Поляците, които са прекарали съзнателния си живот през комунизма, обичат да разказват на децата и внуците си, че като малки са се радвали и на портокал под коледната елха.
Така хем се карат на децата си, че искат планина от подаръци, хем им е мъчно за младостта и комунизма, когато животът им изглежда по-лесен. По време на комунизма да имаш портокали под елхата в Полша e събитие. "Истинско щастие!", казваше леля ми Магдалена.
Коледа в Полша винаги е била много тачен празник. Семейното събиране е нещо задължително, така че винаги се е намирало как да се приготви пиршество на трапезата. все някак ще се приготви. Страната е силно католическа и църквата има голямо влияние, подобно на латиноамериканските държави за разлика от другите европейски държави.
Комунистическото управление не успя да намали религиозността на хората. Комунистите бяха наясно, че ако няма хляб и месо за Коледа, лошо им се пише. През 1970, след като властите повишават цените на месото, обикновените поляци се вдигат на бунт, което води до свалянето на дългогодишен комунистически лидер.
От комунистическите времена на лишения Коледата в Полша е съвсем различна. Ако погледнете няколко десетилетия назад, коледните подаръци дават ориентир за икономическата ситуация и политическия климат в страната. В трудни времена купчината от подаръци под елхата съдържа само бонбони или плодове, в най-добрия случай ръчно изплетена шапка. Когато комунизмът идва към края си в последните години на 80-те, някои семейства си позволяват кукли "Барби" и лего, които се купуват от специални магазини. Сега скъпите подаръци, ваучерите или възможността за релакс (като спа-уикенд) отразяват икономическия напредък на Полша, нейната постсъветска история на успеха.
Коледа сред руини
Полша е напълно разрушена през Втората световна война, срината със земята от нацистка Германия и съветска Русия. Но дори през "войната," както я наричат в страната, родителите намират някакъв начин да дадат на децата си илюзията за нормална Коледа. "Нямаше нищо. Радвахме се, когато получехме дори само един бонбон... Мама шиеше парцалени кукли и ги обличаше, правеше малки куклени мебели," разказва родената през 1939 г. Магдалена.
В годините след войната, много полски семейства са зависими от пратките от Администрацията за помощ и възстановяване на ООН (UNRRA), основана, за да помага на райони, освободени от нацисткото управление. От 1945 до 1947 г. Полша получава 2 млн. тона продукти, предимно военни хранителни рациони с дълъг срок на годност, но също така и бонбони и шоколад. Родителите ги скриват и ги пазят за специални поводи като Коледа. "Paczki" - пакетите от чужбина, или от роднини, или от дарения, задълго се превръщат в основен компонент от празниците в следващите десетилетия.
Празници при нов режим
През 50-те години на поляците им се налага да свикнат с живота под авторитарния сталинистки режим, който по дефиниция е атеистичен. Всъщност за няколко години лидерите на страната се опитват да създадат два други празника - 21 декември, годишнина от рождения ден на Сталин, и Нова годин. Целта е новите чествания да изместят Коледа. Коледната елха става "новогодишна елха", украсена с декорации, оформени като фабрики, зъбчати колела, кранове и танкове. Дядо Коледа вече не дава подаръците; вместо него идва Дядо Мраз, съветски образ, облечен в руски селски дрехи или златен кафтан. Опитът да се наложат новите празници обаче не успява, поляците продължават да си празнуват Коледа по традицията.
Постепенно животът започва да се нормализира в новата политическа реалност, въпреки че рафтовете в магазините остават зле заредени с продукти. През следващите няколко десетилетия основни елементи от облеклото като бельо и чорапи се считат за желани коледни подаръци. Училищните материали ("проста, красива тетрадка," коментира Магдалена) или използвани дрехи от чуждестранни дарения също са често срещан вариант. Други поляци си спомнят ежегодната бархетна блуза, която лели шивачки им приготвят. През комунистическата епоха ръчно направените подаръци са истински хит: жените плетат шапки, шалове и чорапи; майка ми и нейните приятелки като тийнейджъри украсяват дъски за рязане през 80-те години, и ги подаряват на роднини.
Важният политически урок на Коледа
Всяка година от 50-те насам, вестниците и телевизиите представят колко далеч от Полша са корабите от "приятелски" държави като Куба или Колумбия, возещи банани, портокали или бадеми. Пропагандните публикации отразяват най-подробно разтоварването на корабите, като уверяват хората, че ако армията помага, портокалите няма да са развалят, преди да стигнат до домовете им. През 1979, един вестник интервюира човека, който координира разтоварването на корабите: "В неделя се възползвахме от подходящото време... за да разтоварим четири кораба с портокали, лимони, грейпфрути и банани. Температурата от 0°C ни позволява да транспортираме тези деликатни продукти до складовете."
