Нещо като плод, нещо като цвете...

Който е опитвал истински хубав (блендиран) чай, би му придал магическа сила дори и само гледайки цвета му. Пасторалният полъх на тази възприемана почти за скучна напитка у нас (най-консумирана в света, ако не броим чистата вода) може да има толкова енергизиращ ефект, че все едно те пощипват пръски лимонов сок, нар, жасмин...

Вероятно така се е почувствала Весела Дъбова, мениджър на My Gourmet World, преди 2-3 години, когато, решавайки да внася чая на един от най-добрите производители в света, отива на дегустация. "Дотогава като повечето хора въприемах чая за нещо, което се пие по-скоро, когато си болен... Там имаше около 15 чаши с течности с различни консистенции, аромати и цветове - от шампанско, през няколко нюанса на зеленото, до червеното на ройбоса или черното на "Английска закуска".

Ако до този момент си пил по-посредствен чай (или билкови отвари като лайка), няма начин да не усетиш разликата. Дискретният чар на това питие, разбира се, не позволява да го обявиш по презумция за великолепно - оценката зависи от субективността на сетивата ти (въпреки че дегустацията на чай може да се сравнява с тази на виното и кафето).

Копринената торбичка, в която киснат листата на гурме чая е много важна, тъй като се смята, че само коприната не му придава остатъчен вкус след като е запарен в гореща вода. Формата й е пирамидална, защото японците, които са я измислили, смятат, че по този начин налягането, което водата оказва на съдържанието, не го притиска - така че напълно да освободи екстракта.

Чаят е много силен абсорбатор, казват от My Gourmet World - т.е. задържа дълго допълнително придадените му аромати и вкусове - особено почитан ефект в САЩ и Европа. С уговорката, че да се ароматизра бял чай е кощунство, компанията Harney&Sons наприемр е Master tea blender, което прави чая й изключително богат на плодови и цветни аромати.

Значи докато отпиваме полуферментирал чай с вкус на нар (който няма нужда да се подслажда), не може да се каже, че е точно див (макар и с натурални състваки) - имайки предвид, че в родината му Китай (и в Япония) той се пие съвсем натурален. "Смесват го само с естествен аромат на жасмин, като при най-добрите чайове преди консумация цветовете се отстраняват ръчно, за да не придава цветът на жасмина допълнителен вкус, а да има само нежен мирис..."

Първите шест

Производителите на гурме чай изписват на опаковката колко време е нужно за запарката (в случая 5 минути), но всъщност процесът е по-сложен. Като една от най-загадъчните напитки под слънцето, натуралният чай се получава от листата на Camellia sinensis, а вкусът и ефектът на основните му разновидности (бял, зелен, полуферментирал, черен) зависят именно от обрабоката и степента на ферментацията на тези навити или накъсани в копринената пирамида листенца.    

"Доста реномирани производители използват последните 5-6 листа на върха, като някои дори упоменават това на опаковката си", обяснява Весела и допълва, че листата по-надолу по клончето са по-стари, твърди и с повече жилки - за по-нискокачествени чайове.

За белия чай се използват последните две, максимум три листенца - като двете са разпъпили, а другото още не се е развило. Те са покрити със сребрист мъх, заради който белият чай често се маркетира под името Silver Tips. "Тези млади неферментирали листа, чиято оксидация се прекратява възможно най-бързо (до 2-3 часа след обирането им), правят много деликатна напитка. Те са много богати и на захари - тъй като расетнието им ги изпраща, подпомагайки фотосинтезата, и на кофеин, който ги предпазва от вредители. Вече в чашата обаче, белият чай е с най-ниско съдържание на кофеин, тъй като се запарва по-кратко (2 мин.) на по-ниска температура (60-70 градуса) за по-здравословен ефект".  

Ако зеленият чай се запарва 10 мин., а черният 3 мин. - откъм кофеин черният ще бъде много по-слаб. Но зеления ще горчи, заради отделените танини. Балансирана напитка от него се получава при запарка с вода 70-80 градуса за 2-3 мин. Зеленият чай е с малко по-дълъг процес на ферментация (прекъсната чрез термична преработка), като напитката може да се получи във всички нюанси на зеленото: "Например Матча - смлян на прах японски чай, който прави искрящо светлозелена течност", обяснява Весела. Сред по-необичайните зелени чайове в каталога им е и Генмай - чай с оризови пуканки.

Полуферментиралият чай с нарочно прекъсната ферментация - оолонг (улонг) - има леко опушен аромат (потулен, ако е в смес с нар например). Приготвя се при температура около 80-90 градуса за 4-5 минути. Пълна ферментация претърпява черният чай, който е и най-силен (80-90 градуса за 5 мин.)

Чаят дава криле...

Колкото по-малка е ферментацията, толкова по-силен е антиоксидиращия ефект на напитката, така че в случая такива са белият и зеленият, като най-скъпият, който се предлага в My Gourmet World е именно бял - Даржелинг (186 лв. за 1 кг.) - натурален чай, който обаче съдържа естествен аромат на ванилия и бамбук, заради средата, в която вирее.

Истинският убиец на мазнини обаче е Пу Ер - пета, постферментирала разновидност на чая, чиято редовна употреба води до стопяване на мазнини и се пие с лечебна цел срещу много заболявания.

Шестият вид чай пък е жълтият - по-дългото му сушене придава комбинация от вкусове между белия и зеления, а по аромат е близък до черния. Той се суши на ленени покривки за няколко дни и с намаляването на хлорофила листата придобиват жълт отенък и меден послевкус. Подобна напитка с вкус на лешник е китайският жълт чай Кекеча от провинцията Гуандонг, предлаган от My Gourmet World.

"Чаят наистина е лечебен, но не можеш да разчиташ на това, пиейки една чаша седмично - трябва да го правиш редовно", казва Веси, приготвяйки зелен чай с лимонена трева, кокос и джинджър. От прекомерната консумация на истински див зелен чай може и да ти прилошее обаче, тъй като е толкова силен антиоксидант, че "организмът не може да понесе пречистването."   

Извън чая, в копринените торбички има и здравословни "нечайове" като мента, смесена с върбинка, или пък ройбос (безкофеиновата напитка се предлага в пет варианата, единият от които с карамфил, канела и кардамон). Екстрактът от иглолистното растение, което вирее в Кедърбърг край Кейптаун, съдържа 14 вида антиоксиданти и му се приписват толкова много лековити свойства, че винаги, когато се усетиш зле, можеш да си приготвиш каничка. На вкус е леко тръпчив с фин опушен аромат и от оранжев до червен на цвят, когато е блендиран.   

Освен към небцето и организма, пиенето на гурме чай е и жест към хората от плантациите - знак за това е сертификатът Феър Трейд, който гарантира честната отплата за труда на работниците.