Гнил технологичен капитализъм

Всеки има право да се поглези на сватбения си ден. Но не и колкото Шон Паркър и неговата мултимилионна венчавка в Биг Сър, Калифорния.

364-ата гости бяха облечени във вдъхновени от творчеството на Толкин костюми (направени от жената, която е отговаряла за облеклото на героите във "Властелинът на пръстените").

Стинг пя любимата песен на двойката, а Паркър (създател на Napster и първи президент на Facebook) беше раздал покани с кожена подвързия и дизайн, вдъхновен от обявлението за коронацията на английската кралица от 1953 г. Всичко това - като илюстрация на "приказката" с главни герои той и половинката му.

Потресаващо скъпата комбинация от фентъзи и откровен кич се превърна в преломна точка за технологичната революция. До този момент нейният елит остана встрани от борбата между свръхбогатите и останалите 99% от населението по света. Участниците в "Окупирай Уолстрийт" бяха изключение, когато отидоха при хората, дали в ръцете им iPhone-и и iPad-и.

И те са като всички други

При всяко положение, през 2014 г. ще расте недоволството на обикновените потребители от владетелите на киберпространството. Силициевият елит вече няма да се приема като техничари, които по стечение на обстоятелствата са потресаващо богати, а като потресаващо богати хора, които по стечение на обстоятелствата са техничари.

До момента те успешно се бранеха от данъчните власти и останалите акционери. Марк Зукърбърг държи 29.3% от Facebook, а Лари Елисън има 24% от Oracle. За сравнение, най-големият отделен дял в Exxon Mobil е в размер на едва 0.04%.

Техничарите се оказаха едни от най-безмилостните капиталисти. Преди няколко години новата икономика беше като Дивия Запад. Днес тя е в ръцете на шепа олигополи. Google и Apple държат 90% от операционните системи за мобилни устройства. Facebook счита половината от населението на Северна Америка и Европа за свои клиенти.

Господарите на Интернет правят всичко възможно, за да свалят разходите. Те наемат само критичния минимум служители: за Google работят 5 пъти по-малко хора, отколкото за General Motors, въпреки че стойността на компанията е шест пъти по-висока ($290 млрд.).

Технологичните богаташи вече се държат точно като банкерите - щедро приемат всякаква държавна помощ, но гледат след това да платят възможно най-малко данъци. Това е особено болезнено за САЩ, които са инвестирали огромни средства в развитието на Интернет и всичките заобикалящи го технологии.

Глезотии и политика

Олигарсите на XXI век загърбват спартанското си минало и все повече парадират с парите си. На партита показват тигри и маймуни, а Google има свои частни самолети и хеликоптери. Някои наливат средства в проекти, които граничат с научната фантастика - космически програми, технологии за забавяне на стареенето и други.

Най-богатите са само върхът на айсберга - под милиардерите и милионерите има хиляди младежи, които изкарват по над 100 000 долара годишно.

Техните шефове вече играят и на полето на политиката чрез армии от лобисти във Вашингтон, след като още преди няколко години са се съгласили да сътрудничат на безогледно следящите и подслушващи тайни служби. Някои от технологичните богаташи си купуват и медии като Washington Post (Джеф Безос) или New Republic (Крис Хюз).

Все по-голямото забъркване с политиката ще спечели на тези плутократи силни врагове. Класическите десни политици не приемат отношението им към имигрантите. Други ги критикуват за колаборацията със спецслужбите.

Пук!

Всички разумни хора ги сочат с пръст като лицемери: подкрепят „прогресивната политика" в областта на трудовия пазар и екологията (с всички последици за по-малките компании), като междувременно пренасят малкото работни места, които създават, в Китай.

„Живеем в балон и нямам предвид технологичен балон или такъв на раздутите цени. Говоря за балона, който представлява нашият малък свят", каза шефът на Google Ерик Шмит. Този балон до момента се ползваше с имунитет в битката срещу неравенството. Пукането му ще е една от най-големите промени в политическата икономия на капитализма през следващата година.

#58 qhasper 27.11.2013 в 13:04:05

Цялата хватка да си "уникален" е да си научен да боравиш с иструменти. Мисълта е един, математиката друг, паметта трети и не на последно пясто чукът. Лошото е, когато си научен да ползваш един инструмент за определен брой конкретни неща и да го правиш като извършваш запаметени стъпки, без да разбираш процеса. Майка ми като иска да я уча на компютър вика "покажи ми как да си тегля филми и да има субтитри и да си ги гледам". Показвам стъпките, прави, след една, две седмици пак. Ама като й кажа, че трябва да й обясня по-нашироко, за да се оправя сама, ме обвинява, че я натоварвам с излишни неща и не ща да й помогна. В момента успеваемостта и е доста ниска с филмите.

