Защо хората вярват на псевдонауката

Псевдонауката е навсякъде - на гърба на шампоана ви, в рекламите, които изскачат на Facebook стената ви и най-вече в жълтата преса.

Смели твърдения, написани в многосричен научен жаргон създават фалшивото усещане, че са подкрепени от лабораторни изследвания и непоколебими факти.

Магнитните гривни подобряват спортните ви резултати, въглехидратите ви правят дебели и практически всичко причинява рак.

Естествено, учените знаят, че понякога хората вярват в неща, с които знанието няма нищо общо. Част от тях приемат, че няма проблем в различните възгледи - в крайна сметка самият свят на науката е пълен с хора, които имат разногласия помежду си. Ако всички мислеха по един и същ начин, всички учени биха могли да се пенсионират и да нарекат статуквото "истина".

Но когато хората са абсолютно убедени, че измамата, пенкилера и всякакви вълшебни лекове са подкрепени от науката, трябва някак да се води борба срещу това.

Защо обаче е толкова трудно?

Европейците - и особено британците - винаги са били предпазливи по отношение на "социалния елит" - привилегированата общност, в която учените заемат централно място.

Много хора настръхват при мисълта да слушат думите на онези, окичени с многобройни научни степени, които говорят пренебрежително от висотата на познанията си и се опитват да "поправят" по-малко образованите.

В масовото мислене хората на науката имат репутация на ограничени, арогантни, високомерни и нетолерантни към онези, чиято специализация е различна от тяхната.

Но горе-долу колкото голям е броят на високомерните учени, толкова приблизително е и броят на скромните, любезни, ентусиазирани деятели на науката, които обичат своята научна област и искат да я популяризират сред масите.

Когато обаче се опитате да противоречите на съществуващите убеждения, рискувате да се изправите пред цял набор безумия.

Затова нека за момент погледнем какво се случва в ума на хората, докато четат научни статии:

• "Ирационалната ескалация" е причината хората, които вече са дали парите си за билети за невероятно слаб филм, да похабят и времето си, за да го гледат. Това е и причината хората да се мъчат да изядат ужасната храна, която са поръчали, или да сключат брак, когато връзката вече е поела надолу - това е стремежът да оправдаваш предишни решения, използвайки следващото.

Това означава, че ако хората стоят достатъчно дълго зад някаква позиция, те имат усещането за "инвестиция" в нея - и вероятно ще се стремят да я отстояват до последно.

• Наравно с желанието ни да бъдем прави, ние сме податливи и към следването на тенденции и модели, когато осмисляме света. Това ни води до склонност към потвърждаване и селективност: търсим доказателства, подкрепящи теорията ни и игнорираме доказателствата, които я опровергават.

Като се има предвид, че всеки ден ви се случват няколко милиона индивидуално наблюдавани събития 0 е лесно да подберете от тях някое, доказващо идея, в която вече сте повярвали, независимо дали тя е суеверие или стереотип.

• Ежедневният живот носи много информация и понякога подсъзнанието ни я обобщава погрешно, ставайки жертва на илюзията за групиране. Всякакъв случаен набор от данни изглежда така, сякаш в него има свързващи елементи. Ако нямаше такива елементи, не би било случайно разпределение, а равномерно, базирано на шаблон. Но нашата пристрастеност към реда ни тегли към общите елементи - и е лесно да забравим, че две неща, които се случват едновременно, не е задължително да бъдат свързани.

• Ефектът Дънинг-Крюгер е брутално обобщен от Дарвин като "невежеството поражда увереност". Колкото по-малко знаете, толкова по-вероятно е да се приемате за експерт. Обратно - колкото повече знаете, толкова по-вероятно е да се съмнявате в компетентността си. Това означава, че някои хора имат илюзия за превъзходство, а някои експерти не могат да обяснят как правят нещо, защото приемат, че това, което правят, е лесно - или очевидно за всички.

Един експерт, който може да обяснява разнообразни неща, е Кристиан Беренбрух, носител на наградата Advance Global Australian по биотехнологии, гостуващ преподавател в Мелбърнския кралски технологичен институт и член на преподавателското тяло на университета "Монаш".

Беренбух посвещава поне по три часа на ден на разобличаване на псевдонауката

Той казва: "Където са намесени пари, науката отива в боклука. Например, когато средностатистически спекулант реши да инвестира в технологична компания, е много трудно да се преодолее убеждението, че науката не е шарлатанство. По цялата земя е пълно с публични компании, които печелят пари от наивни инвеститори, опирайки се на псевдонаука - но след като инвеститорите се хванат на хорото, продължават да играят в тази игра".

Друга област, в която псевдонауката процъфтява, е здравеопазването, твърди Беренбух.

Когато здравето се влошава и има все по-малко варианти за лечение, тенденцията да се пробва всичко възможно нараства. Объркващият аспект на това е концепцията за човешката надежда - и тя, за съжаление, практически винаги подкопава науката. Надяваме се, че нещо ще проработи, вярваме, че нещо ще даде резултат".