"Тези предавания и публикации са успокоявали духовете и са показвали, че властите се грижат за хората," казва историкът Марчин Заремба.
През 1972 според полско издание на Newsweek, полските магазини получават специална пратка от продукти от Запада: Италия, Австрия, Западна Германия и Великобритания. По Коледа полските вестници старателно информират какви продукти ще бъдат достъпни. Списание през 1972 пише: "Наравно с хранителните продукти ще има платове за вечерни рокли, изтънчени женски аксесоари и златни бижута от Ливан."
Дори и икономиката да върви по-добре, малцина могат да си позволят тези луксозни стоки. През 1973, държавната социологическа агенция твърди, че само половината от пълнолетните поляци са получили подарък за Коледа. Най-популярните подаръци са шалове, шапки и чехли, следвани от по-скъпи дрехи като обувки и пуловери.
Но през декември 1970, лидерите на комунистическата партия решават да увеличат определяните от правителството цени на месото и други хранителни продукти. Месото по Коледа се счита за задължително за повечето полски семейства. Поляците, уморени от потисничеството и бедността, се вдигат на протести. Огромните работнически демонстрации са брутално смазани от военните и полицията. В резултат на всичко това Владислав Гомулка, лидер на партията по това време е свален от поста си. Никой след това не си позволява грешката да направи Коледа по-скъпа.
Петчасови опашки за шарани и лего за избрано малцинство
За всичко в комунистическа Полша, включително основни храни и битови потреби, се налага да се чака на дълги опашки. А по Коледа чакането е просто безкрайно. С влошаването на икономическото състояние, опашките се увеличават. В средата на 70-те години, когато държавата трябва да изплаща външния си дълг, икономическата ситуация бързо се влошава. През 1971 средният поляк прекарва по 73 минути на опашки дневно, но през 1976 времето вече е 94 минути, твърди Newsweek. Заремба си спомня Коледа към края на това десетилетие, когато се налага да чака пет часа на опашка, за да вземе шаран за празниците.
Ето какво намираме във вестник от 1980 г.: "Има повече зяпащи през прозорците на магазините, отколкото реално пазаруващи." В магазините за играчки или дрехи "покупката на нещо наистина красиво и същевременно не твърде скъпо е истинско достижение."
От средата на 70-те години за поляците става по-лесно да се снабдяват с продукти от Запада - особено ако са били по-заможни. "Всичко, което ‘лъхаше' на Запад, можеше да бъде подарък - сапун, шампоан, шоколад," казва Дорота, приятелка на майка ми. Тогава са създадени специални магазини, наречени "Pewex", където се продават западни продукти срещу долари. Видеокасетофон струва $500 през 1988 - еквивалента на две средни годишни заплати, коментира Осека.
"Pewex беше по-добър свят, гледан през витрината на магазина. Можеше да видиш частица от Запада, без никога да си напускал Полша," разказва Осека. Лего конструкторите и куклите "Барби" се превръщат в реалност за по-привилегированите като постепенно тази група се разраства. През 80-те започва да се заражда своеобразна средна класа, като властите разрешават съществуването на някои типове частен бизнес. Други хора пък имат достъп до долари: членове на антикомунистическата опозиция, които получават средства от Запада; селски семейства с роднини в САЩ или Германия; и творци, които могат да пътуват.
Коледа в мола, като всички останали
Ситуацията в полските магазини - и съответно под полските коледни елхи, се променя коренно след падането на комунизма през юни 1989 г. Коледата на 1990, година след първите пазарни реформи, беше съвсем нова реалност, разказва Осека. Опашките изчезват, рафтовете са заредени с продукти. Може да си купиш почти всичко, ако платиш подходяща цена. Много поляци започват да купуват спортно оборудване и електроника. За няколко години всичко става достъпно, и Коледата бързо се комерсиализира. Вече за да купиш нещо хубаво, са нужни не връзки и приятелств, а пари. Ако някога е била нужна голяма социална мрежа, за да се снабдиш с това, което искаш, услуга за услуга, тип бартер, сега просто трябва да имаш кеш.
