Ако следваме думите и действията на властта, то външната ни политика на Балканите, без някой да е обявил "стратегия", "пътна карта" или какъвто и да било основополагащ документ, се движи по вектора: "Никога срещу Турция, винаги против Македония".
От зимата на 2010 г., когато премиерът Бойко Борисов посети Турция за първи път и декларира подкрепа под известни условия за евроинтеграцията й минаха повече от 2 години. До днес, когато българският президент Росен Плевнелиев съобщи за безусловната ни подкрепа.
(Дни след като София постави ултиматум на Македония и даде да се разбере, че влиза в обувките на Гърция по отношение на европейското членство на Скопие - искаме да докаже добросъседски отношения, иначе няма подкрепа. Рядко твърда позиция от държава, известна със своята удобна сговорчивост във външната политика. Днес вече поставихме и 3 условия (стъпки) на Скопие за помощта ни за ЕС.)
България подкрепя Турция за европейската й интеграция и ще сподели своя опит. Това заяви Плевнелиев на съвместната пресконференция с турския си колега Абдуллах Гюл, което за първи път прави толкова категорично и безапелационно български държавник. На нея стана ясно, че първият президент, поздравил го за изборната победа, е именно Гюл - и Плевнелиев няма да забрави това.
Напук на нерешените въпроси
Всичко това се случва преди още министърът на външните работи Николай Младенов да е благоволил да очертае публично "тънките червени линии" в отношенията със съседните страни, за които говореше. Преди да са решени спорните въпроси, някои от които поставени при първата официална визита на Борисов през 2010-а, притоплени при втората през март 2012-а и така и нерешени.
Като този кога най-сетне Анкара ще започне реални действия по изграждане на интерконекторната газова връзка между двете държави, която ще ни помогне да намалим газовата си зависимост от Русия. Различни от декларациите за добри намерения, с които ни залъгват съседите. Защото от тях чакаме срок.
Проектът се мотае години наред, срок от турска страна не беше назован и сега, а Брюксел ни оказва натиск да забързаме. Ако вярваме на Борисов до май месец министрите на икономиката и енергетиката на България и Турция трябваше да договорят как ще се строи газовата връзка. Дали?
Така че изключения от последователната турска политика в посока на "газовия байпас" нямаше и при посещението на Плевнелиев, което не попречи в типичния си приповдигнат дух на пастир да заяви: "Интерконекторът България - Турция е истинска диверсификация за България, затова сътрудничеството в енергийната сфера е изключително важно... Когато през 2008 г. българският народ беше оставен на студено, защото зависи само от една тръба за доставка на газ, ние си научихме урока. Интерконекторът е от стратегическо значение и ние се надяваме, че много скоро ще стартира". От турска страна никой не каза кога - и дали - ще стартира.
Относно другия щекотлив въпрос - намеренията на Анкара да строи мощна ТЕЦ - 1200 мегавата, и/или АЕЦ край Инеада, (на 3 км от Резово), срещу което протестират еколози от двете страни на границата, "се очаква повече информация и се търси решение", каза българският президент. Каквото и да означава това.
А Гюл обяви, че като енергийно зависима страна те обсъждат проекти от ядрената и газовата област, но е сигурно, че ще бъдат "съобразени с екологичните изисквания и доклади". Тоест, каквото решим, ще го има. Въпреки последните информации, че засега Турция стопира намеренията заради провалено обществено обсъждане на ОВОС в Инеада. Не значи, че се е отказала.
Вместо да изиска повече конкретика по проект, който пряко ни касае, тъй като е в близост до район, където развиваме туризъм, а Турция не, Плевнелиев сиропира изявленията си, структурирайки изречения като: "Да запретнем ръкави и да работим... Зарадвахме се изключително много на индикациите и идеите на големи турски компании да продължават да инвестират в България, например в телекомуникационния сектор (предвид офертата на "Тюрксел" към "Глобул" - бел.р.)". И от сорта.
По-късно пред български журналисти е обяснил, че е изразил притеснение от изграждането на ТЕЦ край Резово. Но не и на съвместния брифинг.
Къде в картинката са предстоящите избори
Безусловната подкрепа за членството в ЕС на Турция, доста предстоящо във времето (Ердоган даде срок до 2023 г., когато се чества 100-годишнината на Турция като република), срещу което не иска нищо в замяна, меко казано буди недоумение.
Къде тук е българският национален интерес, не трябваше ли да протакаме позицията си и главното - какви са ни ползите от декларираната подкрепа? Отговорите липсват поради което е ясно, че икономизацията на българската външна политика се отлага за пореден век.
Да допуснем, че изразената от Плевнелиев позиция е продиктувана от предизборната кампания, която ГЕРБ смята да води сред българските изселници с отварянето на офиси на партията в Турция и опитите за политическа активизация на изселниците извън ДПС, наченати още с отцепването на Касим Дал от партията на Доган. Не би било изненада. Но носи и на други прилагателни.
Конституцията оправомощава президента да представлява държавата в международните отношения. Сега очакваме от министъра на външните работи Николай Младенов да препотвърди публично позицията на Плевнелиев, за да се убедим, че това не е приумица на държавния глава, а действителна подкрепа.
"... Турция много усилено се готви, реформира, европейската интеграция се поставя на всички нива - президент, премиер, вселенски патриарх. Ние сме за това - тази европейска интеграция да продължи. От нас се очаква, можем да помагаме, но в същото време много ясно изразих нашите претенции - чухте го и вчера при премиера Ердоган", заяви Бойко Борисов през 2010 г.
Какво излиза сега? Кръст на претенциите и крепим Анкара. За едната чест да бяхме поискали "общ прочит" на историята относно Османската империя и Балканската война.
Важното е, че "Турция няма да остане безучастна, ако България има нужда от енергийни източници", каза Гюл. Как ли го е разбрал Плевнелиев? Защото на мен ми звучи, че ако го закъсаме, ще ни продадат колкото ни трябва. А президентът иска да работим "за мир и за развитие".
