Преди два месеца седях пред компютъра една нощ, когато най-накрая вдигнах поглед от екрана. Бях влязла във Facebook, за да си поема дъх и да се отпусна „за няколко минути", но някак си бяха минали поне 20. Погледнах съпруга ми как готви и слуша музика в кухнята, помислих си: "Можеше да говоря с него през тези 20 минути."
Вместо това бях прекарала това време в „наваксване" с реално непознати хора и изпълнение на самоналожени социални задължения.
Исках да се махна
Бях се уморила да чувствам, че трябва да съм в час какво става с толкова много хора, които реално не познавам извън Интернет, и бях се уморила да влизам, за да виждам колко реакции са получили публикациите и снимките ми. Не оставям мнението на другите хора да определя живота ми и действията ми в реалността, така че защо се подчинявам на социалния натиск във Facebook? Чувствах се като лицемер - нещо, което никога не съм искала да бъда.
Нещо трябваше да се промени. Решението изглеждаше просто: да изляза. Никой не ме караше да поддържам Facebook профил; нямаше закон, който да изисква от мен да имам такъв; знаех, че светът все така ще продължава да се върти, ако профилът ми замлъкне. Или поне си мислех, че така ще стане. Така че реших да се пробвам.
Вече минаха почти 3 месеца на почти пълно мълчание във Facebook - и научих няколко изненадващи неща:
Facebook ми разтапя мозъка!
Бях започнала да се превръщам в зомби, без да го осъзнавам. Едва когато спрях да публикувам там, разбрах колко често в рамките на деня, докато още изживявам нещо важно, вече формулирам как бих го описала на моите Facebook приятели в сбит и ироничен коментар.
Почти се задавих, когато го открих. Бяха нужни няколко седмици на съзнателно отучване на мозъка ми и напомняне, че мога да мисля и свободно, че не се налага да мисля какво би било нечие мнение за моите мисли, защото ако не ги публикувам в Интернет, за да ги виждат всички, никой няма да ги научи.
Имам много по-малко добри приятели, отколкото съм осъзнавала
И съм категорична по този въпрос. Честно казано, когато броят на Facebook „приятелите" стане трицифрено число, нещата стават прекалено натоварващи. Как да се интересуваш от толкова много хора и все пак да комуникираш на дълбоко, лично, искрено ниво, което се очаква приятелите да правят? Няма как.
Аз съм от тези, които вярват, че е по-ценно и удовлетворяващо да имаш малко приятели - но истински във всеки смисъл на думата - отколкото стотици и хиляди познати. След няколко седмици от рязкото ми напускане на Facebook и спирането на публикациите ми, само шепа хора, които всъщност виждам редовно, се свързаха с мен, за да разберат какво става и да се уверят, че съм добре. Беше много адекватен студен душ каква е реалността.
Думата „харесвам" вече не означава нищо - нищичко
Бутонът „харесай" вероятно е създаден с добри намерения в началото на съществуването на Facebook, но бързо е изгубил целия си смисъл. Той вече не се използва от масите, за да покаже, че публикация е била особено трогателна, интересна, забавна или важна. Той се е превърнал в задължение - начин да покажеш, че си видял публикацията и те е грижа в достатъчна степен, за да го покажеш.
Хората „харесват" почти всичко, често защото не искат да изглеждат пасивно-агресивно и да засегнат някого, като не "харесат" публикацията. Това е същото като хората да отговарят импулсивно "Добре съм," когато бъдат попитани как са. Често няма никакво замисляне преди отговора - това е просто рефлекторна реакция. И то лишена от смисъл.
Времето далеч от екрана носи много по-голямо удовлетворение
И това време изглежда по-смислено, наистина. Естествено, изпитвам по-голямо удовлетворение от това да си играя с дъщерите ми, от разговорите със съпруга ми, дори от четенето на реална, хартиена книга, или миенето на пода, отколкото от нон-стоп скролиране на безкрайния фийд, генериран от другите хора.
Не всичко трябва да бъде уловено и запечатано
Точно като животни в клетка, духът на спомена понякога губи нещо много важно, когато бъде уловен. Естествено е да искаш да „уловиш" красив мимолетен миг, така че да отвориш по-късно снимката или публикацията с надеждата да възродиш същите емоции, но много моменти в живота са вълшебни точно и само в конкретния момент. Те са дар от природата, награда от живота и би трябвало да съществуват само в паметта ви - не да бъдат фотографирани и споделяни със стотици хора, които не са присъствали.
