Първи бяха Австрия, Швейцария и Лихтенщайн. Още на 28 февруари тези държави решиха да запорират сметките на високопоставени украински чиновници. А след тях и ЕС предприе санкции за 18 граждани на Украйна, които предвиждат замразяване на активите в рамките на година и евентуално - връщането им в полза на Украйна.
Под активи се има предвид банкови сметки, ценни книжа, чекове, дивиденти и други доходи от бизнес. В същото време недвижимостите не попадат тук.
Санкциите действат от 6 март. В списъка са бившият премиер Микола Азаров със своя син Алексей, бившият главен прокурор Виктор Пшонка, също с наследника си, братята Клюеви (любители на слънчевата енергия и дотациите за нея), бившият шеф на украинското МВР Виталий Захарченко, а "черешката на тортата" е бившият президент Виктор Янукович със синовете си Александър и Виктор.
Особеното внимание към Янукович и фамилията му е разбираемо. Според списание Forbes, той е вторият по богатство гражданин на Донецк със състояние от $510 млн. От 2010 г. този човек е построил истинска бизнес империя от активи, свързани - по един или друг начин, с държавния сектор.
Структурата на един бизнес в контролираната демокрация
През 2009 г. се учредява "Всеукраинска банка за развитие" (ВБР). Уставният капитал е 80 милиона гривни, единственият собственик е компанията "Донснабтара". Начело на банката е Валентина Арбузова, майка на Сергей Арбузов, близък приятел на Александър Янукович. А самият Арбузов скоро оглавява Националната банка на Украйна.
В първото тримесечие на 2011 г. ВБР сменя собственика - вече е някакво "физическое лицо", и рязко увеличава уставния капитал (от 110 млн. на 310 милиона гривни). Този частен собственик е не кой да е, а Янукович младши. Вероятно е инвестирал в развитието на банката парите, заработени от друг бизнес, например, в МАКО: през третото тримесечие 2013 г. уставният капитал на ВБР отново се увеличава - този път до 722 милиона гривни.
Впрочем, банката и сама генерира приходи. През 2012 г. сътрудниците от централата на данъчната служба неочаквано стават клиенти на ВБР, въпреки че до този момент осем години са били клиенти на "Укрексимбанк". При това, от всяка заплата на чиновник, която се превежда в банката на Янукович-младши, 100 гривни остават в банката на депозит - задължително.
След което клиенти на ВБР стават Министерство на вътрешните работи и други държавни учреждения, които я превръщат в една от най-големите банки, през които минават заплатите на бюджетните служители.
През 2013 г. - нов успех. ВБР печели обществена поръчка за отпускане на кредити на жп предприятия за общо 978 милиона гривни.
Седалището на империята - 17-етажен бизнес център
В центъра на Донецк се издига 17-етажен бизнес център "Столичный". Дълго време тук е било "сърцето" на империята на Янукович. Тук се е намирала и групата МАКО, и Всеукраинската банка за развитие. Когато вдигали сградата, хората от района се вдигнали на протести и - с чувство за хумор - донесли детски играчки, които оставили пред Донецкия областен съвет, предназначени за Янукович-младшши. Заради това активистът Константин Лавров е получил 5 години. затвор (формално - за изнудване).
Строителството на бизнесцентъра е поверено на "Кепитал Билдинг Корпорейшън" (КБК), което е собственост на МАКО. Но не само това е единственото направление на дейността им. В края на 2012 г. "Первая топливная компания", вероятно близка до КБК, се "прославя" с доставки на горива за Измаилския морски търговски флот по завишени цени. Впрочем, стойността на обществената поръчка е за 2 милиона гривни - твърде малка за мащабите на фамилията Янукович.
Освен в Донецк, бизнес интересите на сина на президента са съсредоточени и в града на руската слава - Севастопол. Още в далечната 2006 г., когато Янукович става премиер, започва реконструкция на крайбрежната улица Балаклавская. Извършват я компании, свързани с МАКО, при това по... особено интересен начин: предлагат историческите здания да не се реконструират, а да се разрушат и да се построят нови - съвсем същите. Местните чиновници се съгласили с това.
