10 години лишаване от свобода и конфискация на половината имущество - след 4 десетилетия на държавна служба в разузнаването ген. Кирчо Киров се оказа на крачка от затвора.
Екс-разузнавач No.1, кадър на Първо главно управление на ДС, школуван по стандартите на КГБ, дългогодишен директор на НРС и за кратко - преназначен за съветник в кабинета на Бойко Борисов, докато "забрави тайните, които знае".
Киров беше осъден на първа инстанция за присвояване на държавни средства в особено големи размери - близо 5 млн. лева в различна валута.
Къде са парите - въпрос за милиони
Делото се гледа при закрити врата, а цялата информация по него е секретна.
В хода на процеса обаче бяха призовани ключови свидетели: бившият президент Георги Първанов, Сергей Станишев и Бойко Борисов в качеството им на премиери в разследвания период, бившите директори на НРС Бриго Аспарухов и Димо Гяуров, бившите външни министри Соломон Паси и Ивайло Калфин, бившият вътрешен министър Румен Петков и др.
"Парите могат да бъдат проследени, но не винаги могат да бъдат по начина, който е приет в публичните структури", твърдеше бившият директор на НРС Кирчо Киров, без да разкрива каквито и да било детайли по предназначението на липсващите 5 милиона лева - нещо, за което със сигурност би влязъл в затвора.
Киров заявява, че се смята за "несправедливо осъден човек, който 40 години от живота си е отдал в служба на Отечеството, честно и почтено", а присъдата му нанесла "тежък пораженчески удар върху българското разузнаване".
Тихият фронт на ДС
Кирчо Киров влиза в службите за сигурност още на 25 години. Завършил е средно образование във Враца, психология в Софийския университет, има две специализации в Школата на КГБ в СССР.
Кариерата му започва в милицията във Враца, като е привлечен в Първо главно управление на Държавна сигурност през 1975 г. Работил е под дипломатическо прикритие в бивша Югославия - в Тирана и Белград, по информация на desebg.com
Според очерк в "24 часа" - мисията му в Албания съвпада с периода непосредствено преди смъртта на Енвер Ходжа през април 1985 г.
Подробности за целите му - разбира се - липсват.
Кирчо Киров твърди, че е единственият шеф на разузнаването, който се е включил лично в оперативната дейност на службата, като през 9-те си години на власт сам е вербувал информатори.
Издигането му до най-високия пост в разузнаването се случва през 2003 г. - по заповед на президента Георги Първанов.
С Първанов е свързано и един от най-големите скандали около НРС през последните години - предполагаемото "прочистване" на 36 страници от досието "Гоце" от архива на Първо главно управление под опеката на Киров.
Досиетата са ни скъпи
Кирчо Киров е застъпник на позицията, че "Държавна сигурност означава защита на държавата" - без значение, че разузнаването на НРБ е изпълнявало политически цели на тоталитарната държава, обслужвало е информационно и оперативно съветското разузнаване, и е работило с кадри, подготвяни в СССР.
Той е категоричен противник на разкриването на архивите на ДС и Разузнавателното управление на МНО от Комисията по досиетата с аргумента, че това застрашава както националната сигурност, така и живота на лица, свързани с разузнаването.
Заради тази позиция НРС отказва да предаде документите на ПГУ на Държавния архив до 2007 г., въпреки че е задължена по закон. Заради отказа си да предостави ключови документи по досието за писателя Георги Марков, Киров е осъден от журналиста Христо Христов.
Малко преди приемането на Закона за досиетата дългогодишният директор на архива на НРС Божидар Дойчев е открит прострелян в главата в кабинета си. Причините за смъртта му така и не станаха известни, а мълчанието на ръководството на НРС предизвикаха още повече съмнения около официалната версия за самоубийство.
Благодарение на съществуващия до декември 2012 г. Параграф 12 от Закона за досиетата службата на Киров така и не предоставя пълния си архив на Комисията по досиетата.
Досието от ПГУ на самия Кирчо Киров не е разсекретено.
Милиони за служебно ползване
Сред някои от най-критичните случаи около дейността на НРС в мандата на Кирчо Киров влиза делото срещу българските медицински сестри в Либия (за което Киров твърди, че службата не е работила активно преди 2004 г.), 9-те месеца пленничество на българката Данка Панчова в Сомалия през 2008-2009 г., отвличането на трима български пилоти от "Хели ер" в Судан през 2011 г. и др.
Кирчо Киров напусна НРС няколко дни след като новоизбрания тогава Росен Плевнелиев встъпи в длъжност през януари 2012 г. Веднага след това Киров беше назначен за съветник в политическия кабинет на Бойко Борисов на мястото на Цветлин Йовчев, който тогава беше назначен за началник на президентската администрация.
Киров се задържа на поста едва три месеца - през април 2012 г. председателят на РЗС Яне Янев подаде сигнал, че е открил данни за източване на служебни пари в големи размери от НРС в продължение на последните 5 години от ръководството на Киров.
Неофициално се твърди, че част от липсващите пари, за които е съден Кирчо Киров, всъщност са свързани с изплащането на откупи. Официалната информация по всички казуси с отвличания на български граждани зад граница, обаче, отрича категорично изплащането на пари на похитителите.
На крачка от политиката - на косъм от затвора
Кирчо Киров не крие, че преди да бъде обвинен от военната прокуратура през 2012 г., е имал амбиции да влезе в политиката.
Това е и неговото обяснение за делото:
"Тази политическа поръчка, в онзи период целеше да удари президента Георги Първанов в битката му за председател на БСП срещу Сергей Станишев. Вероятно целеше да удари и мен, тъй като се знаеше, че аз имам намерения да вляза в политиката", казва Киров и посочва "изпълнителя" на поръчката: бившият силов вицепремиер Цветан Цветанов, който го принудил да напусне екипа на Борисов през 2012 г. заради разследването.
Киров се вижда и като "жертва" на "сложната вътрешнополитическа обстановка и сериозните критики към съдебната власт".
Прокуратурата веднага отрече твърденията на Киров за политическа мотивираност на обвинението и обяви, че всички искания на подсъдимия по време на процеса са били уважени - включително, за да се запази в тайна самоличността на част от свидетелите, делото се е гледало неколкократно извън Съдебната палата.
До момента прокуратурата не е изяснила какво се е случило с отклонените 5 млн. лева. Наблюдаващият прокурор Елин Алексов обяви, че това е въпрос от компетенциите на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество.