#59 Citizen X 27.11.2013 в 13:04:23

Вярно рече Деоуин, че мноо зомбита, мноо леш матреял по тая планета - хора презадоволени, но роби на собствените си неврози в единия ъгъл и в другия - бедняци с комплекси. Еднакво немислещи и еднакво безполезни...

#60 qhasper 27.11.2013 в 13:13:21

asdfsd, раздуй да видим какви са тия кръгове. Само гледай да не слагаш думи в устите на другите и да не блеснеш случайно с мисъл, че може някой да прозре уникалност и турбореактивност в това... и ше ти е гузно.

#61 Rowan 27.11.2013 в 15:05:56

Хихи, прочетох първите няколко коментара и бая се посмях. Те там някой изобщо не прави разлика между мислене и разсъждаване. Да не се хабя да пиша: "Да поясня, мисълта е способността да се борави с абстрактни понятия, у бетоно тази способност е ампутирана, той може да борави само с неща, които можи да си представи - демек да разсъждава. Кажи му "маса", "тояга", "куче", "скачай" - там е силен, щото може да си ги представи. "Кучето скача според тоягата" за него е разбираемо. Понятия като "власт", "отговорност", "зависимост" - абстрактните понятия, за мисловно ограничения са празни приказки, а връзката между тях - несъществуваща. Щото не може да си представи образите им нагледно. "Зависимостта на кучето от властта на човека се базира на заплахата от тоягата" - бетоно почва да чува пищене в ушите, тук требе да се мисли, за да се схване за какво иде реч." Та така уважаеми любителю на развиването на мисленето с компютърни игри, развиваш си способността за разсъждаване, а не онази за мислене. Което си личи и от коментарите ти де. Разсъждаването е способност да се реагира на непосредствени въздействия при ясно зададени правила на играта. Това, между другото, го могат и повечето от висшите бозайници. Мисленето требе за дългосрочно прогнозиране с използването на огромен обем знания и ясно дефинирани абстрактни понятия. То само знанията няма как да вземете от нета, пък камо ли способността за дефиниране на понятия. Пък как да ги навържем тези понятия със знанията...

#62 Rowan 27.11.2013 в 15:18:47

Пфф, мразя да се изкавам в повече от един коментар, ама още нещо се сетих. Там в коментара на Благовест има още една феноменална глупост - дето геймъра вземал решения в пъти повече, като количество, сложност и важност, от някой средновековен владетел. Благовесте, да ме прощаваш, ама ма бъркаш реалния с виртуалния свят. Пък те имат поне две фундаментални разлики: - първо във виртуалния имаш сейв/лоад, в реалния - не; - действията ти във виртуалния засягат аватара ти, в реалния - лично теб. Което пък свързано с първата разлика, дава една много забавна среда за вземане на решения в реалния живот. Щото всяко решение се пише на гъ*а ти.

#63 KingoftheROAD 27.11.2013 в 15:47:34

Нещата не опират само до решаване на място и на парче, или до енциклопедични знания. Нужен е и по-широк поглед, и способности за мислене, разсъжение, анализ, вземане на правилно, оптимално и прагматично решение. Натрупване на опит, знания и умения. По-важното е човек да иска да се учи, и да се интересува, а не като кон с капаци. За да не се получава ефектът на гората и дърветата, или ефектът на патерицата, и други ефекти ;) В крайна сметка древния философ го е казал - аз знам, че нищо не знам, и това го знам със сигурност

#64 asdfsd 27.11.2013 в 18:04:30

Каспъре, в няколко поредни поста се написа (не от мен), че творческото съзнание и креативността са нещата, които правят съществуването ти по-значимо от това на неодушевен предмет. Животът на човек, който не твори се приравни с предмет, т.к. машините са предмети и могат да изпълняват всички други функции освен тази. Ок ли ти звучи сега тезата, че Пешо е по-съществен от Гошо-предмета без оглед на това, дали нещата, които Пешо "твори" не се харесват основно и само на него самия, например? След това се написа, че съвсем отделна човешка х-ка като запомнянето на факти, не бива да се защитава и развива, защото те доближава до предмет, макар и да не стана ясно с какво тя пречи, ако можеш да разсъждаваш креативно, самостоятелно и т.н. Дори напротив - добре дошла е. Ти обаче от самото начало не спираш да говориш за "наизустяване без да разбираш процеса" и то във в.математиката, за чукове, за майка ти и така нататък.............

