Както много други истории, и тази започва много, много отдавна в едни далечни земи.
Това е едно ястие, което се приема за изконно японско, но всъщност идва от Китай. В началото на XIX век китайските пътуващи търговци измислят начин как да консумират топла и питателна храна, направена със съставка, която така или иначе разнасят - мен, китайски тип паста.
По време на Реставрацията Мейджи в Япония започват да изникват куп китайски квартали и прилежащите към тях китайски ресторанти.
Именно така рамен - супа с паста и богат бульон - започва да става популярна и да се разпространява.
Огромният плюс на рамен е, че позволява импровизации и единствените задължителни съставки са пастата и бульона.
Постепенно в Япония се оформят отделни региони с характерен за тях рамен, модификациите на рецептите се умножават и японците заобикват истински тази засищаща супа.
Други спорят, че корените на рамен са още по-дълбоки и могат да се проследят до XV век. Там се намират рецепти на мен, накиснати в бульон и с добавки от месо, риба, зеленчуци, яйце и сосове.
Ястието с богатите си подправки и добавки в никакъв случай не е било достъпно за обикновените хора. Последните са консумирали по-постни варианти на супата - само с паста, бульон и соев сос, както и с добавки от корени и билки, каквито са били налични по онова време.
След Втората световна война идва истинският бум на рамена.
Японците започват да консумират все повече пшеница и пшенични изделия, включително мен.
Откриват се улични сергии за рамен, наречени yatai, а фантазията на готвачите истински се развихря.
Така например при грешка на готвачите се появява популярния Хаката тонкоцу рамен, който е с преварен свински бульон с млечен цвят. Готвачът забравил супата на котлона и тя придобила този оттенък и незабравим вкус.
В Сапоро пък за първи път приготвили мисо рамен, който сега е сред най-известните видове.
Рамен се оказва чудесен обяд за японските работници, но и за младежите, които са навън до късно и след това търсят засищаща топла вечеря. Наличието на колички за рамен на всеки ъгъл дава достъп до тази пищна супа на всеки - от най-дребните служители, през чиновниците, чак до висшата класа.
Сергиите за супата се превръщат и във важни социални средища, около които японците се събират.
В натоварени дни някои заведения за рамен са сервирали над 3000 купи от ястието.
Те са толкова много и защото са лесни за строене - не се изискват тухли, хоросан и вар, а само една количка и два котлона. В наши дни се приема, че рамен задължително има пет съставки - паста (мен), даши (бульон), гарнитури, сос и мазнина.
Само в Токио се смята, че има 5000 рамен заведения, а в цяла Япония - над 54 000.
Един от най-известните видове рамен е този с месо - пилешко или свинско - пилешки бульон, зеленчуци, яйца и соев сос. Той е сравнително лесен за приготвяне извън бульона, който трябва задължително да е домашен, да е добре овкусен и да е бистър до съвършенство.
А ето и начина на приготвяне на бульона.
Необходими продукти:
- Пилешки гърди
- 1-2 големи моркова
- Шепа гъби по избор
- Връзка зелен лук
- Няколко скилидки чесън
- Малко соев сос
- 1 литър вода
Начин на приготвяне:
Морковите, лука, чесъна и гъбите се режат на груби парчета. Всичко се изсипва в дълбока тенджера, залива се с водата и се вари. От време на време се отпенва от отделилата се от фенера пяна.
След като бульонът добие красив жълт цвят, се маха от котлона и се прецежда.
Оттам нататък подредбата на купите с рамен е въпрос на фантазия.
Най-лесно е да мариноваме пилешките гърди в малко сол, пипер, соев сос и джинджифил. След което ги запичаме на суха плоча, режем на тънки резени и подреждаме на дъното на дълбоки купи.
Заливаме с бульон, добавяме предварително сварените мен и гарнираме със зеленчуци - зеле, маруля, зелен лук, спанак, кълнове и други, както и с по едно рохко яйце на порция и щедра струйка соев сос на всяка купа.
Рамен се консумира много горещ и със сигурност няма да ви очарова, ако оставите супата да изстине.
Възможно е да се направи рамен и с морски дарове, постен с тофу, да се добави повече соев сос в бульона или да се разчита почти само на наситения вкус на домашен бульон с вкусна паста.
