Киберактивистът Аарон Шварц, който се самоуби преди дни, от години се бореше срещу правната система. Според него тя беше изостанала от ерата на информационните технологии.
Федералните прокурори се опитаха неуспешно да водят тежък съдебен процес срещу него за публикуването на документи, чието изтегляне е платено. Той беше и сред предводителите на кампанията за борба със закони, улесняващи затварянето на уеб сайтове, обвинени в нарушаване на авторското право.
Според семейството на Шварц, същата система в крайна сметка спомогна за смъртта му, заклеймявайки като престъпник талантливия млад програмист, който се интересуваше повече от разпространението на научна информация, отколкото от измами, за които федералните прокурори му предявиха обвинения.
Законодателството за авторското право все още е в предверието на Интернет ерата
Самоубийството на 26-годишния Шварц е "продукт на престъпно правосъдие, изобилстващо от сплашване и прекалени правомощия на прокурорите," заяви семейството му в изявление ден след трагичния инцидент
Шварц бе представител на съществуващото от десетилетия движение в света на компютърните науки, призоваващо за предоставяне на публичен достъп до повече информация. Случаят с него подчертава несигурната, еволюираща гледна точка към това как държавата трябва да се отнася с хората, които извършват пробиви в компютърни системи и споделят данни не с цел лично обогатяване, а за да ги направят достъпни за другите.
"В момента се води ожесточена борба за дефинирането на всичко, което се случва в Интернет, в традиционни понятия, т.е. такива, които законът да разбира," заяви Шварц в реч през 2012 г. за ролята си в отмяната на закона за защита на авторското право в Интернет, известен като SOPA. Според този закон, по думите на Шварц, "новите технологии, вместо да ни носят по-голяма свобода, биха отнели основни права, които винаги сме приемали за даденост."
Престъпник, целящ единствено да разпространява свободно научна информация
Шварц бе заплашен от дълги години затвор, след като федерални прокурори го обвиниха в неоторизиран достъп до милиони научни публикации чрез академичната база данни JSTOR. Според обвинението, той е скрил компютър в шкаф за компютърна апаратура в Масачузетския технологичен институт (MIT) и е изтеглил материалите, преди да бъде заловен от охраната на университетския кампус и градската полиция през 2011 г.
"Правителството използва същите закони, предвидени за борба с цифровите банкови обирджии, за да преследва този 26-годишен технологичен гений," коментира Крис Согоян, технологичен експерт и анализатор на политики в проекта American Civil Liberties Union, занимаващ се с въпроси на свободата на словото, защитата на личните данни и технологиите.
Според Согоян законите в момента не правят разлика между двата типа компютърни престъпления: умишлени престъпления, извършени с цел обогатяване, като огромни кражби на банкови данни или фирмени тайни, и случаи, в които хакери проникват в системи, за да докажат уменията си или да разпространят информация, която смятат, че трябва да е публично достъпна.
Шварц от години беше поддръжник на по-свободния достъп до данните
Той бе сред създателите на Creative Commons, система, използвана от Wikipedia и други организации и сайтове за насърчаване на споделянето на информация, помагаща на хората да задават граници на начините за споделяне на създадените от тях материали. Също така той е един от създателите на Reddit и RSS стандарта - технологията, стояща зад блоговете, подкастите и други уеб абонаментни услуги.
Всичко това постави Аарон Шварц на предната линия на влиятелна общност в областта на информационните технологии. Те твърдо вярват, че активисти като него би трябвало да бъдат защитени от наказателното преследване, което заплашва крадци и гангстери, казва Кели Кейн, професор в университета "Клемсън" и изследовател на обществените нагласи към технологиите и защитата на личното пространство.
"Той правеше това не за да навреди някому, нито с цел лична изгода, а защото вярваше, че тази информация трябва да бъде свободно достъпна и отворена, и беше убеден, че тя би била от полза за много хора," коментира Кейн.
Много хора и компании защитават противоположната гледна точка
Според тях кражбата на данни е толкова вредна, колкото и кражбата на физически активи, и винаги трябва да бъде наказвана със същата строгост. Това е тезата на Теодор Клейпул, адвокат, ангажиран с дела по въпросите на Интернет и данните от 25 години, често представляващ в съда големи компании.
"Има търговски, военни и правителствени аргументи", поради които прокурорите са убедени, че имат нужда от инструменти да преследват хакерите, казва Клейпул. Според него случаят "Шварц" повдига въпроса "Къде е границата? Кое точно е прекалена защита на финансово мотивирани интереси и на притежателите на интелектуална собственост?"
Адвокатът на Шварц Елиът Питърс съобщи преди дни, че делото срещу него е било "преувеличено до крайна степен", защото самите JSTOR са били убедени, че Шварц е имал "правото" да изтегля документи от сайта.
Шварц официално не е бил свързан с MIT, но е бил аспирант в съседния Харвардски университет. MIT поддържат отворен кампус с публичен достъп и отворена компютърна мрежа, твърди Питърс, което според него е направило достъпа на Шварц до мрежата напълно законен.
