заместват от почти "игровото" разглеждане на натални карти, проверяване на различни взаимодействия между планетите и т.н. - иначе казано, човек остава с усещането, че сам достига до знанието, извършвайки дадено действие.
Освен това астрологията просто не се разглежда като религия. Макар да има хора, които подхождат към нея сериозно и дори с почти религиозна вяра, тя не оставя това усещане, което традиционните религии имат около себе си.
Не на последно място - астрологията предлага идеята, че предсказва бъдещето и дава съвет как да се справиш с проблемите, които те очакват. "Гадателският" елемент определено е привлекателен и кара доста хора да се интересуват (и дори да плащат пари).
Всичко това обаче формира смесица от силна вяра в ролята на планетите върху човешкия живот, която помага на хората да вземат решения и дори диктува поведението им.
Като например да не купуват нова техника по време на ретрограден Меркурий или да не вземат прибързани решения, когато Слънцето и Марс им се намират в опозиция.
Така че не се чудете на настоятелността на въпросите за зодията. Зад тях може да има много по-силна вяра, отколкото може да се предполага.