Сега, благодарение на като цяло успешния икономически преход на страната, подаръците в Полша напомнят тези в развитите икономики. Според проучване на TNS OBOP, поляците харчат повече за коледни подаръци с всяка следваща година. Въпреки че все повече хора пазаруват онлайн, моловете се изпълват с хора в дните преди Коледа. Предколедните реклами започват още през ноември, както навсякъде. Колкото по-рано, толкова по-добре. (В комунистическите времена, властите решават как да заредят магазините точно седмица преди Коледа, за да се избегне впечатлението за празни рафтове точно преди празниците и да се предизвика шопинг паника.)
В момента най-популярните подаръци са козметика или парфюми, но поляците започват да подаряват и "изживявания" или "занимания," свързани с фитнес или пътувания. Портокалите и чорапите са заменени от подаръчни ваучери за спа или козметични процедури. "Можете също така да подарите някому диетичен план," казва Дорота. "Никога не сме мислили за това в миналото, защото тогава затлъстяването не се забелязваше толкова, нито на него се гледаше с толкова лошо око."
Майка ми и някои от нейните приятелки са правили домашен алкохол или консервирани плодове, които са увивали в атрактивни опаковки. Женските списания пишат за този тип подаръци като "модни," версия на органичната, "еко" тенденция в храните. "Някога всички ги имаха у дома, консумираха ги и не ги считаха за кой знае какво. Домакините ги правеха, това се смяташе за нещо сравнимо с прането или чистенето - никой никога не е мислил да ги дава като подаръци." Допълнителен бонус на домашен конфитюр или алкохол? Това са евтини подаръци.
Приятелка на майка ми споделя, че в някакъв смисъл, особено за хората с по-малко пари, подаръците през комунистическата епоха са по-лесни: или поне не толкова разделящи. Днес има голяма разлика между това, което можеш да купиш с малко и от сърце, и подаръкът за много пари. Но сега вече никой не се бори за Коледата, напротив, колкото повече консумирате по празниците, толкова по-добре. Какъв странен исторически обрат, хората имат повече достъп до стоки и продукти и по-голям избор. Но дали това ги прави по-щастливи?
dedogo6 | 13.12.201600:25 Докс, тебе па кой те дърпа за опашката ве? Е такива като деар иван са е*али мамата на тая държава, и продължават ----------------------------------- Тц, аз мисля даже, че от византийско владичество още търпим последиците. Последните 27 години нямат никакво отношение, даже като направя сравнение със соца, намирам следните разлики: -По времето на соца /особено последните 20 години/ имаше безработица, пък сега няма. -Имаше и просяци, а сега не съм виждала с години. -.За такъв ръст на престъпността /при това безнаказана/, какъвто имаше по татово време, сега не може и да се говори; -Това наркомани, лумпени и прочие, които срещах на всяка крачка, сега и със свещ да търсиш - няма да намериш. -Нито едно село нямаше детска градина, училище, здравна служба, стоматологичен кабинет, аптека, нямаше и къде да работят хората, та бяха запустели, че и нивите им, пък сега са уредени, благополучни, даже се строят нови училища, зер за 27 години ръст на населението си трябват и училища. - На лекар да речеш да идеш, особено специалист, не можеше като сега просто да идеш в поликлиниката и на регистратурата да си поискаш час за ортопед, да речем, а ако си за болнично лечение, веднага да постъпиш, където и да се намираш, ами си беше чудо и бюрокрация - то пръстови отпечатъци, то личен лекар, то лимити, то разхождане от болница на болница, то документи, колкото архива на Народната библиотека...абе направо да се откажеш и тъй да си ходиш нелекуван, хем здравни вноски плащахме, потребителска такса, престой и какво ли още не. -А пък, ако не дай Боже, река да замръкна и да се прибирам от Студентски град през 80-те години, направо си беше кошмар - сега мога по всяко време и от всяко място и до всяко място да се придвижа без страхове за здравето, живота и други /вече не ценности/, че даже и на стоп; -Добре и че са последните 28 години, та да си отходим всички на почивка /това с карти от предприятията/, че и това не бяхме виждали /то и предприятия нямаше, де, последните години ги откриха/. -Нито ромите /които тогава бяха цигани/ работеха, нито децата им ходеха на училище, пък колко и българи неграмотни ги завари демокрацията...не е за разправяне, добре че дойде, та ги интегрирахме, образовахме и вкарахме в пътя. -Пък какви боклуци ядяхме - дори не искам да си спомням - никакви стандарти нямаше, Е-та, М-та, химикали, сланина и отпадъци в колбасите и каймата, даже сирене и кашкавал нямаше, ами едни кръстени "млечни продукти" с неясен и съмнителен състав маахме, та добре, че в последните години разбрахме що е истинска храна, като въведоха и "Стара планина". Вярно, че тоз стандарт аха да се доближи до храните на соца по замисъл, ама не ми се вярва чак до него да падне, държи си нивото и качеството - и как иначе? - ред, контрол и дисциплина има днес, що контролни и други административни органи отглеждаме /над 500/, пък тогава ги брояхме на пръстите на ръцете си. Такива ми ти работи бяха, ами добре, че доживях до днес, че да разбера що е хубав, спокоен и пълноценен живот! И още по-хубав щеше да е, ако не беше пусто византийско владичество, ама на...още не можем да се оправим от него.