#65 deowin 27.11.2013 в 18:29:17

>все още считам за предимство да си спомниш формулата А аз все още считам за огромно предимство да можеш да я изведеш от по-основни, базисни познания (интеграл, или пък дори Риманови суми), или, също доста полезно, да намериш други начини да разсъждаваш над проблема, които заобикалят нуждата да помниш конкретни формули. И, между другото, говорех за прост кръгов конус, а не сферичен сектор. Което ми дава интересна идея - ако някой наистина е зазубрил формулата за обем на конус, мога винаги да го питам за сферичен сектор - човек, който се чувства комфортно с интегриране, не бил имал проблем да изведе и формулата за обем на сектор. Зубърът, способен единствено да запаметява факти, би запецнал яко обаче. В края на краищата, според мен ценни кадри са хората, които умеят да извеждат нова информация, защото е очевидно невъзможно първо да си учил, и второ - да си запомнил всички възможни факти (били те формули, софтуерни API-ове, дефиниции на термини и т.н.), които някога може да ти потрябват в работата.

#66 deowin 27.11.2013 в 18:47:38

Rowan, казваш доста верни неща, но съществено грешиш за "развиването на мисленето с компютърни игри". Има доста изследвания за това какви способности се развиват от различните видове компютърни игри, резултатите от които изглеждат доста впечатляващи. Ако искаш (и мислиш, че си способен да приемеш информация, противоречаща на вътрешните ти убеждения), мога да ти намеря линкове към такива изследвания.

#67 Rowan 27.11.2013 в 19:35:24

Ехааа, любимият ми аргумент: "Има доста изследвания..." Убеден съм, че има (не съм убеден, че ти си ги виждал), но не съм убеден, че този на когото са, заслужава моето доверие. И изобщо не съм убеден, че няма други по-добри начини за развиване на човешките способности. Изобщо, ако искате да постигнете нещо в този живот, избийте си от главите, че може да стане по лесния начин, с дейности които могат да се впишат в категорията "развлекателни".

#68 Rowan 27.11.2013 в 19:37:59

И още малко от архивите ми: "И всеки фен ще посочи маса положителни аргументи в полза на любимата му дейност за целенасочено и систематично убиване на времето. Сериалите развивали житейската философия, фейсбука бил за поддържане на контактите… игрите за координация… Принципно има нещо вярно, но се обзалагам, че има куп други дейности, дето развиват посочените качества в пъти по-добре при значителна икономия на време. Чакай сериал да ти даде житейската философия на 10-те томчета на “Човешката комедия”, общуването с това за което хората се представят в социалните мрежи с контактите от един купон,… ремонта на някоя домакинска вещ с гейменето… Така че нека не се лъжем, че се усъвършенстваме по този начин. Да си признаем, че просто разпускаме."

#69 deowin 27.11.2013 в 21:48:22

>не съм убеден, че ти си ги виждал Предположих. Точно затова съвсем искрено предложих да ти ги намеря, като единствено поисках да ме убедиш, че би ги прочел непредубедено - иначе не би си струвало труда. Все още стоя зад обещанието си. >И изобщо не съм убеден, че няма други по-добри начини Къде видя някой да е твърдял, че компютърните игри са най-добрият начин? В момента звучиш все едно някой ти е казал "хора могат да получат добро образование онлайн", на което ти репликираш с "изобщо не съм убеден, че няма по-добри начини", видимо с идеята, че това някак си омаловажава онлайн образованието. Не го. >ако искате да постигнете нещо в този живот, избийте си от главите, че може да стане по лесния начин Един съвет от мен - не ставай даскал. Никога не се занимавай с образование. Според мен ако наистина вярваш в това, което си написал по-горе, то би бил отвратителен, омразен, и, следователно, напълно неефективен като преподавател. Казвам го от гледна точка на човек, чиято пенсионна мечта е свързана с преподаване, който е преподавал няколко години, и е израснал в семейство на признати преподаватели. Да, мисля, че това ми дава известен ценз когато говорим за образование. >И всеки фен ще посочи маса положителни аргументи в полза на любимата му дейност за целенасочено и систематично убиване на времето Тривиална логическа грешка. Съществуването на мотив не доказва престъплението. И съдия недей да ставаш. >Чакай сериал да ти даде житейската философия на 10-те томчета на “Човешката комедия” Вярно, но никой не би го твърдял. Но да, виждам как е удобно за твоята теза да вярваш, че хората гледат сериали с идеята, че по този начин заместват нуждата от четене на класици. Струва ми се вероятно да го вярваш и заради нуждата да се чувстваш по-висш от тях - зер ти СИ чел тия 10 томчета, а те ще си останат прости ТВ-зрители. И докато този извод сам по тебе си сигурно би бил верен, всяка възможна мотивация да го търсиш ми се струва недостойна.

