Някога мисълта, че читател ще попадне на статия на New York Times, без дори да вземе вестника, може и да е звучала нелепо. Сега статиите от NYTimes са навсякъде, а новинарската компания има не само вестник, но и много посещаван уебсайт и гама от приложения.
След шест месеца обаче може да четете материал от въпросния вестник, без дори да имате какъвто и да е досег с нещо брандирано с NYT. New York Times обмисля дали да не публикува някои от статиите си директно във Facebook, се съобщава в публикация във вестника от вторник.
Тези статии ще изглеждат донякъде като нормални новинарски публикации в потока на потребителя, но вместо да изпращат потребителите на сървърите на NYTimes.com, те ще ги насочват към сървъри на Facebook.
Все още има много въпроси без отговор около инициативата, към която може да се присъединят и BuzzFeed и National Geographic.
Все още не знаем как (или дали въобще) Facebook ще споделя приходите с партньорите си, или как тези сделки ще се променят като условия в бъдеще. Също така не разполагаме с информация как точно ще изглежда този нов тип публикуване на материали - или дори самите статии.
Това обаче не е неочаквана стъпка
Новината за подготвяната сделка между NYTimes и Facebook до известна степен бе публична от октомври миналата година, когато покойният репортер от Times Дейвид Кар писа, че подобна договореност ще превърне медийните компании в "крепостни селяни в кралство, притежавано от Facebook." А Facebook упражнява огромно влияние върху онлайн журналистиката от поне август 2013 г., когато за първи път промени алгоритъма си за контрол на новинарския поток, за да изпраща много повече потребители към новинарски сайтове.
В наши дни новинарските сайтове разчитат много на голямото синьо f. Vox споделиха, че 40% от трафика им идва от сайта. Джъстин Смит, изпълнителен директор на Bloomberg Media, каза във февруари, че "списъкът на тези, на които Facebook в момента осигурява половината до две трети от трафика, е много по-дълъг, отколкото е публично известно."
Има много плашещи перспективи за медийните компании в това
Въпреки че подаването на съдържание чрез Facebook прави статиите малко по-бързо зареждащи се за потребителите - които предвид огромния си брой могат да осигурят на социалната мрежа милиони - то също така намалява независимостта на новинарската организация. Потопът от внимание от Facebook е нещо, върху което новинарските организации нямат контрааргумент: или те го приветстват и инвестират в него, или пропускат този шанс.
Но ако се опитаме да си представим какво предстои за в бъдеще, нещата стават дори още по-притеснителни. Ами ако, да кажем, заради икономическия спад през 2018, Facebook - след като е взел лъвския пай от цифровото разпространение на новини - просто определя следващите правила на споделяне на доходите с новинарските организации, превръщайки се в "супермаркет на новини"? В колко точно ситуации Facebook става преговарящ от позиция на силата, и в колко е благосклонен поддръжник на широкообхватна и оживена преса?
Или се замислете за следния сценарий
Представете си, че Facebook избира няколко новинарски организации и поисква от тях да инвестират сериозни суми в локален за Facebook инструмент, който дава на новинарските публикации - основния продукт на медиите! - безпрецедентно високо място в потока от новини на потребителите. Те го правят и в продължение на няколко месеца се радват на нараснал с милиони импресии трафик. След което един ден екипът инженери на Facebook осъзнава, че този нов инструмент намалява ангажирането и го спира.
Това вече се е случвало! И беше преди по-малко от три години.
През септември 2011, Facebook оповести на голямата си годишна конференция за разработчици, че някои новинарски организации са направили приложения "Social Reader", които дават акцент на тяхното съдържание в новинарския поток. Washington Post бе сред първопроходците в тази област, и вестникът наистина пожъна доста ползи от тази стъпка. Милиони нови потребители започнаха да виждат съдържанието на Post.
След което се случи това:
На 9 април 2012 г., повече от 4 милиона души използваха "социалния четец" на Washington Post. Само три дни по-късно, броят им беше практически нулев.
Отказите от употреба или данните за ангажирането вероятно тогава са показали, че социалните четци - които Facebook стартира в партньорство с новинарски организации - не се харесват на Facebook потребителите. Скоро всякаква следа от тези четци изчезна - и с нея потъна вдън земя и дошлият по чудо трафик. (Въпреки че имаше известни дебати как да се тълкуват данните в началото, тенденциите се оказаха реални, и новинарските организации бързо преориентираха усилията си другаде.)
Доколкото можем да преценим, Facebook иска от новинарските организации да публикуват директно на сайта, защото това ще увеличи ангажирането на потребителите. Една секунда по-малко, прекарана в чакане на зареждане на материал, е една секунда повече, в която Facebook да може да ви показва реклами - което предвид мащабите на фирмата се превръща в невероятна възвърната възможност за доходи.
Помислете обаче доколко значими са тези незначителни подробности
Дори подобрение с една десета от секундата означава огромна печалба за Facebook. Затова сега Facebook са наели персонал, инвестирали са време и са е ангажирали с тази огромна задача - само за да си върнат обратно няколко милиона от тези милисекунди. Компанията ще прави всичко по силите си да се кланя пред олтара на ангажирането - всъщност едно от правилата на бизнеса е, че винаги има смисъл да работиш по-усърдно. Историята обаче ясно показва колко мимолетен и непредсказуем може да бъде този идол.