Адвокатът на JSTOR Мери Джо Уайт, бивш федерален прокурор в Манхатън, се е обадила на водещия прокурор в Бостън по случая с настояване делото да бъде прекратено, казва Питърс, който също е бивш федерален прокурор.
Делото срещу Шварц трябваше да започне през април, като ранното изслушване на страните е предвидено до края на януари. Срещу Шварц бяха предявени две групи обвинения: измама, заради незаконното изтегляне на материалите от JSTOR, и хакване чрез неоторизиран достъп до компютърната мрежа на MIT.
Според Питърс, Шварц "очевидно не е извършвал измама", защото става въпрос за публична документация от научни изследвания, която би трябвало да е свободно достъпна. Шварц е имал правото да изтегля документи от JSTOR, така че не е имало неоторизиран достъп.
Миналата седмица американското правителство зае позицията, че ако Шварц се признае за виновен, трябва да поеме вината за всичките 13 обвинения и вероятно ще лежи в затвора до 35 години.
JSTOR вече оповести, че според тях тези условия са били прекалени, и зае позиция в защита на Шварц, след като той върна каквото е взел от JSTOR, плати им компенсация за причинените неудобства и им поднесе извиненията си.
MIT, другата страна в случая, очевидно не са били така бързи в реакцията. В крайна сметка университетът зае неутрална позиция по прокурорското преследване. По думите на адвоката на Шварц обаче MIT са намесили федерални власти в разследването на инцидента от самото начало и доброволно са им предоставяли информация, без да изчакват официална призовка от съда, която да ги принуди да правят това.
Бащата на Шварц - Боб Шварц, е консултант по интелектуалната собственост към компютърната лаборатория на MIT. Шварц-старши е бил възмутен от реакцията на университета и е бил убеден, че в случая подходът е бил крайно различен от обичайните процедури на MIT.
Смъртта на Шварц предизвика взаимни обвинения
в университетските среди за адекватността на администрацията на MIT.
В изявление, разпространено до университетската общност, президентът на MIT Л. Рафаел Райф обяви, че е поискал разследване на участието на университета в делото срещу Шварц. "Сега е момент, в който всички замесени в случая би трябвало да обмислят уместността и адекватността на действията си - и това включва всички нас в MIT," заявява Райф в отвореното писмо.
Юридическият експерт Теодор Клейпул твърди, че винаги ще има хора като Шварц, които вярват в свободното движение на информацията и са склонни да "бъркат в очите на властите". "Водим тази борба от много години и ще продължаваме да я водим още дълго," заявява той.
Що се отнася до семейството на Шварц, нещата са много по-ясни, твърди адвокатът Питърс. "Винаги сме твърдяли, че този случай трябваше да се реши по начин, който да не съсипе живота на Аарон и да взема предвид това кой всъщност е той и какво точно е направил."
Арон Шварц може да е бил гении, но е бил с неустойчива психика. Не би трябвало някакво дело да те докара до самоубийство. Щом се е борил срещу системата, трябвало е да се бори докрай. Чрез самоубийството на практика се е предал.
Световният ред, такъв какъвто е в момента е вече остарял, икономическите отношения създадени между хората също. Тепърва предстои да бъде осъществена огромна промяна и дано да бъде безкръвно, макар и това да е малко вероятно.
Един 26 годишен хакер показа на маститите професори от MIT, че знанието не може да е монопол. На професорите никак не им хареса.
Милионите на корпорациите си купуват съдебна система, която не само да ги защитава ами и да репресира, да убива всеки, който не иска да е мишка в корпоративното колело. Идеята за тотален социален разпад на "развитите сртрани", особено на евро-атлантическите държави никак не ми се струва лоша. Те разрушават планената и човешкия вид, само чрез пълното им затриване можем да оправим тая отровна, корпоративна, смърдяща на робска пот и омачкани долари кочина, в която живеем.
ясминка, не би могла да си по-далеч от истината.
Бих се радвала да я чуя!
Ако би се радвала да я чуеш, надали би, вместо това, изказвала твоята версия с толкова безкомпромисен тон, все едно не би възприела каквато и да била друга версия. Мастити професори в MIT, с негативната конотация, която думата носи, няма. Професори, които да мисля, че знанието трябва да е монопол - съвсем няма. Ако MIT беше гнездо на професори, кътащи знанието за себе си и плащащите си студенти, то надали би станала водеща сила в широкоразпространената инициатива сред всички вече сериозни университети да правят целия си учебен материал леснодостъпен и безплатен онлайн. За справка - ocw.mit.edu съществува от 2002. А конкретно за Swartz президентът на MIT излезе с официално становище, което може би е редно да прочетеш: http://web.mit.edu/newsoffice/2013/letter-on-death-of-aaron-swartz.html
Много удобна истина. След като пича пукна, професорите разбраха, че има задна скорост. Можеш ли да посочиш, кой от тях е публикувал толкова знание? Не се заблуждавай за MIT, все пак основната им работа се спонсорира от Пентагона. Хора като Чомски са по-скоро изключение.
