Очевидно в Москва са решили да затегнат държавния контрол върху интернет пространството на Русия.
Още на 18 юли долната камара на парламента - Държавната дума - прие законопроект с глоби на хора, които търсят онлайн съдържание, считано от властите за "екстремистко". Глобите варират между 3000 до 5000 рубли (около 30 до 50 евро).
Законопроектът предвижда също финансови санкции за реклама и предлагане на VPN услуги, които позволяват заобикаляне на съществуващите ограничения за достъп до блокирани социални мрежи и уебсайтове.
Паралелно с тези мерки върви и инициатива за забрана на приложението WhatsApp. Причина е нежеланието на компанията-майка Meta да се съобрази с изискванията на местното законодателство базата данни на всички потребители в Русия да се съхранява на сървъри в страната, а властите да имат пряк достъп до тях.
Така налице е реална възможност приложението за изпращане на незабавни съобщения, използвано от над 90 милиона руснаци, да попадне в списъка със забранени социални мрежи и апликации като Facebook, Instagram, Viber, X, BBC, DW и Радио "Свободна Европа".
Засега не е напълно ясно дали WhatsApp ще бъде забранено окончателно, тъй като е особено популярно в страната, но дори това да не се случи, властите имат достатъчно инструменти да ограничат дейността му, така че да го направят неудобно за използване от потребителите.
А вече на разположение е и алтернатива в лицето на Max.
То все още е в бета версия, но е свободно за използване на мобилни платформи и компютри. Към края на юли има около 2 милиона потребители в Русия и се очаква от септември всяко ново мобилно устройство да се продава с вече инсталиран Max.
По отношение на своя интерфейс и функции руското приложение работи почти идентично като Telegram - предлага лични и групови чатове, гласови съобщения, видео разговори, прехвърляне на файлове до 4 GB, стикери, емоджита, мини-приложения, както и руския чатбот с изкуствен интелект GigaChat.
В дългосрочен план се предвижда да действа по подобие на китайския WeChat и да се превърне в "суперприложение". Тоест през него потребителите ще могат да плащат сметките си, да правят банкови преводи и да имат достъп до руското е-управление Госуслуги.
Компанията, която отговаря за разработването и разпространението на Max е VK. Под нейната шапка са вече популярните местни социални мрежи ВКонтакте и Одноклассники, порталът Mail.ru и гласовият асистент Маруся.
Начело на VK стои Владимир Кириенко, който е бивш главен изпълнителен директор на държавния телеком, и също така е син на Сергей Кириенко - първи зам.-председател на президентската администрация с отговорност в момента да интегрира окупираните украински територии към състава на Руската федерация.
Контролният пакет акции на VK пък се държи от MF Technologies (едно от инвестиционните дружества на Газпром), както и от застрахователната компания Согаз, където основен акционер е Юрий Ковалчук - бизнесменът, станал известен като "банкера на Путин."
В случая държавната намеса е повече от очевидна в желанието на Кремъл и правителството да установят по-широк контрол върху онлайн пространството на Русия.
В основата стои идеята за установяване на така наречения дигитален суверенитет, който в контекста на конфликта със Запада представлява целенасочени усилия на Русия за скъсване на зависимостите по отношение събиране, съхранение, обработката и прехвърляне на данни.
Това означава разработване на собствена дигитална и хардуерна инфраструктура и технологии, които да позволяват самостоятелното управление на всички тези процеси без участието на чужди посредници и компании.
През годините правителството постепенно започна да притиска технологичните редица руски технологични предприемачи да съхраняват своите бази данни в страната, а тези, които отказват, са принудени да напуснат.
Показателен е примерът със създателя на Telegram Павел Дуров, който също така е основател и един от създателите на ВКонтакте.
През 2014 година обаче напуска Русия и длъжността си на главен изпълнителен директор на VK, тъй като влиза в спор с правителството именно заради отказа си да даде пълен достъп на властите до сървърите на социалната мрежа. По същата причина мести цялата дейност на Telegram в Дубай, а самото приложение бе блокирано в Русия между 2018 и 2020 г.
От началото на войната в Украйна тези процеси стават още по-динамични.
Компании като Yandex (руският еквивалент на Google) и Wildberries (руският еквивалент на Amazon) сменят собствеността си в сделки много тясно контролирани от правителството, докато приложения и социални мрежи като Viber, Facebook и Instagram са блокирани напълно.
YouTube все още работи, но скоростта на приложението е ограничена, за да може потребителите да бъдат "стимулирани" да се прехвърлят към руската алтернатива RuTube, където контролът се държи от Газпром-Медиа.