Маргарет Дефейтър отговаря за комуникацията между бизнеса и работодателите в универститета "Нортумбриа" - пост, който й дава богат опит с публичната комуникация.

Тя има някои практически съвети как да бъде предадено добре научното послание до масовите потребители:

"Мисля, че много учени се затрудняват да обясняват изследванията си на обикновен, ежедневен език. Най-добрият начин за комуникация, който съм открила, е чрез събития като фестивалите на науката. Екипът на Healthy Living беше направил на такъв фестивал временен щанд, обясняващ с леснодостъпни модели и занимания, базирани на резултати от научни изследвания. Резултатът беше изключително добър - те вземаха нещо доста абстрактно - и го превръщаха в конкретно."

Ако ще се борим с митове, трябва да подобрим способността си за комуникация, с креативни подходи като занимания с участие на публиката, насърчаващи индивидуалното усвояване на знания.

Учените може и да са в правото си да се опитват да изкореняват погрешните разбирания, но е необходимо да предложат на хората нещо друго, което да звучи достъпно и достоверно.

#1 Georgi Marinov 27.01.2016 в 19:36:39

Както обикновено най-очевидното (и вярно) обяснение липсва - че пседонауката властва, тъй като живеем в идиокрация със тотално дисфункционални образователни систем и (в множествено число понеже не е само у нас така - няма място където да не е така, разликата е между лошо, много лошо и още по-лошо), напълно неграмотни научно журналисти, също толкова неграмотни т.нар "интелектуалци" и още по-неграмотни политици, за "звездите" да не говорим, т.е. всички, които формират общественото мнение. Съответно няма никаква сила, която да овладее вродените когнитивни дефиците на човешкия мозък и те могат да се развихрят на воля.

#3 boris 28.01.2016 в 10:55:50

Че какво от това Когато е създавана нютоновата механика, творили са Моцарт и Бетовен - хората по селата още са напирали да горят вещици...То даже и като си спомня разказите на баба - до средата на 20-ти век по селата си говорили за "болки и таласъми". Прости хора винаги ще има. Проблемът, както се каза и по долу, не е в простотията на простолюдието, а в прогресивното опросточаване на "елита".

#4 Harry 28.01.2016 в 11:18:09

Никакви факти, никакви реални примери, съмнителна е тезата ...

#6 Harry 28.01.2016 в 18:04:10

Не знам дали има ХАРП, но ти от къде знаеш че няма? Проверила ли си? Вярваш че няма, и вярваш че вярата ти е знание. Логиката на НЕмислещите е че, ако някой е параноик, то е невъзможно някой да му мисли злото! Изключително глупаво мисловно клише, защото първото не изключва второто. Аз правя разлика между вяра и знание.

#8 deowin 28.01.2016 в 19:03:08

>Не знам дали има ХАРП Кого се опитваш да лъжеш? Отлично "знаеш", че има ХААРП. Ама те американците били го закрили преди 2 години? Лъжи и инсинуации. Ама енергията, която можел да изпраща в йоносферата, била с десетина порядъка по-ниска от тази на естествено случващи се йонизиращи събития? Няма значение, американците правят земетрсения и прочие катаклизми със злия ХААРП.

#10 Harry 28.01.2016 в 22:57:21

През 60-те в "белите" западни страни науката каза за талидомида че е прекрасно успокоително и е абсолютно БЕЗОПАСНО, особено за бременни и кърмещи - науката го е казала! Независимо от постъпващите съобщения че предизвикава неврити и уродства при новородените, компанията Chemie Grünenthal отричала връзка - наука е това, а вие сте параници и вярвате в конспирации! Лекарството е спряно след силен обществен натиск. на хора вярваще в псевдонаука. Конспирациии наистина има, как богатите да станат още по-богати, за сметка на всички останали. А науката в така наречените ЛИБЕРАЛНИ общества е купена, отдавна! Ще казва истината САМо ако от това растат печалбите, иначе - НЕ! И те так!

#11 Harry 28.01.2016 в 23:02:35

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B4&client=opera&hs=Brv&channel=suggest&prmd=ivns&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwivnYqQs83KAhVDiywKHXHLAEoQ_AUIBQ На този линк можете да разгледате жертви на талидомида, по-точно на алчността на чорбаджиите на компанията Chemie Grünenthal, казват че са между 8000 и 12 000, вероятно много повече.

#14 Harry 29.01.2016 в 10:24:09

Е как, наука е каквото кажат тия "от горе", псевдо наука е всичко, което застрашава властта и печалбите на тия "от горе". По-ясно няма как.

