Ледът в Арктика се топи с рекордни темпове - Европейската климатична програма "Коперник" отчете едни от най-ниските нива за последните 50 години.
В доклада на Science 7 - консултативният научен форум към държавите от Г-7, учените предупреждават, че районът се променя с безпрецедентна скорост и последствията се усещат извън полярните региони.
Морското равнище се покачва, променя се атмосферната циркулация, наблюдават се екстремни климатични явления.
Как изглежда тази тенденция на място, в Арктика? Трябва ли да се плашим, или да подходим с повече разум? Или обратното - трябва ли да смятаме, че затоплянето в полярните региони не ни касае тук, в България?
"Зелени заедно"......е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
По темата разговаряме с д-р инж. Цветан Паров и д-р Кремена Георгиева. Те бяха участници в теренни проучвания и в Международното лятно училище по полярни науки в столицата на архипелага Свалбард Лонгирбюен, организирано от Норвежката полярна академия.
Двамата са били част и от българските експедиции в Антарктида, където страната ни има собствена база на остров Ливингстън. В скоро време се очаква и самостоятелна българска научна експедиция в Арктика.
Разговора с Кремена Георгиева и Цветан Паров с кадри от Свалбард можете да гледате тук:
В Антарктика Цветан Паров беше част от проект на Българската академия на науките за изследване на ледниците там и влиянието на слънчевата активност върху тях. "Надявам се в бъдеще да успеем да направим същия проект в Арктика, за да видим какво се случва и там", казва той по повод бъдеща самостоятелна българска експедиция в полярните области на север.
Проектът беше част от 32-рата и 33-тата Български антарктически експедиции.
А последните 4 от тях неизменно получават подкрепа и от Kaufland България.
Веригата е дарила общо 100 тона хранителни и нехранителни продукти, за да обезпечи експедициите и да подпомогне научно-изследователската дейност на българските полярници и търсенето на устойчиви решения за климатичните промени.
Изчезването на леда в Арктика води до бързо и лесно навлизане на по-топли океански течения, от което следва обмен на видове, промени в живота в региона и увеличено човешко присъствие, тъй като тези части на света са по-лесно достъпни, обяснява Кремена Георгиева.
Топенето на леда в Свалбард носи със себе си и промени в океанското течение, което влияе пряко върху климата на Великобритания и цяла Западна Европа, на Скандинавия, допълва Цветан Паров. И е въпрос на време подобна климатична промяна на дойде и до България, макар че е рано да се прогнозира каква точно.
Ученият предупреждава, че информацията за установените промени в климата не трябва да се представя и поднася плашещо и апокалиптично.
Още повече, че това, което науката към момента може да каже със сигурност, е, че е установена тенденция за затопляне, а не за предстояща катастрофа.
"Имаме тази тенденция от 15 години. За да може да се превърне в научен извод, в нещо категорично, трябва да минат поне 30 години", обяснява физикът.
Много пъти през последните хилядолетия е имало редуване на затопляне и изстудяване на планетата.
Това пък дава време на всички ни и на планетата - за адаптация, подготовка и образование на идните поколения.
Както и за още изследвания и научна работа. Надеждата е до няколко години група български учени, които вече са работили в Антарктика и имат опит, да повторят изследванията си и в Арктика и да направят паралел между случващото се в Севера и Юга.
А пътят за това минава и през основата на приятелство и сътрудничество, които нашите двама представители са положили това лято в Свалбард.
За какво още говорим:
- Защо Арктика се затопля 4 пъти бързо от останалата част на света
- Как изглеждат промените на практика в Свалбард
- Какви са разликите с Антарктика
- Как се отразяват промените на дивата природа в Свалбард
- Застрашено ли е Световното хранилище за семена
- Защо за България е важно да праща свои учени в Арктика
---------
