През Втората световна война, на 30 септември 1941 е поставено начало на боевете в така наречената Битка за Москва, които продължават до 20 април 1942. През този период съветските войски предприемат отбранителни и настъпателни операции, за да разбият Вермахта, като в крайна сметка успяват да го изтласкат на няколкостотин километра от столицата.
С разпадането на СССР в началото на 90-те години на миналия век се оформя другата Битка за Москва - тази между столичните Спартак и ЦСКА. Допреди това в бившия Съветски съюз големият сблъсък е бил между безспорно двата най-титулувани клуба Спартак (Москва) и Динамо (Киев).
Дотогава "армейците" от Москва имат една-единствена силна поредица, която е в средата на XX век. Те обаче стават последните шампиони на СССР през 1991, намърдвайки се между хегемонията на градския съперник, но след това отново правят дълга пауза за негова сметка.
Едва ли има друга страна в света, в която футболното хулиганство да се приема толкова нормално. Насилието по всички точки на най-голямата държава в света е често срещано явление, а в такава среда футболът няма как да не прави изключение.
Характерното и може би уникалното за футболното хулиганство в Русия обаче е, че то е подвластно на честта. Там ножовете, бомбите и засадите са рядкост. Боят е издигнат в култ, който обаче е базиран на строги правила. Той се уговаря предварително и задължително е числеността на двете страни да бъде еднаква, без нито човек повече.
Разбира се, понякога се случва някой да извади нож, но тогава въпросният се "провинил" ултрас бива наказван не от кого да е, а от своите съмишленици.
Съперничеството между Спартак и ЦСКА тръгва не от зеления терен, а от трибуните. Някъде по средата на 90-те години започват да се формират фен-групировките на двата гранда.
Първата на Спартак e "Flint's Crew". Команда Флинта, която е кръстена на бандата на пиратския капитан Флинт от "Островът на съкровищата", обединява московски националисти и шовинисти, които масово започват да упражняват терор над жители на Москва от различна националност и вероизповедание, като ги нападат по подлези, спирки и всякакви други публични места.
Задължителното изискване да си член на "Flint's Crew" било "да имаш "червено-бяла" кръв във вените и да си готов да я пролееш за авторитета на клуба и фракцията".
Въпросната групировка на Спартак бързо намира своя голям враг - "войниците" на ЦСКА от "Red-Blue Warriors". В комбинация с по-късно появилата се друга ударна фракция "Ярославка" (съставена от бивши и настоящи тежкоатлети и професионални бойци), агитката на московците "армейци" се превръща в може би най-хулиганската и респектираща въобще на който и да е футболен клуб в Русия, чиито реални поражения в големите боеве с противници са твърде малко.
За сраженията между "Flint's Crew" и "Red-Blue Warriors" се е изговорило и изписало много. Средата на 90-те години преминава под знака на безмилостните битки между двата лагера. При една такава на 14 октомври 1995 около мача Спартак - Легия (Варшава) в Шампионската лига 50-ина "войници" заемат места на западната трибуна на стадион "Динамо" и скоро са нападнати от хулиганите на "Flint's Crew".
След мача сблъсъците се пренасят на улица "Арбат", където "флинтовете" очакват "армейците". В употреба влизат бутилки и щайги от стоящия наблизо пазар. Въпреки своята малочисленост, цесекарите печелят битката, а ултрасите на Спартак се оправдават с това, че някой измежду тях се е провикнал: "Вадят ножове!", което ги били разколебали.
Точно тази битка издига "Red-Blue Warriors" до лидерското място сред футболните банди в Русия и нейната численост започва бързо да нараства.
Разбира се, "войниците" няма как и те да не загубят някоя и друга битка. Такава например е тази през 2001 година, когато отстъпват на мощната коалиция на групировките на Спартак от "Flint's Crew", "Gladiators", "Clockwork Orange" и "Union".
Любопитното тук е, че "синьо-червените" се опитали да атакуват заминаващи от гара "Москва 3" крайни фенове на "червено-белите". Те обаче надушили опасността и ощe преди "войниците" да получат подкрепление, ги атакуват мощно и разбиват.
