Казват, че първият работен понеделник от новата година е най-потискащият ден за хората по цял свят.
Ако сте имали късмета да прекарате последния си почивен ден с програмата на българските национални телевизии, обаче, понеделнишката депресия ще ви се стори като приятен гъдел в сравнение с програмно-публицистичните конвулсии от синия екран.
Накратко - ето какво предложиха господарите на неделния ефир на скъпите си зрители:
Денят започна по БНТ с Георги Любенов и Големия шлем на екстрасенс-телевизията: разбор на политико-деловата 2015 г. в компанията на астролог, гледачка на боб и нумероложка.
Астрологът с плетен пуловер и име на френски изобретател заплаши със стЕгнация през втората половина на 2015 г., нумероложката пресметна, че "по отношение на еврото чак през декември ще стане ясно дали ще влезем в Шенген", а гледачката на боб хвърли върху плексигласовия декор своето оръдие на труда, предрече разпад на "широката коалиция" през февруари и - ни в клин, ни в ръкав - проплака (буквално), че "ДПСто трябва да го има".
Матинето на държавната телевизия още не беше успяло да заостри вниманието върху наболелия социален проблем "Има ли естрадни пенсионери", когато конкуренцията от Нова ТВ заби Първа програма в земята с темата "Възможен ли е ден без гравитация?".
Още нямаше 10 ч., когато будна репортерка изпита физик и акробат (гениално журналистическо решение, няма спор) по закона за земното притегляне и с детски ентусиазъм ги попита дали не биха посъветвали целокупния български народ да скочи на място (а защо не от балкона?) в 18:37 ч., та да остане във въздуха за 3 секунди - понеже една жена казала, че гравитацията спирала в този час.
На този фон анонсът на Люба Кулезич за "обзор на обваряването на българския народ в политическия буламач" си звучеше като тема на докторска дисертация.
Пиронът в кинескопа на БГ-публицистиката обаче беше неописуемото окултно интервю на Светослава Рудолф с откривателя на хаитянските зомби-комунисти (който впрочем изглеждаше една идея по-вменяем от журналистката).
Телевизията така и не намери сили да излезе от задуха на задимена кухня от късния соц.
Оттам е наследила и вкуса към вехтата естрада, и невчесаните опити за избистряне на политиката, и непреодолимото влечение към шарлатанията като опиум на народите, и прикритата еснафщина, и нескритото преклонение пред натоканата кифла и нацепената батка като нечий извратен идеал за Българската мечта.
Разликата между публицистика и българската телевизия е като между еротиката и порнографията, само дето се лее сутрин, обед и вечер, без ограничения и без предупреждение. Продуктовото позициониране на врачки и ходжи е също толкова безотговорно, колкото рекламата на пирамиди или телефонни измамници.
А творческата анемия в края на безплодния празничен маратон не е никакво оправдание. Ако толерираш простотията в национален ефир, значи я толерираш и на улицата.
