Филандо Кастил се свлича зад волана. Главата му пада назад, очите му са широко отворени. Кръвта се стича по тениската му. Човекът още се движи и стене от болка. След което замръзва на място.
Даймънд Рейнолдс снима смъртта на годеника си с камерата на телефона, докато седи на съседната седалка. Нещо повече: тя излъчва видеото на живо във Facebook. През прозореца се вижда пистолета на полицая, който още стои в позиция на прицел.
"Моля те, не си отивай", плаче Рейнолдс.
Току-що заснела кошмара на живота си, тя се опитва да говори спокойно с полицая, за да може да спаси себе си и 4-годишната си дъщеря на задната седалка от подобна съдба.
Видеото от смъртта на Кастил, който беше убит в сряда от полицай в Минесота, е най-убедителното и тревожно доказателство за бруталното полицейско насилие - но и за безпомощността на чернокожите.
Рейнолдс оставя камерата включена малко повече от 10 минути, за да документира как я принуждават да коленичи на тротоара, как я водят с белезници към полицейската кола, как осъзнава, че годеникът й е мъртъв и как най-накрая губи равновесие: "Моля те, Исусе, не"...
А това не беше единствения подобен запис с телефон, който предизвика световен дебат през тази седмица.
Няколко дни по-рано два клипа показаха как полицаи стрелят по чернокожия Алтън Стърлинг от Луизиана. Събитията в Далас от четвъртък вечер също се излъчваха в реално време онлайн - атентаторът уби петима полицаи само на три пресечки от Дийли Плаза, където през 1963 г. беше застрелян президентът Джон Ф. Кенеди, а убийството му беше уловено на лентата на Ейбрахам Запрудър.
Смъртта в Америка, която винаги е била визуално събитие, вече се излъчва на живо в интернет.
Записите от мобилни телефони, които показват полицейско насилие, не са нещо ново.
Фреди Грей, Уолтър Скот, Ерик Гарнър, Тамир Райс - отдавна аматьорските записи от очевидци създават модерната иконография на расизма. Но последните няколко случая и хаосът в Далас придават на този феномен едно крещящо измерение: сега вече публиката в интернет може да изгледа целия ужас в реално време.
И това става възможно благодарение на най-популярните социални мрежи. Twitter сложи началото с придобиването на Periscope Live през март 2015 г., Facebook Live започна да излъчва през април тази година.
"Когато си взаимодействаме на живо, се чувстваме още по-свързани на лично ниво", каза тогава Зукърбърг.
Едва ли е имал предвид бруталните престрелки от последните дни.
Записите от смъртта на Алтън Стърлинг са качени онлайн и по класическия начин. Единият клип е на чернокожия активист Артър Рийд - благодарение на това видео всички започват да говорят за убийството на Стърлинг.
До този момент то е гледано повече от 2 млн. пъти.
"Повече няма да се налага да се молим на медиите да дойдат и да отразят нашите истории. Вече можем да ги покажем през социалните мрежи", казва Рийд.
Другият запис е от Абдула Муфлахти, собственик на минимаркета, пред който се разиграва фаталната сцена. Той показва хода на събитията от непосредствена близост. Муфлахти вади мобилния си телефон, защото полицаите му се струват подозрителни.
Прякото излъчване на смъртта на годеника на Рейнолдс има още по-непосредствено въздействие. Тук шокират не само кадрите, но и думите.
Жената продължава да се обръща към полицаите със "Сър", покорен поздрав, който цели да избегне гнева им.
"Те изстреляха четири куршума в него, сър", казва тя.
"Той просто се пресегна да извади шофьорската си книжка, сър".
Клиповете от Далас също се излъчваха на живо в интернет и замениха липсата на кадри за претенциозните телевизионни зрители.
Един от тези клипове показа на живо убийството на един полицай, макар и с не добро качество на картината.
"Това приличаше на екзекуция", казва Исмаел ДеДжизъс, който снима от прозореца на хотелската си стая.
Вторият запис документира престрелката от друга гледна точка.
"Исках да съм сигурен, че всеки ще го види", казва Майкъл Баутиста пред CNN. Филмът документира и собствената му паника: "Известно време прекарах в армията, но такова нещо не съм преживявал досега".
Брутализмът на тези клипове и тяхната непосредствена, нережисирана реалност поставят много спорни въпроси.
Каква е ползата от тях? Правят ли ни по-добре осведомени? Водят ли до по-голяма справедливост? Или до повече воайорство? Нямат ли социалните мрежи някаква етическа отговорност да ги цензурират?
Положителните последствия са очевидни: записите вдигат завесата над проблемите и предизвикват дебати.
"Те хвърлят светлина върху страха, с който живеят милиони души в нашето общество всеки ден", коментира Марк Зукърбърг по повод убийството на Кастил, излъчено на живо във Facebook.
Все повече чернокожи мъже и жени излизат на улицата с телефоните си, за да се предпазят от насилие.
Негативните последствия обаче също са очевидни. Кадрите засилиха старите стереотипи - чернокожите са изтормозени, ченгетата са расисти - без да променят мнението на отсрещната страна.
Тези записи гъделичкат латентното воайорство, което социалните мрежи подхранват.
"Записите с брутални сцени на насилие могат да шокират, да обидят и да разстроят зрителите", се казва в едно почти комично предупреждение, което Facebook вече пуска заедно с лайв-стрийминга.
"Сигурни ли сте, че искате да го видите?"
