Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страната, която има огромни залежи от газ и нефт, но токът ѝ е от водни централи

Норвегия, където 98 на сто от електрическата енергия е от ВЕИ Снимка: iStock
Норвегия, където 98 на сто от електрическата енергия е от ВЕИ

Малко неочаквано, но една от най-скъпите страни в Европа - Норвегия, е с една от най-ниските цени на тока.

Актуалните данни сочат, че цената на мегаватчас в северната част на страната е едва 25 евро. На юг тя се увеличава до 89 евро.

За сравнение, в цяла България мегаватчас струва 86 евро, като цените в повечето страни от континента са над тези стойности - при цялата условност и динамика на този пазар.

И, не, разликата не се дължи на енергийните богатства на северната страна под формата на газ и нефт, а на друга природна даденост - водата, която е в изобилие.

Тя тече безплатно, захранва Норвегия с ток от над столетие и отдавна я е превърнала в първенец и в друго - 98 на сто от електрическата енергия, която се произвежда в тази част на Скандинавия, е от възобновяеми източници.

Снимка: iStock

Около 90 на сто от електричеството в Норвегия идва от хидроцентрали - общо в страната те са 1980. Резервоарите и язовирите за необходимата за производството на ток вода са 1000. Останалата част от зелената енергия идва от над 50 съоръжения с вятърни турбини, чието производство съставлява 10 на сто от енергийния капацитет.

Използването на енергията от водата за производство на ток в Норвегия има дълга история, която започва далеч преди появата на идеята за отказ от изкопаеми горива.

Започва и далеч преди самата страна да открие през 70-те години на миналия век, че има огромни залежи от газ и нефт по крайбрежието си, които понастоящем покрай войната в Украйна я направиха и основен доставчик в Европа.

Първите водни централи за производство на енергия с индустриални цели в скандинавската страна датират от края на XIX век, когато бизнесмен на име Сам Ейде вижда огромния потенциал за евтина енергия в множеството реки и водопади в страната. В следващите десетилетия въпросът е уреден и политически и законодателно с концесии, като постепенно огромната част от ресурса остава под управление на държавата и общините.

"Зелени заедно"......е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Така например първата ВЕЦ, собственост на община, е от 1891 г. и е в ръцете на властите в град Хамерфест, далеч отвъд полярния кръг, който става и първият град в страната с улично осветление - дори преди Осло.

Полека-лека усвояването на огромните водни ресурси на страната води и модернизирането и индустриализацията ѝ, а днес Норвегия освен най-големият производител на водно електричество в Европа е и водещ износител на технологии и ноу-хау в тази област.

Този тип производство на ток зависи изключително силно от едно - валежите. Което води до огромния капацитет на Норвегия за съхранение на водата - 1000 резервоара и язовира, които позволяват 75% от производството на ток да е гъвкаво - водата се ползва, когато има нужда от производство на ток, при това водният поток може да се увеличава и намалява бързо и на ниска цена.

Снимка: iStock

Например най-големите резервоари са направени с идеята да съхраняват вода с години в случай на суша.

Така може да се осигурява достатъчно ток и в по-критичните месеци и най-вече през зимата, когато потреблението на енергия е най-високо.

Един от недостатъците на системата е, че ВЕЦ-омете обикновено се намират там, където има вода - реки и водопади, което води до неравномерно разпределение на енергията и необходимост от добра електропреносна мрежа - каквато - учудващо, няма, не и от единия до другия край на страната, затова и има огромни разлики в цената на тока между северната и южната част на Норвегия.

Системата е зависима и сезонно - през пролетта има най-голяма възможност за производство на ток, а през лятото и зимата - най-малка, от което следват и флуктуации в цените на електроенергията.

Заради наличието на безплатен източник на енергия - водата, традиционно токът е евтин, но в години с по-малко валежи той може да поскъпне, макар обикновено да е обратното - страната е износител на ток.

Нещо повече - за всичко в Норвегия се използва електроенергия, и то много. Най-високо е потреблението през зимата - голяма част от отоплението в страната е на ток, което може да се отрази и на цените заради по-голямото търсене.

Снимка: iStock

Затова и през миналата година - отчасти и заради недостатъчно валежи на юг и предостатъчно на север, се получиха огромни разлики в цените, но и повсеместен скок.

И понеже - освен газ и нефт Норвегия изнася и ток - за скандинавските страни, Великобритания и Германия, през 2022 г. заради сушата на юг, и пускането на нови мрежи за износ и съответно внос при липса на валежи, се стигна до дефицит и огромен ръст на цените на тока.

А газта и нефта? Цената на петрола в Норвегия е сред най-високите в цял свят, въпреки, че страната има нефт в изобилие - принципът е, че нефтът се произвежда, за да се продава, а възобновяемите източници - за осигуряване на живота в страната.

Парите от нефта и газа - добивани от държавни компании, отиват в правителствения спестовен пенсионен фонд, т.е. не се харчат - едва 3-4 на сто от тях са част от ежегодния бюджет на страната.

В суверенния фонд има над 1 трилион евро, които се пазят за времена на икономическа нестабилност.

И въпреки парадокса, че Норвегия е сред водещите страни по отношение на зелената енергия, въглеродният ѝ отпечатък остава висок - заради добива и продажбата на изкопаемите горива в Северно море. Страната заяви планове за постепенна промяна на модела - от износ на газ към износ на вятърна енергия и увеличаване на капацитета на съответните съоръжения по крайбрежието в близките десетилетия.

Това обаче не пречи за тази година да се планира и ръст на добива на нефт с 6.9%, а също и да бъдат инвестирани 1.44 млрд. евро в нови газови полета, като целта е да се запазят нивата на доставки за Европа с следващите 5 години.

Защо ли? Приходите на Норвегия от петрол през 2022 г. са 121 млрд. евро, а от възобновяеми източници - 1 млрд., и при всички планове за развитие на зеления добив ще станат максумим 8 млрд. до 2030 г.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.



 

Най-четените