Законът, отменящ невлязлата още в сила тотална забрана на пушенето на обществени места, е вече факт. Освен че беше направен доста припряно, той изглежда и съшит от разноцветни парчета плат или по-точно казано - парцали. Според него хем пушенето на обществени места е забранено, хем по изключение то се разрешава на един куп места, т.е. всъщност е до голяма степен разрешено.
На законодателите обаче им става неудобно и изведнъж се сещат, че димът е много вреден за непълнолетните (а защо само за тях, впрочем) и решават да им забранят да посещават всички места, на които може да се пуши. Много от тези заведения пък са едни от най-желаните и често посещавани от тийнейджърите места.
В този закон се усеща влиянието на много противоречиви сили, които са движили законодателите - страх да не направят нещо, което ще разгневи ЕС и СЗО, популистко желание да се харесат на пушачите, които са близо половината от населението на България, желание да зарадват с нещо антикризисно ресторантьорския и развлекателния бизнес, за който някой ги е излъгал, че ще пострада от една тотална забрана, лобистка зависимост от тютюневия бизнес (който всъщност единствен ще пострада съвсем реално от въвеждането на подобна забрана).
Ето кои са основните слабости на новия закон, приет и в името на правото на избор на пушачите.
1. Много от заведенията ще трябва да направят сериозни инвестиции за отделяне на помещения за пушачи
Всички заведения над 50 кв. м, които искат на тяхната територия да може да се пуши, ще бъдат длъжни да отделят физически част от територията си за помещения, в които може да се пуши. На практика това означава строителни работи за тяхна сметка, както и изграждане на допълнителна вентилация. Но след година-две, "когато кризата отмине", ЕС по никакъв начин няма да ни остави да бъдем пушилнята му и азбраната ни ще бъде приета - направените инвестиции за това разделяне ще станат абсолютно ненужни.
Така вместо помощ (предпазване от спад на оборотите заради забраната), бизнесът ще получи принудителни инвестиции, разходи за сертифициране на заведението за това, че отговаря на изискванията на закона, поддържащи разходи за периодично ресертифициране, а и потенциални глоби за неспазване на приетото разделение.
2. Законът лишава заведенията, в които се пуши, от цялата им непълнолетна клиентела
С добавянето на иначе логичната забрана за посещаване на заведения, в които се пуши, от лица под 18 години, законодателят прави точно обратното на това, което им обеща - да направи така, че бизнесът им да не претърпи загуби от налагането на забраната за пушене. Единственият вариант едно заведение да запази непълнолетната си клиентела, е да приеме в него да не се пуши. Тогава обаче ще загуби съществена част от пълнолетните си клиенти, които пушат. Проблем, който нямаше да съществува, ако просто в нито едно заведение не се пуши.
Какъвто и вариант да изберат, заведенията все ще загубят част от досегашните си клиенти - а цялата идея на отмяната на забраната за пушене на обществени места беше именно това да не се случва.
3. Заведенията с разделени помещения няма да могат да използват рационално площта си
Да кажем, че поне големите заведения, които ще имат отделни помещения, имат реален шанс да не претърпят загуби, защото ще предлагат условия и за пушещите, и за непушещите си клиенти. Само че и това не е толкова просто да се случи на практика. Те вече плащат немалка цена покрай влизането на новия закон с инвестициите в разделение, които трябва да направят. Но има още един проблем: по новите правила неизбежно ги чака нерационално използване на площта - вече няма да има гъвкаво променяеми по площ зони за пушачи и непушачи (не че тези зони не бяха истинска подигравка с непушачите, но поне даваха свобода на заведенията да променят размерите и разпределението им), а твърдо изградени помещения, при това площта на помещенията, в които не се пуши, по закон трябва да бъде преобладаваща в заведението. Като се има предвид, че пушачите в заведенията всъщност са повече, излиза, че тези заведения ще имат постоянно една относително ненатоварена част от площта си (онази, в която не се пуши), и помещения за пушачи, натоварени над капацитета им.
При всички случаи това означава неминуемо намаляване на бизнеса. Освен това излиза, че въпреки основната идея на закона да не се дискриминират пушачите, на практика те са дискриминирани, като им се предлагат площи, непропорционални на тяхната численост. Да не говорим за това колко дискриминира непушачите, като кара заведенията, в които се пуши, само да предупреждават за това със знак на входа. Със същия успех скоро могат да разрешат и стрелбата в баровете, на чиито врати е поставена предупредителна табела с димящ пистолет. Пък на който не му харесва, да не влиза!
4. Заведенията и гражданите, които решат да не спазват закона, рискуват глоби или рушвети
Така както и законодателите бяха натискани от противоречащи си сили, за да приемат закона в този недоносен вид, така и заведенията и гражданите ще са натискани от едно или друго отражение на тези сили в самия закон, за да не се отнасят сериозно към него. Колкото по-нелогичен и противоречив е един закон, толкова по-голямо е изкушението да не го спазваш.
На заведенията той определено им бърка в бизнеса - и няма начин да не се опитат да го заобиколят - било с лъгане за общата си площ, било с шикалкавене при разделението, било в самото прилагане на забраните. Всичко това крие за тях рискове от последващи загуби - глоби или рушвети, които ще трябва да плащат, за да поддържат лъжата, която ги пази от загуби.
Изкушени да нарушават правилата ще бъдат и клиентите. Можете ли да си представите как тийнейджърите ще се примирят с това, че за тях дискотеките вече затварят врати, докато навършат пълнолетие? Тук нарушенията също ще водят до глоби и/или рушвети, като на всичко отгоре в тези ситуации за нарушенията на непълнолетните ще плащат родителите им.
5. Родителите ще имат ограничен избор за заведения, които могат да посещават с децата си
Не че досега е било логично родителите да ходят с децата си на места, където се пуши, но поне не беше незаконно. Но вече не само съвестта, а и законът ще им забранява да го правят. Което, ако са пушачи, за тях е истинско наказание, и те или ще излизат по-малко с децата си (т.е. ще ги лишат от внимание), или все пак ще ги водят на места, където се пуши (т.е. ще нарушават забраната и ще учат и децата си на това, че нарушаването на закона е нещо нормално).
А някой беше обещал на пушачите да им запази правото на избор... Излиза че от една страна държавата се грижи да осигури на пушачите достатъчно места, на които могат да пушат, а от друга - им забранява да го правят на обществено място в присъствието на децата си. Защо?! Нали в крайна сметка пушенето не било толкова вредно, че да бъде забранено? Или все пак е вредно? И ако е вредно, защо да е вредно само за децата, но не и за възрастните? В това няма никаква логика. Освен логиката да не се пречи на печалбите на тютюневия бизнес, както и да се дават на държавата в лицето на контролните органи още и още начини да корумпира и рекетира бизнеса и народа, който няма да иска да спазва подобни непълни, неясни и направо абсурдни забрани.