>След като пича пукна, професорите разбраха, че има задна скорост. Това от каква позиция го твърдиш и с какви доказателства можеш да го подкрепиш? Както вече казах, MIT винаги са били поддръжници на свободното разпространяване на знанията, като вече 10-годишната инициатива OCW е просто един конкретен пример от близкото минало. >Хора като Чомски са по-скоро изключение. Моля?? Изключение ли е Ричард Столман, на който MIT бяха предоставили напълно безвъзмездно офис и място в AI лаба да развива идеите си и да оглавява FSF (Free Software Foundation, ако не се сещаш)? Столман е един от основните стожери на идеите за свободен софтуер и основател на GNU. Може би е изключение Негропонте, който беше дълго време шеф на Media Lab и също стартира инициативата "One Laptop per Child", чиято основна цел е да подобри образованието в страните от третия свят? Накъдето и да погледнеш, всеки известен професор в MIT поддържа свободното разпространяване на знания, дали като организира и публикува материалите от курсовете си в OCW (абсолютно безвъзмездно), участва в инициативи за безплатно обучение, или разпространява безплатно учебниците си онлайн (например абсолютната класика SICP: http://mitpress.mit.edu/sicp/full-text/book/book.html или висшата математика на Странг: http://ocw.mit.edu/ans7870/resources/Strang/Edited/Calculus/Calculus.pdf). Ще ти направя един паралел - в СУ асистенти са ми казвали, че категорично отказват да публикуват задачи и учебен материал онлайн, или даже да дават на студентите разпечатки с важни точки от лекцията, защото щели били да издават сборник и искали студентите да си го купуват. Ето това наричам аз активно действие против свободното разпространяване на знания.
MIT и техните интереси успяха да съкрушат един човешки живот. Моите почитания към MIT. Винаги с най-добро чувсво съм се отнасял към тях. Неоправдан обаче с нищо си остава отказът им да се споразумеят извънсъдебно с адвокатите на Аарон Шварц. И това при положение, че JSTOR са се съгласили със същото. Очеизвадно е изпълнеението на мръсни поръчки от MIT. Колко му е да се погуби един гений, за това че е свалил купища информация, която официално е ПУБЛИЧНА. Жалко!
Вероятно спомена за Ботев (...умря сиромах за правда, за правда и за свобода) буди съчувствие към младежа, но колцина си дамат сметка, че глобалните войни вече се водят не за земи, а за информация, която за едни е право, за други стока, за трети....
>MIT и техните интереси успяха да съкрушат един човешки живот Някаква аргументация ще дадеш ли, или това, че ти мислиш така, според теб е достатъчно доказателство, напълно независимо от всички конкретни факти, които посочих в подкрепа на тезата, че MIT винаги са поддържали свободното разпространяване на информация?
@ deowin След като пича пукна, професорите разбраха, че има задна скорост. Това от каква позиция го твърдиш и с какви доказателства можеш да го подкрепиш?” ================================================ С тези, налични в статията. Прочети я пак, дори можеш да избегнеш обвинението на семеството на Аарън, все пак то е емоционално пристрастно. Прочети за разследването в MIT, за поведението им в цялата ситуация, което не съответства изобщо и по никакъв начин на градения до момента имидж. Има ли значение дали предоставят лекции и данни безплатно, след неадекватната им, в този конкретен случай, реакция? После си направи труда и обхвани конкретния казус – прочети и въпросите, поставени в Конгреса, прочети изявленията на хората, които живеят в САЩ, а някои от тях и учат в MIT - този път линкове няма да давам, а ти си свободен да наречеш мнението ми неподкрепено с данни и фактология. Страшно и безкрайно тъжно е, когато човечеството не може да съхрани гениите си, макар това да не е новост. Но още по-ужасно е, когато в такава ситуация участва не кой да е, а MIT – това е повече от парадоксално, откровено казано не ми стигат изразните средства. А ти правиш нелепи опити да защитаваш някаква си репутация ... Репутацията на MIT пострада, но не заради написаното от ясминка и от когото и да е тук. А заради участието на MIT в един фарс, разкрил напълно невъзможността на една система /правната, в случая/ да отговори на въпросите, които обществото постави. Които Аарън Шварц постави. Заради невъзможността на правото да изпревари мечтите на един човек. Съзнаваш ли изобщо колко е безумно да избелваш някакъв си университет, след като Аарън Шварц се самоуби?
По редица лични причини, за темата със Swartz вероятно съм прочел далеч повече, отколкото предполагаш. В случая, информацията, която той е изтеглил от MIT, не принадлежи на университета. Тя е предоставена на университета, за да могат студентите да имат достъп до тях. Съответно, MIT не съди Swartz за кражба на информация (не е тяхна), а за неоторизиран достъп до компютърната им мрежа. За какво е използвал Swartz този достъп е абсолютно ортогонално на обвинението на MIT за хакерство. Това е все едно някой да ти открадне колата и после да я използва, например, за да "освободи" и пренесе лабораторни плъхове - ти го съдиш, че ти е откраднал колата. Това няма никакво отношение към законността или пък моралността на освобождаването на плъховете.
Прасчо, този довод даже е още по-смешен от всичко казано досега, но ако в САЩ живеят само буквояди като теб - случилото се никак не ме учудва.