Признавам си честно: беше трудно да се изключа от Facebook и да се върна към живот, който принадлежи само на мен и на тези, с които комуникирам извън социалните медии. В началото се притеснявах, че ще съм неадекватна и "излязла от цикъла" и с кой ще запазим контакт, без светът да вижда всичко.
С всеки ден обаче ми ставаше ясно, че съм взела правилно решение. Дистанцирането от Facebook ми даде яснота и необходимото време, за да концентрирам върху семейството си, приятелите си, работата и стремежа ми да бъда искрен, прям и любящ човек с истински човешки връзки, въпреки сегашните експоненциално разрастващи се технологии, които отчуждават хората един от друг и ги насочват към поредния екран.
Facebook, не те мразя, но не ми и липсваш особено. Беше ни чудесно заедно, научих едно-две неща от прекараното време с теб, но мисля, че е време да скъсаме. Просто вече съм влюбена в живота и в света наоколо.
Статията ми хареса, сега ще я публикуван във фейса.
Значи, кисна си аз у фейса преди няколко месеца и точно се кефех на няква яка руса мадама, дето си беше постнала циците когато вдигнах рязко глава. Причината за тази ненадейна постъпка бе миризмата на рибата, която недъгавия ми съсед отново печеше на мазната си скаричка. Най-мразех да ми смърди на риба и то пък точно вечер, когато съм отворил прозорците. Пожелах му най-искрено да се задави с някоя кост и се замислих, че не съм отлепял поглед от компютъра вече четири часа. Можеше да прекарам това време с някоя девойка.. измях се гласно. Как ли пък не! За какво ми е някакво досадно и мрънкащо човешко същество. Бях прекалено зает да лайквам новите статуси на още по-новите ми приятели. Не искаМ да се махам Ужасно ми е забавно да поддържам контакти и отношения с различни хора без да ставам от компютъра. Бързо е, лесно и удобно. А и не се налага да харча почти никакви пари! Освен за интернет и ток разбира се. Да спра да влизам във Фейса е мисъл почти равна на смърт. Та тук аз съм някой. Никой не ми ънлайква коментарите просто защото няма такава опция! ХаХА за вас скапаняци! Супер ми е пък да ми лайкват нещата. Направо мед ми капе на душата. Направо се чувствам велик и си се надувам пред огледалото. Много ми харесва когато оставят яки коментари от рода "супер си" или "много си готин." Предлагам приятелства на разни яки мадами и когато те ме добавят се чувствам най-якия пич на света. После разни други глупаци ми гледат френдките и завиждат. Точка за мен ве скапаняциии. Изминаха вече 12 месеца откак открих невероятния свят на Фейсбук и научих някои изненадващи неща: Фейса ми развива мозъка! Бях започнал да се превръщам в човека машина без да го осъзнавам. Цялата тази информация само за мен! Колкото повече публикувам толкова повече си се кефя сам на себе си и постоянно обмислям новите си статуси. Почти се задавих последния път когато се сетих за най-якото нещо на света и го постнах. Инстакил с 50 лайка. Завиждайте смотаняци! Чудех се как съм живял до сега в тази тъмна и мрачна неизвестност. Сега яките ми работи ги виждат всички щото ако не ги видят все едно не са се случили! Имам супер много добри приятели Правичката да ви кажа, преди броя на Фейс френдовете ви да стане трицифрено число, нещата са яко скучни. Обаче после вече минавате яко в нова фаза. Докато преди нямаше кой да лайкне картинката с котенца, която посках, сега вече докато я кача и веднага намазвам десетина лайка. Ех, кеф! Аз съм от хората, които вярват, че трябва да имаш страшно много приятели, за да може винаги когато ти потрябва някой за кафенце(о, колко остаряло) исках да кажа онлайн лафче. докато свирнеш и вече да имаш десетина човека и съобщенията ти светят така по двайсе или по трийсе в минута. Тогава вече става забавно. Пиша им докато ми омръзне, после ги отсвирвам без дори да ми се наложи да им казвам "чао!" Супер е! Думата "харесвам" е всичко! Когато пресветия Цукърбърг (да се свети името му, амин!) е създал бутона "лайк" сигурно дори не е осъзнавал колко велико е делото му. Аз лично лайквам всичко подред, за да се чувстват длъжни всичките ми приятели да ми лайкват нещата. Така задължително си лайкваме статусите един на друг и аз съм щастлив. Толкова ми е хубаво, че получавам по три-четири душевни оргазъма в минута. Направо ставаме като кучето на Павлов. Отвсякъде само лайкове ве, брат ми направо ми пълнят душичката. Времето далеч от екрана