#70 Дракон с кисело зеле 27.11.2013 в 22:02:25

Blagovest Iordanov | 25.11.201310:05 @Fedar Джъстийн Бийбър е изборът на масите. _________ Джъстин Бийбър не е изборът на масите. Не повече от кой да е тийн-идол. Ако си беше останал на ниво Ютуб, нямаше да е и на една стотна толкова популярен - и мразен - колкото е. Само дето в него се наляха пари от продуценти - които и да са те - отразяват се новини за него постоянно, снимат се филми и епизоди от телевизионни сериали с негово участие. Ютуб направи популярен Игор Пресняков, обаче, и той си остана на това ниво - изключителен гений, бтв. Потърсете го, ако ви се слуша виртуозно свирене на китара. Не съм сигурен какво точно искам да кажа. Съвременната технология ни дава свободен достъп до кажи-речи всичката информация на света, но хората масово не умеят да възприемат, проверяват, анализират и обработват информация - което води до ужасии като истерията около генномодифицираните организми. Прочела бегемамата нещо в нета и хайде да протестира против доматите с ДНК. Прочела нещо в нета и хайде на протест против ваксините. И така нататък. От друга страна... Любимо хоби ми е да свиря на китара и да пиша музика. Имам още прекалено много да уча във всичките тези области, естествено, но пък се намира и кой да хареса това, което правя. Само дето като се изключат хилядите и хиляди часове упражнения, горе-долу всичките си познания в областта на музиката дължа на Интернет, в това число и по-голямата част от упражненията, които използвах, за да овладея някои основни техники на свирене.

