Град Византион е основан от гръцки мегарски колонисти още през 667 години пр.н.е., като името му идва от техния цар Визас (или Византис). Географското му положение предопределя неговата съдба.
На по-късен етап е наречен Константинопол, превърнал се впоследствие в център на великата Източна Римска империя. Пада под власт на Османската през 1453 г.
Чак през 1930 г., на 28 март, се преименува на Истанбул, както е известен и до ден-днешен по цял свят. Старите хора в България му викат още Цариград, каквото е било името му на български.
Истанбул гледа на юг към Мраморно море, а на север - към Черно. Връзката им е прочутият Босфор. Наляво градът е вперил поглед към Европа, а надясно - към Азия.
В тези две различни посоки са обърнали поглед и двата мастодонта на местния футбол. "Европейският" Галатасарай и "азиатският" Фенербахче. Близо 80-годишна кръвожадна футболна война за Босфора, Истанбул и Турция в най-буквалния смисъл на тази дума. Защото ако не пуснеш тук кръв, значи не си си посветил живота на емблемата, на знамето - жълто-червеното или златисто-синьото. А това е може би най-големият срам за един фен на едните или другите.
Ултрасите и въобще хората в Турция са хора на честта, на гордостта и лоялността. И за нея воюват до смърт... и задължително с нож в ръка. Иначе кофти за тях.
Спомнете си за Свещената война на Града на ножовете Краков. Разликата между хулиганите на Висла и Краковия с тези на Галатасарай и Фенербахче обаче е огромна. И в чудовищно по-големи размери в полза на феновете на Югоизток.
Войната за Босфора, която е естественото футболно продължение на тази през вековете, реално стартира четири години след преименуването на града в Истанбул по време на един... приятелски мач. Близо 30 години преди това двата тима просто играят мачове помежду си без да има каквито и да било инциденти.
След 23 февруари 1934 г. всичко това остава безвъзвратно в миналото. Мачът между най-големите в Турция е прекъсван на няколко пъти заради ексцесии на терена и по трибуните. Футболистите не се жалят, а балтиите хвърчат една след друга.
Срещата е прекратена заради масов бой между двата тима, което рефлектира и върху феновете на стадиона. Ситуацията долу и горе буквално наподобява сцена от война. Точно тук приключва приятелството между "сараи" и "фенери".
Че е въпрос на чест да спечелиш дербито срещу врага го разбират и куп чуждестранни футболисти и треньори, преминали през двата колоса. Греъм Сунес е една от големите легенди на Ливърпул... но и на Галатасарай. Това, което прави шотландецът по време на едва едногодишния си престой начело на "Чим Бом" в средата на 90-те, влиза в сърцата на милионите фенове на тима.
Играе се финал за Купата на Турция в два мача. По това време Фенербахче е вече шампион и се смята за много по-класният от двата отбора. Първият мач на "Али Сами Йен" приключва изненадващо 1:0 за Галатасарай след гол на Дийн Саундърс.
Вторият се играе в ада на "Шюкрю Сарачоглу". "Фенерите" повеждат с 1:0 и докарват мача до продължения. Там обаче отново блесва Саундърс, с чийто гол "сараите" печелят Купата.
В този момент се случва нещо немислимо. И крайно опасно. Сунес грабва знаме на Галатасарай и нехайно се запътва към средата на игрището, за да го забие в крайна сметка точно в неговия център. Сърцето на врага е прободено за втори път в собствената му бърлога тази вечер, при това в пъти по-болезнено.
Разбира се, в следващите дни смъртните заплахи от фенове на Фенербахче към шотландеца валят като из ведро, а скандалният акт няма как да бъде неотмъстен.
Две години след случката популярният фен на "фенерите" с култовия и напълно заслужен прякор Рамбо буквално подпалва "Али Сами Йен". На трибуните реват близо 25 000 фанатици от Галатасарай, а той е облечен изцяло в цветовете на Фенербахче. Едната му ръка е заета със знаме на клуба, а другата - с кухненски нож.
В този си вид Рамбо, който има и свидетелство за психично заболяване, си проправя път през най-страховитите ултраси на домакините и полицията, за да стигне до центъра на терена. Забива знамето и крещи: "В името на Бог и Фенербахче - никой и нищо не може да ме спре!" Честта на "фенерите" е спасена.
Войната Галатасарай - Фенербахче е толкова силна, че може да доведе до това приятели да забравят за отношенията си и да посегнат на живота на другите.
"Преди десетина години разпознах най-добрите си приятели от университета сред тълпа от привърженици на Галатасарай. Не се поколебах и хвърлих запалена факла по тях. Можех да ги убия! Сега, от дистанцията на времето, смея да твърдя, че не съжалявам за това, което направих. Бих го повторил!", споделя Селахатин, един от лидерите на фракцията "Kill for You" от Източната трибуна на "Шюкрю Сарачоглу".
Не по-малко любопитни случки, макар и в друг аспект, има и от другата страна. След едно от дербитата таксиметров шофьор и върл запалянко на Галатасарай вижда пред себе си полицейска камионетка, която извозва задържани хулигани на Фенербахче. Какво мислите, че следва? Шофьорът блъска автомобила си в полицейското возило от страната на вражеските ултраси...
Фен-групировките на Фенербахче и Галатасарай си приличат по едно. Тези на "фенерите" от 1999 г. насам са под един флаг - този на ултрас обединението "Genc Fenerbahceliler". Всички по-малки и съществуващи до онзи момент фракции са събрани в юмрук. И затова "Шюкрю Сарачоглу" винаги гори и се тресе от четирите си страни...
На същия принцип са обединени и феновете на Галатасарай, като организацията от края на миналия век прочутата "ultrAslan". Ултрасите на "Чим Бом" са толкова добре организирани, че създаващ изключително мощна своя структура в Европа, което личи и от масираните посещения по време на гостуванията извън Турция.
В сряда домакин на великия сблъсък е Галатасарай. Около 52 000 ще подпалят и разтресат ултрамодерния "Тюрк Телеком Арена", като много малка част от тях ще са фенове на "фенерите".
Освен силно ограничени като бройка, те ще бъдат допуснати оттатък Босфора само и единствено, ако притежават билети. В противен случай обратен завой на ферибота и към Азия. Така се процедира и с привържениците на "Чим Бом", когато гостуват.
Въпреки крутите мерки покрай мача, кръв винаги се лее. Ултрасите отдавна нямат респект към полицията, която става от година на година все по-жестока. Това само ги прави още по-изобретателни при постигане на крайната си цел - да смажат и пронижат врага. А често вече и самите полицаи.
"Толкова много са ни пръскали в лицето, че вече сме резистентни към полицейския спрей", усмихва се Селахатин като за финал... за зловещ финал.