В Севастопол работи още една компания, директно подчинена на Янукович-младши - "Маринсервис" ООД. Тя купува три исторически здания в Балаклава, след което общинският съвет на Севастопол й дава право на аренда на част от площада в размер на 1.32 хектара.
Плановете били да се построи хотелско-развлекателен комплекс с яхт клуб и жилища. Именно в Севастопол дълго време е стояла личната яхта на Александър Янукович - Bandido. По време на февруарските събития се носеха слухове, че именно нея се кани да използва президентската фамилия, за да напусне страната.
"Копанките"
"Копанки" се наричат малки саморъчно направени... мини. С такива е надупчен целият Донбас. Въглищата се намират на плиткото и ги добиват по най-примитивния начин - чрез кариера. (Впрочем такива "копанки" - самоделни кариери, има и в Пернишко. Бел.р.)
Това, разбира се, нанася огромни вреди на околната среда, а в шахтите не се спазват и елементарни правила за безопасност. Според Михаил Волинец, шеф на Независимия синдикат на миньорите в Украйна, ежегодно в "копанките" намират смъртта си около 150 човека. От само себе си се разбира, че собствениците на "дупките" в земята не плащат данъци.
"Копанките" се виждат и от сателит. От 2010 г. техният брой се увеличи значително. Пита се: какво става с въглищата от тези шахти? "Обемът на нелегалния добив на въглища е около 6-7 милиона тона годишно (това е 7-8% от общия добив за 2013-а), - казва Волинец. - Продават го на ТЕЦ-овете, все едно са обичайните въглища, някаква част отива за износ. Разбира се, това може да се прави само при наличие на висок покровител. Бизнеса контролира Александър Янукович".
Според публикации в украински медии, суровината е карана и в обогатителни фабрики, които са собственост на "ДРФЦ" ООД (Донбаский расчетно-финансовый център). Там никой не е търсел документи за изкопаното в нелегалните шахти, а после го продавали като своя продукция.
Янукович-младши дълго отрича връзката си с тази компания. Даже когато през лятото на 2013-а подопечната му "Мако Трейдинг" става поръчител за експортна сделка на фабриката "Червона зiрка", която принадлежи на ДРФЦ - т.е. съгласява се да поеме възможни загуби. Но след бягството на президента, в резиденцията му са открити документи, които потвърждават, че Александър Янукович фактически контролира ДРФЦ.
Тема на отделно разследване на украинските журналисти става откъде купува въглищата швейцарската MACO Trading S.A., създадена за експорт на украински въглища. Кореспондентът на Forbes хваща в откровена лъжа шефа на един от отделите на МАКО, който твърди, че въглищата се купуват от държавното предприятие "Снежноеантрацит", но директорът му опровергава информацията. Вероятно суровината отново се взема от "копанките".
Колко се изкарва от сенчестия бизнес? "ТЕЦ-овете купуват въглищата по 800 гривни за тон, а себестойността на нелегалната суровина е най-много 50 долара, т.е. по-малко от 500 гривни. Излиза, че оборотът от незаконните шахти е 500-600 млн. долара, а печалбата - 200-225 млн. долара. И това без да се брои износът.
Сега, след изчезването на Янукович и фамилията му, бизнесът е в упадък. Министерството на въглищната индустрия забранява на ТЕЦ-овете да купуват от "копанките". Както казва Волинец, собствениците на нелегалните шахти са намалили цената с една трета.
Но бизнес интересите на фамилията Янукович в енергетиката излизат далеч зад пределите на тези изкопани в земята дребни шахти за въглища. През 2012 г. близки до него компании се оказаха на първо място по спечелени търгове в отрасъла на тази индустрия, една от най-важните за Украйна.