Има едно „маловажно“ нещо дето се нарича „Human Development Index“ (HDI) на ООН - задава оценка за нивото на бедност, грамотност, образование, очаквана продължителност на живота,жизнен стандарт- БВП на глава от населението в съотношение с покупателната възможност,и др. А dedogo6 и Manuela Gerenova са по „важните“, необходими неща - кръчмите пълни, смартфон в ръчичка,коли, молове,най-вече пазаруване онлайн... .. на магарето,дори златни юзди да сложиш,все магаре ще си остане
На такива като Dox им дай домати по 3ст килото и ще блеят доволни под хомота, докато ги стрижат до кръв. Свободата, Санчо.. Ама тя не е ценност за овцата, свикнала на кошара, стригане и гега по гърбината.
>Има едно „маловажно“ нещо дето се нарича „Human Development Index“ (HDI) Има и друго "маловажно" нещо дето се нарича продължителност на живота - недвусмислен и понятен дори на дете показател за качеството на живота на едно общество. Дори да предположим, че статистиката в соц времената не е била брутално нагласена в стил "Работническо дело", дори официалните данни показват плачевна картинка. Данните за икономиката, производството и износа са доста по-крещящи (говорим с порядъци), но предполагам твърде сложни за разбиране от дебили без основно математическо образование. Тоест, алгебра 3ти клас. Каквото вече показах, че представителите на твоята каста тук нямате.
"В недоимък са и десетки, дори стотици хиляди хора в провинцията. Целите Родопи. Хората от селата се принудиха да ходят по градовете, първо по по-малките, а като и там няма работа, по по-големите, и работят за от 300 до 500 лева каквото намерят, а повечето имат и семейства с деца....Аз така виждам цялата картина" Интересен поглед върху "цялата" картина. Хората ти дават примери от живия живот а ти си пуснал котва в илюзорния си свят. От 300 до 500 лв. вземат тези, които НЕ работят, ако бачкаш здраво печелиш добре. Неграмотен общак на строеж печели по 800 лв, а тези из София или Варна дори повече. Напълно нормално е с оглед развитието на технологиите, едни отрасли да западат за сметка на други. Аз не мисля за редно през 21 век да се наливат маса пари за някакви планински селяндури, които нижат тютюн. Като цяло нямам проблем, че селата западат и се обезлюдяват при положение, че икономиката, здравеопазването и образованието им е 200 години назад. Това е естествен процес. Всъщност не виждам причина българското село да съществува изобщо. И понеже спомена безработица трябва да се отбележи, че в момента тя рекордно ниска -7,2% а и продължава да има глад за квалифицирани кадри в доста сектори. Възможно е да има повече от една картина, зависи на къде гледаш, обаче не забравяй, че всеки сам си избира как да бъде нещастен.
"От 300 до 500 лв. вземат тези, които НЕ работят, ако бачкаш здраво печелиш добре. Неграмотен общак на строеж печели по 800 лв, а тези из София или Варна дори повече." Къде го видя тоя безработен, дето взема 500 лв.? Заплатите в България масово са толкова, да не говорим, че колкото по-квалифициран си и се опитваш да работиш това, за което си учил, толкова по-малко вземаш. В София и Варна може да се плаща по-добре, но масово в провинцията положението не е такова. "Всъщност не виждам причина българското село да съществува изобщо." Дай да нямаме села, да затрием земеделие и животновъдство и да си внасяме само некачествени стоки отвън. То излиза, че всички трябва да се наблъскаме да живеем в София-та, а останалата част на страната да пустее. Така ли?
