Рене Зелуегър не е Бриджит Джоунс

Когато Рене Зелуегър беше заснета боса на карибски плаж през 2005 година, да се жени за певеца Кени Чесни, британските таблоиди бяха директни: Mirror обяви, че Чесни „спасява" актрисата от това да се окаже „Бриджит Джоунс и в реалността".

Тази плоска реплика нарочно пропуска смисъла не само на книгата на Хелън Филдинг, но и на невероятно успешните живот и кариера на Рене Зелуегър. А именно: тя няма нужда да бъде спасявана.

Зелуегър е родена в Тексас и почти беше „осиновена" от Великобритания след изиграването на Бриджит на големия екран с такова желание и такъв британски акцент, че мнозина започнаха да поставят знак на равенство между героинята и актрисата.

Дори когато Vogue коментира бързото анулиране на брака с Чесни и раздялата с актьора Брадли Купър, сравни Рене и Бриджит.

Когато актьор се въплъти в ролята си така, както успя Зелуегър, не може да избяга от това да бъде тясно идентифициран с героя си. Всъщност обаче единственото, което фикционалният персонаж споделя с жената в ролята, е, че обществената реакция и към двете е отражение на промяната в отношението ни към самотните жени.

В предишните два филма за Бриджит героинята се сблъскваше с любовта и брака с идеалния мъж - Марк Дарси (Колин Фърт) и сюжетите им бяха внимателно разчепквани за знаци накъде върви модерната хетеросексуална връзка.

Днес, 12 години по-късно, Рене и Бриджит се завръщат за трети филм, който излиза на големия екран в средата на септември и фикционалната героиня отново се изправя срещу социалните ценности на нашето съвремие.

Истинският личен живот на Рене Зелуегър, също като този на Дженифър Анистън, непрекъснато бива претеглян и анализиран. Вероятно защото и двете актриси са изиграли добронамерени жени, личният живот и на двете е разчепкван от непознати, въпреки големия брой други знаменитости, които са разведени или необвързани.

При всички положения, тъй като темата е централна за разказа на Бриджит Джоунс, Зелуегър трябва да отиграва всички запитвания за личния й живот.

„Аз не съм сама, заета съм. Това бих казала", беше свикнала да отговаря актрисата на въпросите. Сега тя излиза с музиканта Дойл Брамхол Втори и през това лято отново й се налагаше да говори за личния си живот заради предстоящия филм „Бебето на Бриджит Джоунс".

Тази роля ще бъде завръщането й на големия екран от 2010 година насам и очевидно Рене не се притеснява за качването на няколко килограма, за да влезе отново в ролята. „Бриджит има напълно нормално тегло и никога не съм разбирала защо това има толкова голямо значение. Нито един актьор от мъжки пол не би бил подложен на такъв обстоен преглед, ако трябваше да направи същото за роля", каза тя.

Преди две години самата Зелуегър се оказа подложена на преглед под лупа заради промените в лицето й, след като се появи на червения килим след дълго отсъствие. Веднага се появи предположението, че тя е прибегнала до услугите на хирург, който да й помогне да навлезе леко във втората половина на своите 40 години, въпреки че актрисата категорично отрече подобри твърдения.

Филмовите звезди често биват обект на такъв обстоен преглед заради факта, че лицето им е техен инструмент. Тази проверка обаче е на границата на безвкусицата и говори за колективната западна невроза по отношение на остаряването.

Третият филм за Бриджит Джоунс ще се появи на екран съвсем скоро и това отново върна разговора към остаряващото й лице. Неколцина филмови критици мъже оплакаха края на актрисата, но после бяха нападнати от феминистки, фенове и защитници.

Оптимистично, можем да се надяваме, че Зелуегър просто е трябвало да понесе тежестта на някаква форма на групова промяна на съзнанието. Вероятно голяма част от обществото за последен път изразява лудостта си към подобни визуални промени, преди да продължи напред с леко чувство за вина, отдалечавайки се от обсесията към пробменливата природа на женските лица.

 

 

Новините

Най-четените