Русия направи още една крачка към пълния правителствен контрол върху интернет. Поне на такова мнение са критиците на спорния закон за т.нар. "суверенен интернет", който от 1 ноември вече е в сила в страната.
Идеята е властите да могат да изолират и руското интернет пространство от глобалното такова в случай на "извънредна ситуация". Най-често даваният от тях пример е с евентуална хакерска атака, идваща от чужбина, като в този случай "изключването" на Русия от световния интернет ще е мярка за защита.
Законът обаче позволява и допълнителна цензура на това, което достига до потребителите. Той изисква от руските доставчици на интернет услуги да инсталират специално оборудване за идентифициране на източника на трафика и филтриране на съдържанието.
Ето защо според неговите противници вече влезлият в сила закон може да бъде използван от властите в Русия като средство за борба с опозицията, критиците и всяко съдържание, което бъде сметнато за "неподходящо".
Нещо повече - "суверенният интернет" ще даде на властите сериозен контрол и възможност да ограничават трафика в руското интернет пространство. С други думи ще е възможно в определени ситуации да се спира достъпът до интернет и в определени региони.
Какви ще са тези ситуации? Ами например по време на протест.
Какво променя законът
Новата спорна мярка е част от цял пакет от над 50 закона, създадени с идеята да регулират новите технологии в IT сектора в Русия. Сектор, генерирал близо 5% от БВП на страната миналата година и който с нарастващите си темпове ще генерира още повече занапред.
Хиляди руснаци протестираха през март след като законопроектът за "суверенния интернет" мина на първо четене. Въпреки това през май президентът на страната Владимир Путин сложи подписа си под него.
Законът има две части. Първо, той позволява създаването на алтернативна система за имена на домейните (DNS), така че в случай на извънредна ситуация Русия ще има възможността да се изключи от останалия интернет.
Второ, той изисква и повече филтриране на съдържанието. Руските интернет доставчици са задължени да закупуват и инсталират инструменти за т.нар. deep package inspection (DPI), които ще позволят по-строг контрол върху това, което достига до техните потребители.
И макар новият закон да влиза в сила от 1 ноември, ще е нужно технологично време, за да е възможно да започнат да се прилагат всички залегнали в него разпоредби.
Властите имат срок до януари 2021 г., за да се сдобият с технологията, необходима да се отговори на всички изисквания.
The Moscow Times цитира мнения на специалисти, че едва ли много неща ще се променят за руските интернет-потребители през следващите няколко месеца. И то не защото законът няма да има отражение, а просто защото трябва време за възприемане и вграждане на необходимите технологии.
Все още няма официален коментар нито от интернет доставчиците, нито от властите за това как са протекли тестовете на DPI технологията, които от септември месец насам се провеждат в населени места в планината Урал. През октомври "Новая Газета" съобщи, че опитите са били неуспешни, тъй като потребители са намерили начин да заобиколят технологията. Същевременно агенция "Интерфакс" цитира представители на ИТ индустрията, според които първите тестове са били успешни.
В "Роскомнадзор" трябва да са доволни
За регулатора "Роскомнадзор" новият закон представлява голямо улеснение. Създадената през 2008 г. федерална служба поддържа регистър със забранени ресурси, до които руските интернет потребители нямат право на достъп. В това число влизат сайтове с порнографски материали, политически екстремизъм и местоположенията на непозволени митинги например.
Филтърът на регулатора обаче не е особено ефективен, а потребители могат да използват VPN или прокси сървъри, за да заобиколят ограниченията.
Това обаче може да се промени с DPI технологията. Тя може да позволи на "Роскомнадзор" не само да блокира съдържанието по-ефективно, но и да забавя достъпа до някои услуги – като Facebook и YouTube - без знанието на потребителя.
Владимир Путин подписа законопроектът през май, въпреки протестите срещу него. Снимка: Getty
Артем Козлюк, основател на НПО-то "Роскомсвобода", коментира пред The Moscow Times, че тестовете на технологията се провеждат без обществен контрол. Според него новият закон е зле написан - както на юридическо, така и на техническо ниво.
"Няма да се изненадам ако след като законът влезе в сила, потребители се оплачат, че имат проблеми с интернета в някои региони, обслужвани от "Ростелеком", казва Козлюк.
"Ростелеком", един от най-големите телекомуникационни доставчици в Русия, притежава и 15% от компанията RDP.RU, коята осигурява DPI технологията на "Роскомнадзор".
Козлюк обаче не споделя други притеснения - че интернетът на Русия изведнъж може да бъде "отрязан" от останалия свят. Според него това е невъзможно заради разпокъсаното развитие на руския интернет през 90-те, за разлика от този в Китай, който от самото начало е строго централизиран.
Козлюк е на мнение, че е по-възможно в някои региони в страната интернетът да спира за кратки периоди.
Подобен ход няма да е нещо ново - през октомври 2018 г. властите спират мобилния интернет около протести в Ингушетия. Забраната остава в сила две седмици, а целта е протестиращите да не могат да споделят информация в социалните мрежи.
BBC припомня, че по-рано тази година властите в Русия приеха още няколко закона, свързани с интернет. Един от тях например е този, който прави наказуема проявата на "неуважение" към властите и разпространението на (това, което правителството определя като) фалшиви новини.
Реакциите
"Сега правителството ще може директно да цензурира съдържание или дори да превърне интернета на Русия в затворена система без да информира обществеността какво прави или защо", коментира Рейчъл Денбър, зам.-директор за Европа и Централна Азия на правозащитната организация Human Rights Watch.
По думите й това застрашава правото на руснаците на свободно слово и свободата да получават и споделят информация онлайн.
От Human Rights Watch са на мнение, че законът за "суверенния интернет" създава законова база за извършването на масово наблюдение и ще позволи на правителството ефективно да вкара в сила закони, които подкопават свободата на изразяване и на правото на лично пространство.
От Кремъл обаче бранят новият закон и изтъкват неговите предполагаеми ползи за сигурността на страната.
Председателят на руската Комисия по информационна политика Леонид Левин дори коментира, че определението "суверенен интернет" не е правилно. По думите му по-скоро става дума за "създаване на интернет, на който може да се разчита и който ще продължи да работи в случай на външна намеса".
Левин коментира, че сериозни промени за потребителите няма да има дори през 2021 г. По думите му обикновеният руски потребител и тогава ще може да "продължи да използва услугите, с които е свикнал".
