Технологичната индустрия и специализираните издания смятат приложенията за смартфони и появата на привлеклите милиарди хора социални мрежи за триумф на удобството и технологичната мощ. Рядко се говори за това какво сме загубили през прехода, а много от най-младите потребители даже не могат да си представят какво е представлявал Интернет вчера.
Преди 5 години повечето снимки се качваха във Flickr, където можеше да им се слагат тагове на ръка или чрез автоматизирани приложения, а до тях можеше да стигне всеки в Интернет. Лицензът, под който съдържанието се разпространяваше, можеше да се променя само с един клик.
Преди десетилетие Technorati даваше възможност да се търси в целия социален уеб в реално време (даже и резултатите да идваха ужасно бавно) с тагове, подобни на хаштаговете в Twitter днес. Човек лесно можеше да разбере кои сайтове водят към неговата страница, а също и да открие кои хора говорят по дадена тема - без значение кой каква платформа използва. По това време и хората си разменяха линкове не толкова, за да печелят от трафик - Google все още не бяха гигант.
През 2003 г. всеки опит за обединяване на акаунтите за няколко услуги в едно се посрещаше „на нож" от потребителите и водеше до неизбежни обвинения в опити за следене. Даже Microsoft се отказаха от своя TypeKey, макар неговите общи условия да гарантираха доста по-голяма защита на личните данни от това, което днес ни предлагат Facebook и Twitter. Освен това, всяка от едновремешните системи позволяваше да използваме псевдоним - зачиташе се правото ни в определени случаи да останем анонимни.
В началото на XXI век към всяка платформа за създаване или споделяне на съдържание имаше ясни очаквания да разрешава на потребителя да свали копие от своите данни или да прехвърля съдържанието на профила си при конкурент. Хората масово има свои собствени сайтове и така онлайн идентичността им не зависеше от популярността на една или друга мрежа.
Преди десетилетие много от големите технологични пробиви в Интернет са се осъществявали с финансовата подкрепа на самите потребители, а също и с техническата помощ на конкурентите. Всичко това - във времената преди Интернет връзките да станат евтини, а „облаците" да събират терабайти.
Това не е днешният Интернет
Не само, че много от ключовите платформи на изминалото десетилетие вече ги няма, но и изоставихме основните ценности на мрежата. Социалните мрежи са донесли много нови Интернет потребители и покрай това са направили една шепа хора много богати. Същевременно Марк Цукърбърг и компания не показват никакво уважение към средата, която им е дала шанс да успеят.
Все още използваме каченото във Flickr, защото Instagram няма почти никакви метаданни, ако приемем, че въобще тази платформа е част от достъпния Интернет. Поднасят ни се смешни извинения за неефективното търсене в Twitter и Facebook, а Тechnorati е можел да прави това със скромните инструменти от началото на века. На всичкото отгоре, потребителите се оказват под кръстосания огън на големите компании, които не могат да се разберат една с друга.
Ясно е - Facebook, Twitter, Pinterest и LinkedIn са страхотни сайтове, истински постижения от софтуерна гледна точка. Проблемът е, че те са изградени върху погрешна представа за това какво точно е Интернет. Компаниите зад социалните мрежи смятат, че упражняването на тотален контрол над потребителското изживяване е най-добрият начин за задържане на пазара.
Тази грешка ще бъде поправена. Технологичният пазар също е подвластен на определени цикли и скоро създалата Интернет свободна философия ще се завърне на бял кон. Проблемът е в това, че милиарди хора ще трябва да бъдат научени наново какво точно представлява мрежата извън парника на социалните мрежи. Това ще е процес, много подобен на този от преди десетилетие, когато масовият потребител с изненада откриваше колко повече неща има из мрежата отвъд добре познатите портали.