не носи удоволствие Не ми харесва да излизам с разни досадници по кафета и заведения. Да ме влачат по планини и балкани, морета и океани. Досадно е, скучно е и ми става лошо. Защо ми е да се пека в собствен сос на някакъв гаден плаж като мога да си стоя на хладно и мрачно местенце с бира в ръка и да си пиша със стотиците си супер готини и яки приятели? Всичко трябва да бъде уловено и запечатано Някой би казал, че много моменти в живота са вълшебни точно и само в конкретния момент и трябвало да съществуват само в паметта ни. Аз казвам "снимай всичко и навсякъде!" Поскай статуси, мъдри мисли на Паулу Кюелю, щракай се в банята, кухнята, спалнята! Най-вече в банята разбира се, защото не изглеждаш като скапан ноу лайфър. Уж, че за малко си влязъл и си се щракнал набързо. А реално просто нямаш много голям избор, защото не излизаш много често от вас. Признавам си, че би ми било невъзможно да се изключа от Фейса защото това е моя истински и реален живот. Предпочитам да си лайквам разни невидими лица зад невидими монитори вместо да се подлагам на кошмара да излизам в истинския свят където ме заплашва ебола, бездомни кучета, наркомани и Цв. Цв. с неговия алтруизъм. Никога не бих се разделил с Фейса заради някакви си връзки, досадни жени, мрънкащи и сополиви бебета и секви други тъпотии. Хората се делят на два типа - такива, които харесват Фейсбук и такива които се правят, че го мразят, а тайничко го харесват. Един ден, когато дойде светлото бъдеще, няма да ни се налага да излизаме от домовете си и ще общуваме само във Фейса и ше е супер яко щото ще сме истински свободни да правим каквото поискаме, ще бъдем точно каквито искаме. Хиляди лайкове за вас истински фенове на Фейса ве! KMB NAT FSI4KO!
Никога съм нямал акаунт във Фъкбук или друга подобна платформа с изключение на Xing, която е по-скоро насочена към хората с друга работа освен тази да доят виртуални кравички или друга подобна глупост. Наситил съм се на Фейсбук, при все че нямам акаунт (браузърът ми блокира всичко от тази страница), защото около мен има огромно количество хора, които редовно щракат я на лаптоп, я на телефон на тази платформа. За съжаление Фейсбук води до социализация във виртуалния, но асоциализация в реалния свят. Не говоря само от личен опит, но и от опита на хора, които познавам - все повече хора предпочитат да прекарат времето си щателно преглеждайки стената на еди-кой-си "приятел" във Фейсбук и все по-малко са такива, които искат среща лице в лице с дадения човек. Аз лично предпочитам социалният ми живот да се "ограничава" до разходка в парка или в планината с приятели, някое и друго мачле или тенис на маса, а не да кисна допълнително пред екрана още повече, че работата ми го изисква. Забелязвам в много от околните, които прекарват завидно време във Фейсбук, все по-голяма закърнялост на средствата за комуникация в реалния свят, което ме плаши честно да ви кажа. Много се дразня на все по-разпространената пре-дефиниция на думата "приятел". Май в днешно време много хора под приятел разбират такъв, който ги е френднал във Фейсбук. Нека бъде ясно, че не виждам нищо лошо да споделяш преживяванията си с истинските ти приятели и семейство. Особено ако човек пътува много и надалеч от родното място, наистина подобна платформа предлага добър заместител на "ръчния" пренос на файлове от компютър на компютър, за да "видите новата ми снимка в парка Серенгети". Проблемът обаче е тази мания, която е обзела доста подрастващи, а още по-трагично е, че се е разпространила и сред хората, които - поне според годините им - вече би следвало да са на зряла възраст. Нямам нищо против и запознанствата с хора по интернет и наистина човек може да опознае света по този начин. Но да ми се фука някой, че имал няколко стотин/хиляди "приятели" във Фейсбук, поне според мен е проява на социална инфантилност, която се нуждае от лечение при психотерапевт.
Ето какво чух преди около месец от една студентка по дентална медицина: "Когато се съберем компанията в някое заведение, имаме такава уговорка - всички оставяме смартфоните си в средата на масата, където всеки да ги вижда. Първият, който се пресегне към своя за да провери нещо в Фейсбук плаща цялата сметка". Звучи... практично.
@Ben Dover - да знаеш, че ти лайкнах коментара
Ей, еврогейчета клети марш у фейсбука да лайквате, че ме боли главата от толкоз бири. Тихо ве!