#71 qhasper 28.11.2013 в 01:40:12

> Ок ли ти звучи сега тезата, че Пешо е по-съществен от Гошо-предмета без оглед на това, дали нещата, които Пешо "твори" не се харесват основно и само на него самия, например? Ако правилно съм разбрал, питаш дали Пешо е по-ценна торба месо от Гошо в случая. За мен да. Не е тайна, че има голям процент хора, които са с много ограничен мироглед и интелект и имат банални желания и потребности. Не сме родени всички еднакви, но при желание може да се напънем и да направим нещо по въпроса с помощтта на черна киборгска магия deowin каза също нещо по тоя въпрос и е прав. Преди да напишеш пак нещо за виртуозност и префърцуненост на псевдоинтелектуалците, нека кажа, че човек смятащ всичко освен класика и балет и тн "интелектуални" занимания, за пошло, е също толкова скучен и ограничен, колкото тоя дето шие гюбеци на масата. "Бах е велик, щото така прочетох в дебелите книги на еди кой си и еди кой си също е на тва мнение" е еквивалентно на "Жъстин бибър е супер велик, щото има 3423 милиона лайка някъде си" Посоката е друга. >> След това се написа, че съвсем отделна човешка х-ка като запомнянето на факти, не бива да се защитава и развива, защото те доближава до предмет, макар и да не стана ясно с какво тя пречи, ако можеш да разсъждаваш креативно, самостоятелно и т.н. Дори напротив - добре дошла е. Ти обаче от самото начало не спираш да говориш за "наизустяване без да разбираш процеса" и то във в.математиката, за чукове, за майка ти и така нататък............. Това са неща, които за пореден път твърдиш на пук на това, че никой не е написал досега, че помненето на сухи факти пречи на мисленето. Няма как да разсъждава човек във вакуум, без никаква информация. Е, би пречело наизустяването, дотолкова, че да яде от времето за учене на практични умения, но тва са подробности. Спорът тръгна от това, щото dedogo6 си галеше егото, че е пич тоя, който "си е научил урока" и може да работи без помощ в извънредните ситуации, когато му е невъзможно да прави справки. Бас фащам обаче, че за него сигурно е приемливо да имаш книжка до себе си, но не и достъп до интернет. Цялата идея на аргумента ми в началото беше, че това е много нерационален подход към сегашната ситуация - преди няколко стотин години дали dedogo6 би казал, че е по-пич тоя дето вниметелно е слушал даскала кво приказва, а не разчита да има книги около него до края на живота му? Каква е тая гордост да свършиш нещо по по-трудния начин, като можеш да го свършиш по по-лесния. Подходът на човек към света трябва да е съобразен с настоящата реалност, в която живее. Ако тока ми спира често, си правя сметките знаейки, че не мога да разчитам на него. Същото и с всеки друг ресурс, за който се сетиш. Не е казано, че всяка нова технология на всяка цена трябва да затрие старата, защото е винаги по-добра. Тва го чувам често за филмовата фотография. Да се изгорят всичките филми, сега е 21-ви век и се снима цифрово, не гледейте назад! Това е тъпо. Цифровизацията добавя към инструментариума, на замества напълно всичко предишно. Ама тва е и до мода в доста случаи.... Същото и с нета - има го, нека му ползваме предимствата, а където има недостатъци ползваме нещо познато или нещо, което още го умуваме как да стане. Също - ползвай си собствената памет дотолкова, доколкото ти служи, като земе да издиша има и други начини. Това, което винаги ме е ядосвало в ученическите ми години, е парадигмата, че си в училище, за да ти налеят факти в тиквата и колкото повече факти можеш да изрецитираш, толкова повече ти казват, че си умник и ти пишат високи оценки. В същото време ти си умен само в академична обстановка, където интелектът е вързан с число и се определя, чрез поставяне на еднотипни проблеми - решаване на стерилни задачки, тестове и като цяло проверка на процента неща, които можеш да възпроизведеш по памет спрямо количеството, което са се опитали да ти нагнетят в тиквата. Излезеш ли с отличен от тая среда, в реалния, практичен свят си в повечето случаи пълна нула, защото реалността на е структурирана и градирана по сложност, за твое удобство и не ти е казано предварително какво точно трябва да направиш, за да се реши произволен проблем на практика, без значение в коя сфера. Защото не си научен да мислиш, а да зубриш, за да изкараш оценката в другия свят. Единствения проблем, който решаваш в училище е решаването на тест/контролно/съчинение в определен формат. Това не е проверка можеш ли да ползваш наученото, а можеш ли да полагаш изпити, даже по-скоро - можеш ли да ми кажеш на какво те научихме тука. В университета коренно ми се промени погледа върху математиката например - започнах да я виждам не като самоцел, както се преподава преди това, а като инструмент, за вършене на извънредно практични и полезни неща. И въпреки това дори във висшето инженерно образование, доколкото имам личен опит и знам как се процедира в други области, пак акцентът е далеч от прилагането на нещата на практика. Дори в обществото, ако някой е прославен като "начетен" човек и такъв с много богата обща култура, тоя човек бива смятан за умен и хората уважават мнението му, защото може да им цитира от разни книги и знае за живота на авторите да речем. Може и наистина такъв човек да е разумен мислител, но това аз предпочитам да го преценявам, като му чуя аргументите, не цитатите. Автоматично уважение никому! Без оглед на пост или звание. И професори малоумници има бол. И пак ти си знаеш само, защо винаги тикаш тия неща към уникалност, специална дарба, аутизъм, елитизъм и тн. За мен това са неща, които трябва да се възпитават от начален курс още и цялото образование да набляга първо на това, да разбереш какво как, а после на това, кой набор от сухи факти е добре да помниш наизуст като подплата на изградено логично и системно мислене. Независимо кой какви заложби има, трябва да умее да мисли логично и рационално. НАБЛЯГАНЕ, не ЗАМЯНА на едното с другото.

#72 qhasper 28.11.2013 в 01:50:05

>>> Благовесте, да ме прощаваш, ама ма бъркаш реалния с виртуалния свят. Пък те имат поне две фундаментални разлики: - първо във виртуалния имаш сейв/лоад, в реалния - не; - действията ти във виртуалния засягат аватара ти, в реалния - лично теб. Което пък свързано с първата разлика, дава една много забавна среда за вземане на решения в реалния живот. Щото всяко решение се пише на гъ*а ти. ----------------------------------- Ммммммм, не баш. В една война например, тия дето мислят тактиката и взимат дебелите решения на са на първа линия изложили гърди на куршумите. Както и в една симулирана война техните решения нямат пряко въздействие върху тях самите, така че са доста по-либерални в решенията си кои от многобройните заменими пешки могат да си позволят да жертват при неуспех. И сейв лоуд има до някаква стапен - съжалявам, че не знам българската дума, но цъкаме един cease fire, докато се прегрупираме и наточим информация за вражеските намерения. После айде пак да си играем на герои с чуждите животи.

Новините

Най-четените