Може би най-известните конвейерни ленти в Япония са тези за суши.
В страната е пълно с ресторанти, в които храната са върти около клиентите и хората си я вземат директно от лентата.
В бъдеще обаче тази изумителна страна може да се прочуе с доста по-мащабна конвейерна лента - замисленият от правителството Автоматичен пътен поток, по който 24 часа в денонощието да се транспортират стоки между Токио и Осака.
Идеята е контейнерите да са напълно автоматизирани и сами да преминават 500-те километра по магистралите между двата града.
Основната цел на високотехнологичното решение е да реши задълбочаващия се проблем с недостига на шофьори на камиони, който съществува и на Запад, и на Изток, но то има и добавена стойност - значително ще редуцира емисиите от големите машини.
Планът е на японското Министерство на инфраструктурата, транспорта и туризма. Той предвижда конвейерните ленти да се разположат както над земята - между пътните платна и дори край аварийните ленти, така и в направени за целта тунели под шосетата.
"Пътищата за автоматизирана логистика ще са направени така, че да се използват пътното пространство като се усвоят аварийните ленти, островите между платната и с тунели под магистралите", обяви Шуя Мурамацу от отдела за пътно-икономически проучвания на министерството, цитиран от South China Morning Post.
От ведомството не обявиха срок за проекта, но надеждите са поне част от мрежата да е в експлоатация до 10 години.
Япония няма много време, за да реши проблема с липсата на работна ръка в карго сектора.
Прогнозите са към 2030 г. в страната да има 480 000 шофьори на камиони, което ще е една трета под необходимото.
Към края на десетилетието се очаква, че по пътищата ще се транспортират 1,4 млрд. тона товари. Това е и основният начин за превоз на стоки в страната - 90 на сто от тях се транспортират по шосета.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Недостигът на работна ръка в сектора се усложнява допълнително и от нови регулации, според които извънредното работно време на шофьорите на камиони не може да е над 18 часа седмично.
Освен това населението на страната старее, работната ръка намалява, а по-младите търсят по-престижна и добре платена работа. Отделно растат цените на горивата, а карго бизнесът вдига заплати, за да намери шофьори, което оскъпява превоза.
За да не се окаже пред срив в доставките, страната търси алтернативни решения по типичния си начин - в технологиите. Или в този случай - в самопридвижващи се контейнери със стоки.
При представянето на проекта министърът на транспорта Тецуо Саито подчерта, че той "е насочен не само към решаване на кризата с доставките, но също така помага за намаляване на емисиите парникови газове".
Освен това ще подобри и удобството при пътническия транспорт, тъй като по магистралата няма да има толкова камиони.
Затова и министерството ще се постарае да ускори процеса по обсъждане и евентуално реализиране на проекта за автоматичния пътен поток.
Идеята на властите е да заимстват модела от съществуващи конвейерни системи за пренос на товари в мините. В самата Япония има подобна 23-километрова лента за транспортиране на варовик от мината "Торигатаяма". Най-мащабната подобна система е в Мароко - 98 км, и пренася фосфатна руда от мина в Сахара към най-близкото пристанище.
Очакванията са на конвейерните ленти да се разполагат контейнери за товар до 1 тон всеки, а системата да работи непрекъснато.
Тя ще може да доставя дневно количество стоки между Токио и Осака колкото 25 000 водачи с камионите си.
Засега от правителството са предпазливи с конкретиката по отношение на най-сериозния проблем - цената за изграждането на подобна система, както и за цената на превоза чрез нея.
Японският вестник "Яомиури" изчисли, че става дума за до малко над 500 млн. долара за изграждане на 10 км тунел под пътя, плюс самите ленти.
Според проф. Йошицугу Хаяши, специалист по транспортни политики и системи от университета Чубу, от 25 години в страната се търси решение на задълбочаващата се транспортна криза.
"Пътищата са все по-задръстени, така че тунели под магистралите са разумен подход. Вече е отделено място за островите между платната и за аварийните ленти, така че базовата инфраструктура вече съществува и това ще улесни проекта", коментира той.
Япония не е първата страна, тръгнала по пътя на автоматизираните превози на товари.
Швейцария работи по проекта Cargo Sous Terrain - Подземно карго, също 500-километрова подземна мрежа за доставка на стоки. Първият участък се очаква през 2032 г., цялата система - през 2045 г., а цената на цялата система вече достига цели 35 млрд. долара.