Извън този случай, репутацията на RBW остава на най-високо ниво, като доказателство затова е фактът, че всички нови формирования в агитката на ЦСКА (Москва) търсят съдействие от тарторите на главната фракция.
През 1996 г. се появява "Ярославка" от едноименното московско предградие, която набира страховита сила на ултрас сцената за много кратко време. Причината е една и казва всичко - над 60 % от нейните членове са настоящи и бивши боксьори, както и републикански шампиони по бокс, самбо и карате.
И ако RBW има своя голям съперник в лицето на "Flint's Crew", то за "Ярославка" първоначално това са спартаковските групи "Union" и "Gladiators", считани за по-второстепенни хулигани. Много бързо обаче става ясно, че "Ярославка" са готови да се изправят срещу "флинтовете".
При една такава среща с голи ръце до ботаническа градина в Москва битката срещу тях освен ядрото на "Flint's Crew" застават и подбрани ултраси от "Gladiators", "Mad Butchers", "Clock Work Orange" и "Devils". По-късно тези момчета остават да лежат на земята, докато съперниците им се изтеглят с бойното си скандиране: "Ярославка правит миром!" ("Ярославка" владее света).
Върхът в постижението на професионалните бойци от тази групировка на ЦСКА идва през 2006, когато стават причината за разформироването на легендарната "Flint's Crew". "Ярославка" нанася тежък разгром над "флинтовете" и те в крайна сметка се разпускат.
Лидерството оттук насетне преминава при "гладиаторите", които са в центъра на всички хулигански прояви рамо до рамо с още няколко други групировки на Спартак като "The Union", "Mad Butchers", "Clockwork Orange", "Опозиция", "Wild Boars", младежките фирми от "Синдиката" и др.
Голямо присъствие в сектора на Спартак има и създадената през 2005 година групировка "Фратрия" (от латинската дума fratri - братя). Тя е замислена да налага ред и дисциплина на трибуната с най-горещи фенове на тима. "Фратрия" отговаря за хореографиите и синхрона на песните, като и измислянето на нови такива. Членовете й винаги седят на първите редове на сектора, за да дават тон.
Дербито между Спартак и ЦСКА на трибуните отдавна излезе извън пределите на Русия. Поради приятелството на основните групировки с ултраси на Цървена звезда, Партизан, Олимпиакос и ПАОК, от няколко години насам Битката за Москва се води между мощните коалиции "Делийе-Gate 7-Фратрия" и "Гробари-Gate 4-Ярославка".
За финал оставихме може би най-големият по мащабите си и организация сблъсък между две агитки в света. 2000 от ЦСКА срещу 2000 от Спартак как ви се струва? Най-големите ултраси на двата гранда си спретват чудовищно меле с голи ръце, а мястото е един от централните московски площади.
Какво прави местната милиция? Нищо! Или поне не и спрямо огромното множество хулигани. Милиционерите просто отцепват района, като с това по-скоро искат да предпазят останалите жители на Москва.
Картинката след края на епохалната битка не изненадва никого - стотици тела са по земята и пълнят местните болници. Победители са цесекарите, нещо което признават и самите ултраси на Спартак.
Цялата тази война между феновете, която се води по всяко време на годината и на всякакви места в столицата и провинцията, прави мачовете на Спартак и ЦСКА най-ожесточени и това едва ли ще се промени в близко бъдеще, независимо че и отбори като Зенит (Санкт Петербург), Динамо (Москва) и Локомотив (Москва) също могат да се "похвалят" с доста качествени ударни групи.
Преди няколко години едно британско издание написа, че московското дерби е по-горещо от "Олд Фърм". Очевидно има защо!
Спартак е най-титулуваният клуб в Русия, а ЦСКА (Москва) е най-успешният руски тим в Европа, което е още един аргумент сблъсъкът на Москва и Руската федерация да бъде само един - и то точно този!
Защо чак сега? Абсурдната сага с Тен Хаг е срамно петно за Ратклиф и Ineos