Докс, че си доказан тапир, доказан си.Ама да те светна нещо - на бригадите за домати са ми били най-веселите преживявания.Така че, това не ми е проблем на мен.Ама тогава освен учениците и армията, всички работещи някъде извън селското стопанство са ходели по бригади.Да те питам - а кой тогава е изпълнявал "петилетката" бе, ждрольо?И за каква икономика говорим въобще, която може да си позволи по един месец минимум даден завод да за**е основното си производство, за да могат служителите му да кОпат картофи? Такова нещо по света не знам да има.Ама ти сигурно знаеш, нали си отворенгяс... Още нещо - труда се ЗАПЛАЩА, освен когато е доброволен. за да се помогне за нещо.А бригадите бяха "доброназорни" с някаква мършава надница от 20-30 ст на ден.После как да не струва кило домати 3 ст... За това тоя тип икономика умря.Само троловете дето ревете за онова време не изчезнахте. Ма май работата ви се заключва в това, да пишете тъпотии, а лошото е, че някаква част от младото поколение може и да ви се върже.Ама само да разбере, че не може да има смартфони и интернет при такъв "светъл строй" като оня, и ще ви покаже комбинация от три пръста, с преобладаващ среден.
Деар Иване, доводите ти не хващат дикиш вече.Ще ти кажа кой е работил през останалото време за да пиеш доматен сок, ако има в "показния" де.. Това са моята баба и дядо, вероятно и твоите, за 1 лев на ден, на пека и мора по полето. Едната ми баба, бог да я прости, се пенсионира в ТКЗС-то с 25 лв пенсия.И ако не гледаха животни и собствена градина, какво щяха да ядат с 25 лв бе?! А ти когато си гонил жените, някой е кОпал на 35 градуса доматите за твоето сокче, прост дървен философе. И да знаеш, че всичко това дето го приказваш, при мен не хваща .Бил съм, работил съм, видял съм, овце съм пасъл (голям кеф беше) , обор съм чистил, царевица съм брал, лозе съм копал и съм събирал сено.Живота на село е бил основно и само работа, при това тежка. Имало е, защото едни хора са работили за без пари, за да има за едни други хора като теб. Омръзна ми да ви слушам комунистическите хвалебствени слова.Мизерия беше, и то огромна.
@Mimi имах в предвид работещите безработни, мислех, че се подразбира от края на изречението ми. Тези които ходят на работа но не правят нищо. Като казваш "земеделие и животновъдство" сигурно визираш селянина с един декар земя, който си гледа кравата и си копа градината? Болшинството селяни са точно такива - дребни земеделци и изобщо нямат място в едно модерно земеделие. За да се кандидатства по фондовете на европейския съюз ти трябват ресурси и умения за бизнес, а не Белчо и Сивушка. @Dear Ivan, благодаря, че така добре аргументирано изложи довода си. Щом е момент на откровения искам да знаеш, че ти ми приличаш на обикновен квартален алкохолик, обаче с претенции. Мислиш, че си забавен но всъщност си жалък.
Деденце, Точно така - Докс е голям отворенгяс, защото знае много. Един ден, като пораснеш голям и ти ще станеш като мен. Сега си още малък и много неща не разбираш. Хайде сега иди да си играете с Кирчо в другата стая. Защо не направите една пирамида с ония - цветните кубчета, а? Хайде, тичай, че ние тука имаме малко работа.
Ми така е Иване. Оня ден нали им купих "Монополи" и сега глей кво става - то е игра, то са мераци, то е чудо. Не мога да ги накарам да си изядат яденето бе, а виж кое време стана - вече е 2 часа. Абе ей, калпазани! Веднага идвайте да си изядете супата иначе ви взимам играта и повече няма да я видите! Ясно? Айде бързо!
така е:комунетата ще ви се гаврят до гроб 7 века робски трудов стаж
"И тия ще правят съвременната икономика" Що, ти да не я направи по соц-а с Докси-то? Аз знам какво знам, и какво правя, и да ти кажа, това ми стига. Ама не знам що така след една определена година, всичко се се срути, а тая икономика вашата изчезна без остатък.
Любаба и 40-те разбойници, Как точно изчисли 7-те века робски трудов стаж? Силно се интересувам от методологията на изчисление, та за това питам. Благодаря предварително!
2 века византийско,5 века турско!комунистическото яничерство не го броя-но то е най-зловещото_никой друг от нашите поробители не вся такъв ужас и страх и Българина,не успяха да заличат нравите,обичаите и тн...яничерите-комунисгти посякоха всичко,което не беше в успоредна линия на партията-българоубиец