Бил Уайт, гражданин на САЩ, бял - и републиканец, гей по сексуална ориентация, поиска от (евентуалния) кандидат за президент на републиканците Мит Ромни да му върне $2500 - дарението, което направил за предизборната му кампания като физическо лице (максимално допустимото по закон).
Уайт, който ръководи базирана в Ню Йорк консултантска фирма, написал писмо на Ромни заради твърдата му позиция да наложи конститутицонна промяна за забрана на гей браковете - ако влезе в Белия дом: "Вие избрахте да застанете на грешната страна на историята и изгубихте моята подкрепа". Уайт взел решението си, докато слушал изявлението на Обама, подкрепящо гей браковете.
Безпрецедентното му искане най-вероятно ще бъде удовлетворено. В него има и морал - "отказвам подкрепа, защото...", и прагматизъм: "върнете ми парите".
Ще бъде трудно да бръкна в урните и да извадя бюлетините, пуснати през годините за дясното - СДС и ДСБ. Това би било отмъщението ми на избирател към партии, които, предвид факта, че пропускат вече трети мандат във властта, получават гласове на (неизвестно поради що) верни поддръжници, на все още неизмрели антикомунисти и на отделни бизнесмени, които има за какво да са им благодарни.
Очистиха дясното. Вече могат да спят спокойно
Разпадът на Синята коалиция, станал публично видим с оставката на лидера на СДС Мартин Димитров заради бламирането му за съюз с ДСБ, е направил щастливи мнозина.
Вече могат да си заформят страхотна четворка за бридж в следващия парламент. ГЕРБ, БСП, ДПС и г-жа Кунева и сие.
Прекрасно каре. Различават се само по вътъка. Злодеят Костов най-сетне го няма. Енергични и напористи млади визионери - днешни отцепници от ДСБ, познати нам, са се окуНили в "Граждани за България".
Защото и тази формация тръгна като Граждани за европейско развитие на България - първо Лидер, после граждани. А влезе ли във властта, членската маса сама приижда.
Тъмносините млади десебари се умориха да чакат власт. Изборите догодина са прекрасна възможност, но не и в ДСБ, която вече е изгубила еластичността на батут. Така Кунева получава това, което няма - готови политически лица, а лицата - своята "Приказка за стълбата".
Седесари като Борис Марков, провалили се с кандидатурата на Румен Христов за президент от СДС на изборите м.г. и коалицията с Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски, ще размахват дружелюбно опашка пред Борисов и ГЕРБ. Мартин Димитров така и не овладя столичната организация на СДС, която не успя да излезе от обувките на Софиянски.
Като барбекю за клошари
Убийството на Синята коалиция тече планомерно от миналата есен. ГЕРБ се вклини, за да скара СДС и ДСБ за кандидата им за кмет на столицата. Само преди дни бившият президент и бивш лидер на СДС Петър Стоянов заяви: "Няма да гласувам за СДС, ако отиде на изборите в коалиция с ДСБ".
Брат му Емил Стоянов е евродепутат от ГЕРБ и няма да е странно, ако в ума на бившия президент вече се ражда някаква конструкция, в която ГЕРБ и СДС си партнират, а той... получава пост. Защото дрън-дрън за споделените ценности и как се обичат като братя и сестри в Европейската народна партия (EНП) е пълнеж за прессъобщения.
Така, вместо очакваното одобрение на проектоспоразумението, предложено от СДС на ДСБ, за продължение на Синята коалиция на следващите избори за Народно събрание и Европейски парламент, което така и не се случи, вече чакаме декларация от СДС, с която десните да поемат право в устата на лъва - за цуни-гуни с ГЕРБ.
Но повеят на изборите отваря отсега големи апетити - като барбекю за клошари.
Процеси като в ДСБ, грубо казано "поколенчески" - на тези, които дълго стояха "долу", срещу тези, които твърде дълго стояха "горе", текат и в ДПС. Пример е случаят в Кърджали, който не е приключил, където Центърът, разбирай Доган и неколцина, реши да накаже разбунтувалите се в крепостта - досущ като султан Махмуд II, размазал въстаналия еничарски корпус.
ГЕРБ е млада партия, първи мандат на власт, с три поредни победи на избори, тези дрязги не са й присъщи, но с помощта на целия държавен апарат се възползва от пукнатините в останалите.
Разпадът на Синята коалиция дезактивира - и компрометира, и двете десни партии. Със сигурност - ги изважда и от строя като формации, които биха прескочили 4-процентовата бариера.
Какво остава на тези, които доскоро бяха техни верни избиратели. (Да не изневеряваме на англосаксонското начало). Да кажат като Кромуел, когато закрива Дългия парламент: "Стояхте тук прекалено дълго. И нищо от това, което сторихте, не оправда присъствието ви. Вървете си, казвам ви, и да приключим с вас".
