Потребителите на Twitter обичат да говорят как Twitter дава на всеки глас. Но това да мислим, че всички гласове са равностойни, е илюзия.
Twitter потребител с повече последователи от 99-те процента останали потребители има 50 пъти по-голяма тежест в дискусията от средния Twitter потребител. Също както с прочутото неравенство в разпределениете на доходите в САЩ, където човек, по-богат от 99% от останалите хора, печили около 8 пъти повече от средностатистическия американец.
Неравенството поражда логичния въпрос: до каква степен няколко влиятелни гласа контролират начина, по който възприемаме събитията около нас?
За да отговорим на този въпрос, разгледахме реакциите на повече от дузина новинарски събития в последната година и анализирахме степента, в която влиятелните Twitter акаунти са доминирали дискусията. Резултатите са интересни. Оказва се, че за твърде много неща се влияем от мнението на някой, който определено е по-популярен в социалната медия. И не само.
Обмислете като първи показателен пример речта на Обама на 50-та годишнина от шествието в Селма.
За всяка фраза от речта, изчислихме броя хора, които са я споделяли директно от "влиятелни" акаунти - тези с над 10 000 последователи в Twitter, което ги прави по-популярни от 99 - 99,9% от масовите потребители.
В графиката, която можете да видите тук, е показана чрез точка всяка една фраза от речта на Обама:
хоризонталната ос показва колко от споделянията са дошли директно от влиятелни акаунти, а вертикалната - общия брой пъти, в които тази фраза е била споделяна. Проличава ясен модел.
Интересното е издадеността в долния десен ъгъл: най-масово споделяните фрази са предимно споделяни директно от влиятелни акаунти.
За всяка от 15-те най-споделяни фрази, споделянето от влиятелни акаунти надвишава по брой другите споделяния на фразата поне трикратно; за някои популярни фрази, то е над 20 пъти повече.
Акаунтът на Барак Обама, който има 56 млн. последователи, понякога е отговорен за повече повторни споделяния от всички други акаунти в Twitter, взети заедно: например 92% от хората, споделящи наново "Селма ни учи също, че действията изискват да се отървем цинизма си", го правят директно от Обама.
Има някои нюанси в интерпретирането на тези данни, защото влиянието над дискусията е трудно да бъде отчетено обективно.
Различните дефиниции за влияние може и да не съвпадат: например това кой получава най-много ретуитове няма перфектна корелация с това кой има най-много последователи (въпреки че хората с много последователи като група получават много ретуитове).
Също така е трудно да се определи как някой е бил повлиян чрез простия преглед на действията му онлайн.
Например ако ретуитнете изявление на влиятелен човек, това не означава непременно, че сте променили начина си на мислене; може би просто изразявате това, което така или иначе бихте казали, но прибавяте към него и разпознаваемо име.
Тези нюанси си заслужава да не бъдат забравяни, но все пак изглежда логично наличието на многобройни последователи, чуващи нечии думи, и много ретуитващи, които да ги повтарят, да са важни индикатори за влияние.
Дали речта за Селма е изключение, или влиятелните гласове в Twitter доминират всички дискусии?
Откриваме същия модел и в речта на Обама за "състоянието на съюза" през 2015: 80% от туитовете са ретуитове, 80% от ретуитовете идват от влиятелни акаунти.
Това може да е и защото малко хора са гледали "Състоянието на съюза": когато хората знаят, че едно събитие е важно, но не обръщат реално особено внимание, те са по-склонни да ретуитват впечатления от разпознаваеми източници.
Това обаче не важи за всички дискусии в Twitter; всъщност открихме няколко други модела. Можем да систематизираме тези модели, като зададем два въпроса: а) колко често хората пишат собствени постове, вместо просто да ретуитват, и б) когато те ретуитват, колко често го правят от влиятелни акаунти?
Новинарски събития, в които хората са ангажирани: по-малко ретуитове, но често от влиятелни акаунти
По време на масово гледаната в Америка футболна среща от Световното първенство между САЩ и Белгия, хората са били по-несклонни само да ретуитват постовете на други хора и по-склонни да пишат свои собствени туитове.
Същото важи и за убийството на Стивън Сотлоф и завръщането на Леброн Джеймс в Кливланд.
Това може и да е защото хората са по-ангажирани с това, което се случва. Когато хората са ретуитвали, те все пак са били склонни да ретуитват от влиятелни акаунти, често от новинарски уеб сайтове като Al Jazeera и Fox News (за убийството на Сотлоф) или ESPN (за спортни събития).
Доброволчески социални движения: много ретуитове, но по-рядко от влиятелни акаунти.
Протестите във Фъргюсън в Twitter са включвали доста ретуитове, но те е било по-вероятно да идват от обикновени хора.
Същият тренд е налице и при движението #YesAllWomen (протестиращо срещу сексизма и сексуалния тормоз), #AliveWhileBlack движението (протестиращо срещу расовата дискриминация) и шествието за климатичните промени в Ню Йорк.
По време на такива социални движения, хората споделят постове от други протестиращи и е по-маловероятно да споделят влиятелни акаунти.
Понякога социалните движения правят обикновените хора много по-влиятелни: например броят последователи на Дерай Маккесън, учител, който е спомогнал за организирането на протестите във Фъргюсън, се е увеличил десеткратно в рамките на шест месеца.
Ежедневие: по-малко ретуитове, рядко от влиятелни акаунти.
Ако вземете само случайна извадка от туитове, повечето от тях са оригинални и по-малко от ретуитовете са от влиятелни хора.
Това важи и за начина, по който купонясват хората: същият ефект е налице и при туитове от хора, които са пияни (тоест съдържат #drunktweet) или туитове, съдържащи упоменавания на алкохол.
Това е успокояващо: ако елитът ви казва как да се размажете на купона и как да се напиете, очевидно е, че имаме проблем.
Реакцията на изявлението на Хилари Клинтън за нейната кандидатура за президент илюстрира как едно събитие може да демонстрира повече от един от тези модели.
Например хората, споделящи наново видеото за кандидатурата й, публикувано на уеб сайта на Клинтън, почти винаги са го правили директно от туита на самата Клинтън - ясен пример за влиятелните, доминиращи дискусията.
От друга страна, хората, споделящи същото видео от YouTube, е било много по-малко вероятно да го ретуитват от влиятелни акаунти.
Като цяло, изявлението е следвало модела "новинарски събития, с които хората се ангажират" - то е било по-вероятно да предизвика оригинални реакции от речите на Обама, но ретуитовете все пак често са идвали от влиятелни акаунти.
Една реакция на изявлението на Клинтън обаче демонстрира модела "социално движение": консервативният хаштаг #WhyImNotVotingForHillary.
Въпреки че много от туитовете с хаштага #WhyImNotVotingForHillary са били ретуитове, само около половината от ретуитовете са идвали от акаунти с повече от 10 000 последователи.
Много ретуитове са били от не толкова популярни акаунти като @GOP_Thinker и @TMGijane, които имат умерен брой последователи в Twitter, но не принадлежат на известни хора или институции.
Степента, в която влиятелните хора контролират дискусията, реално зависи от нас.
Когато ние като потребители се ангажираме - независимо дали с новинарски събития, които реално гледаме, протести, в които активно участваме, или шотове, които вероятно би трябвало да спрем да пием - е по-вероятно да споделяме своите собствени мисли, или тези на обикновените хора.
Но когато спираме да обръщаме внимание, влиятелните държат здраво юздите на комуникацията в Twitter.