#15 Georgi Marinov 29.01.2016 в 13:09:10

Николин Николов | 29.01.201610:00 Не можах само да видя къде е определението за наука и псевдонаука и разликата между тях. ========================= T. нар "демаркационен проблем" е болезнена тема за философите на науката -- много хора са си блъскали главите, опитвайки се да начертаят ясна граница между истинската наука и всичко останало (което е необходимо за да се разграничи науката от псевдонауката, ако и псеводнауката да е само част от това "всичко останало"), но не е никак лесно. И причината е, че в действителност строго определен "научен метод", който всички да спазват няма. Има ситуации, в които или наистина сериозна, или номинално такава интелектуална дейност почва да прекрачва размитата граница между двете. Ако си прочел нещо относно т.нар String Wars в теоретичната физика, това е много добър пример за явление от първата група -- там проблемите са много трудни и теоретически, и експериментално и се е стигнало до едно много тежко положение, където редица иначе сериозни учени се опитват да предефинират що е то наука, тъй като първо, традиционните експериментални тестове на теориите им просто не са практически възможни, и второ, май и няма такива дори на теория. А от втората група, т.е. тази на не съвсем интелектуално легитимните дейности, които обаче минават за сериозна научна дейност, класическият пример е мейнстрийм икономиката. Сега икономиката като дисциплина е приципно легитимна дейност, т.е. това което тя изучава съществува реално и трябва да се изучава. Проблемът е, че на всеки един студент по икономика му се преподава псевдонаука, че почти всеки един професор по икономика преподава псевдонаука, и че тази псевдонаука има огромно влияние върху реалния свят. А е псевдонаука тъй като ако и да има много уравнения в нея, мейнстрийм икономиката е из основни примесена с политическа идеология, съответно до заключенията често се стига преди въобще да се започне да се работи по даден въпрос, а цялата теория почива върху дълга серия от напълно необосновани предположения, отново с идеологически корен и без никаква емпирична база. Само че в случая не говорим за такива примери, където може да се спори, говорим за неща, за които дебат относно това дали са псевдонаука няма -- хомеопатия и пр.

#17 boris 29.01.2016 в 20:48:21

Като стана въпрос за философия на науката, интересното е, че има и една псевдонаука която е не само полезна, но и се явява фундамент на всички останали науки. тя се нарича "математика". Тя е дейност която няма никакъв реален предмет на изучаване, освен правилата на менталната дейност. Тя се занимава със свойствата на множествата, а множествата са изцяло въображаеми обекти.

#18 Harry 30.01.2016 в 09:57:17

Геренова, Геренова, много си куха, дъжд наистина се педизвиква с машина, на същия принцоп, на който се базира борбата с градушки, облаците се "засяват" с микро кристали AgI или PbI2, и облаците се изваляват с проливен дъжд, у нас го правят с ракети, а в САЩ пръскат облаците със самолети, така нареченият кемтрейлс. В Москва, за парада на 9 май, винаги се осигурява чисто от облаци небе, със същата технология. Кемтрейлс е нещо реално, за което в САЩ се водят дискусии, което правоверните американофили у нас отричат с пяна на уста!

#19 GETI 30.01.2016 в 11:56:45

Manuela Gerenova | 29.01.201613:32 България - страната, в която хората вярват, че дъждът го причинява машина. ************************* Напояване с дъждовални машини - Би Ел Агро АД http://bielagro.com/napoyavane-s-dajdovalni-mashini/ “Дъждуването се характеризира с това, че напоителната вода се разпръсква във въздуха под напор с помощта на специални апарати и пада върху растенията и почвата във вид на изкуствен дъжд. Основните предимства са точното дозиране на поливната норма, относително високата равномерност на поливката и възможност за автоматизация на процеса.”

#20 sim4o 04.02.2016 в 01:39:17

Ами вярват в недоказуеми твърдения , защото доста хора искат да ги отучат да мислят .. училището, книгите .. понякога им говорят едни и същи лъжи .. Помня, как спорихме наскоро - дали животът на Земята може да се е получил съвсем случайно и какво за това казва науката. Хората имат нужда да вярват на някакъв авторитет - и като такъв авторитет им се представя "НАУКАТА" .. тогава те не мислят а са готови да приемат почти всякакво твърдение. Мислещите се назовават "конспиролози" или "неуки" та така .. Поздрави

#24 sim4o 21.11.2016 в 15:27:10

Dear Ivan | 21.11.201613:10 Гети пък веднага изкопал "ДЪЖДОВАЛНА" МАШИНА: ето, машина и вали дъжд .. --------------------- И все пак - права ли е Мануела, с твърдението, че има безброй неуки хора, вярващи в несъществуващи машини за дъжд? Каква ли, си я представят подобна машина хората? Какви ли - Мануела - си ги представя подобни хора? Интересно е ...

#25 explorer 21.11.2016 в 15:55:49

С едно изречение отговорът е, защото е по-ефтино. Защото не трябва академично образование, нито да прочетеш един вагон книги, нито да признаеш, че много малко неща можеш да ги пипнеш, повечето трябва да ги осмислиш, да започнеш да мислиш абстрактно, да вникнеш в същността на нещата и да си изясниш принципите, които ги обуславят и управляват.....все неща, за които един живот може да се окаже кратък

Новините

Най-четените