Чувството за непълноценност има различни фази. При остро усещане за слабост по отношение на другите, то се превръща в невроза и води до страдание, враждебност и свръхамбиция
Какво ли минава през главата на Маргарита Попова, когато разгледа програмата си? Конгрес на българистите в Унгария, дискусия за статута на старите столици, надчукване с великденски яйца в Босилеград.
Преди - дългогодишен ръководител на Софийската окръжна прокуратура. „Разбивач" на нарколаборатории в тандем с Бойко Борисов в неговия екшън-период. Ревизор на наследството на Никола Филчев.
А сега - патрон на празника на казанлъшката роза в Токио.
Лице назаем
"А може би предишната работа в прокуратурата ми е станала тясна", шегува се Маргарита Попова в интервю за „Капитал" след влизането си в министерството през 2009 г.
Вероятно Бойко Борисов е сипвал с големия черпак обещания за политическото й бъдеще, за да накара нея - говорителят на Борис Велчев и човекът на ОЛАФ в българската прокуратура да стане лице на антикорупционната му политика.
Но обещания са получавали и други. И това си пролича веднага. Цветан Цветанов, Искра Фидосова, почти целият ВСС влизат в конфликт с нея. Дори на Мирослав Найденов му става неудобно при споменаването на името й (справка - записите от Банкя).
„Ти с Марга как си"?
В разгара на темата с подслушването на Ваньо Танов, когато министрите на Борисов изпаднаха в ситуация да обясняват публично, че нямат нищо против „за всеки случай" да бъдат записвани от службите за сигурност, Попова почти отряза главата на Цветан Цветанов, за когото се твърди, че ѝ е отворил врата за влизане в ГЕРБ: „Не искам да чувам подобно нещо, защото то е в противоречие с правовия ред и демократичната държава".
И парламентарната група, контролирана от Искра Фидосова, не й прости. ГЕРБ организира пълен бойкот на нейния законопроект за гражданската конфискация, за да го приеме в почти същия вариант година по-късно - когато Попова вече е отстранена.
Осветяването на лобиста Красьо Черния пали фронт и срещу ВСС. И когато Попова лансира идеята си за драстична реформа съвета чрез разделяне на две квоти, председателят на ВАС Георги Колев едва ли не я обвини в саботаж на кабинета „Борисов" - „Това означава ли, че министърът на правосъдието пледира за едни предсрочни избори и прекратяване на мандата на настоящото Народно събрание и структуриране на ново Велико народно събрание, което да направи тези промени?
„Тя и с мен се е карала много пъти" - призна наскоро Бойко Борисов. Вероятно затова изпраща иначе „успешния министър" Попова на синекура от другата страна на бул. „Дондуков".
„Аз се гордея с моя президент!"
Отношенията в Президентството не винаги са били смутни, напротив. Когато Росен Плевнелиев отказа да легитимира Венета Марковска в Конституционния съд след скандала с номинацията й, Маргарита Попова определи решението му като „блестяща защита на българската конституция. Аз се гордея с моя президент!". (Дали заради реванша над Искра Фидосова или от искрена възхита, това е друг въпрос).
Дори в началото на антиправителствените протести от лятото на 2013 г. Попова поддържаше теза, близка до тази на президента - "Крайно време е пошлите властови модели, горделивостта и малодушието в управлението да отстъпят и на тяхно място да дойдат честни и можещи хора, отстояващи своите позиции", твърдеше Попова през юли миналата година.
Няколко седмици по-късно обаче разломът се отвори, и то без предупреждение.
В интервю за в. „Преса" изведнъж „честните и можещи" гражданите бяха призовани „да израснат на висотата да чуят избраните от тях политически представители". Попова видя вина на президента за разделяне на нацията на протестиращи и контрапротестиращи, без да изясни въпроса какви са мотивите на едната и на другата група активисти.
Последва контра на идеята за референдум за задължителното гласуване, апел за „юридическа изисканост" на президентските актове при поредното вето и публично мъмрене на Плевнелиев за отказа да се яви пред комисията „Ташева" в Народното събрание.
„Не ми говорете за баланс между властите, имайки предвид президентската институция", беше вицепрезидентският отговор на аргумента, че депутатите, независимо дали са членове на парламентарни комисии или не, нямат право да разследват държавния глава.
И още - като бивш прокурор не намери основание да заеме позиция по гафа с образуваната проверка в Софийска градска прокуратура и ДАНС за държавна измяна на президента.
Колко адекватна е стратегията на Попова вероятно личи от факта, че дори бившето вице на Първанов - Ангел Марин се видя длъжен да защити президента Плевнелиев. „Вицепрезидентът трябва да реши дали да остане вицепрезидент или да си даде оставката. Но не е критик и не е коректив на президента", каза той в сряда пред Дарик.
Без цензура
Маргарита Попова обича да казва, че президентството не е партийна централа. Когато стане дума за собствените й политически амбиции, обаче, този принцип май не важи. Сигурно е ласкателно да видиш името си на лозунг в отрудените ръце на контрапротестираща женица. Но за намеренията е показателен фактът, че оставя без отговор настоятелното „заграждане" за служебен премиер от страна на Николай Бареков.
В Япония, където я завари изборният ден, тя коментира пред БТА задоволството си от преференциалния вот, но не и намесата на името й в мъглявите планове на говорителите от „България без цензура".
„Така сме влезли, така и ще излезем!"
Дали интригата ще стигне до реализация? Ако Попова пожелае да стане служебен премиер, ще трябва да напусне президентството.
А по всичко личи, че не е лесно да я накараш да си тръгне. За разлика от Росен Плевнелиев, който напуска МРРБ веднага след номинацията за президент, тя остава в Министерството на правосъдието до последно. В двумесечния преход между двете институции възстановява статута си на прокурор във ВКП. Тоест - мястото й в съдебната система се пази.
Когато човек чака, времето тече мъчително бавно
"Маргарита още в гимназията казваше, че един ден ще следва право и ще стане прокурор. Това си беше нейна цел, която тя упорито преследваше", казва нейна съученичка от Пазарджик през 2009 г.
Амбицията на Маргарита Попова към поста на главния прокурор е неприкрита. Дори в седмицата между двата тура на президентските избори, Попова заплашва: „Моето участие в евентуална надпревара за главен прокурор няма да е нито странна, нито да изненада много хора".
Но още тогава трябва да е била наясно, че някой тежко я е заблудил, когато я е посъветвал да остави кариерата си в обвинението. „Много хора могат само да мечтаят за багажа, който имам аз зад гърба си, като възможност, евентуална, да се появя на някакво състезание за главен прокурор", казва откровено тя, но истината е, че връщане назад няма. Президентският мандат е почти преполовен, а Сотир Цацаров заема мечтаната позиция до 2020 г.,
Тогава Маргарита Попова ще бъде на 64 години, а офертите за професионално развитие надали ще валят от небето. Затова няма нищо случайно в политическото й позициониране, за което тепърва ще се роди новина.
