Философският камък бил чудотворно вещество, който можел да превърне всичко в злато и с чиято помощ се правел еликсир на безсмъртието. Не знам дали Ахмед Доган е безсмъртен - като лидер на ДПС може би, но със сигурност е щастлив колкото Николас Фламел, който го бил открил преди шест века.
Философският камък на доктора по философия, който в свободното си време е политик, е властта. Миналото лято в село Кочан Доган обясни технологията й с прочутата си реч „Властта е в моите ръце, аз разпределям парите в държавата". Несъмнено всички му вярват.
Широките познания, интелект и стратегическо мислене на г-н Доган намират своето приложение и в енергийната сфера. Енергетиката не е философия, но е политика.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган е взел солидна сума - 1,5 млн. лева, като консултант по четири мегапроекта на предишното правителство - хидровъзел "Цанков камък", "Доспат", каскада "Горна Арда" и язовир "Тунджа". Това написа „Труд" днес, 21 март 2010 г. Изплащането на парите е уредено с договор за консултантски услуги от януари 2008 г. между Ахмед Демир Доган и Института по минно дело чрез "Минстрой холдинг", представляван от Николай Вълканов. Договорил близо 2 милиона, платени са милион и половина.
Взел ги, взел ги. Тия яхти и сараи пари искат. (А какво стана с бойкоборисовата проверка на сараите, заглъхна ли, преглътна ли я някой или някой си глътна езика?!)
Защо обаче не ги е декларирал? Декларациите на Ахмед Демир Доган пред Сметната палата са като изповед на девица. Справка: подадената на 9 април, когато би трябвало да е обявил полученото през 2008 г., а са вписани някакви "366 590 лева от стопанска дейност". А как Националната агенция по приходите е правила проверките за съответствие на декларираните данни, та не го е показала? Хвана разни министри и депутати, забравили кой апартамент, кой приходи от „нестопанска дейност", а 1.5 млн. лева ги е подритнала като обелка...Ти да видиш!
Доган бил мениджър на проучванията и за яз. "Тунджа". Разбира се, че ще е той - някой да е мислел, че има други, по-подходящи за целта?! Това е язовирът на българо-турската дружба. Влезе в проектите на тройната коалиция, а и днешният премиер Борисов го потвърди, като ходи на първа среща с колегата си Ердоган в Турция. Крайъгълен камък на двустранните отношения, както и избирателните секции в Турция. Такива камъни може да полага само човек от ранга на г-н Доган.
Така че не е важно кой вдига телефона тук, като звъни Анкара, а кой върши работата и взема парите. Пък Анкара знае как да благодари на своите си.
Тази седмица ни посети турският външен министър проф. Ахмет Давутоглу. И по този повод лидерът на ДСБ Иван Костов публикува статия в „Сега", озаглавена: "С доктрината „Ататюрк" Турция няма място в ЕС". В нея Командира пише:
„Анкара активно съдействаше на ДПС да монополизира вота на българските турци. Тази политика създаде гнезда на етническо разделение и напрежение в някои райони на страната. Турция подпомагаше изселническите организации на българските турци, мобилизирайки гласоподаватели за участие във всички видове български избори. Турски дипломати, депутати и министри участваха в митингите, мероприятията и дейността на ДПС. Турски политически и икономически фактори съсредоточаваха ресурси в "обръчите от фирми" около Ахмед Доган, като превърнаха
ДПС в "държава в държавата". Създадоха условия за развихрянето на особен вид ориенталска корупция. На всичкото отгоре последните два български кабинета дадоха безусловна и безрезервна подкрепа за турското членство в ЕС".
М-да. Какво да се прави - 16-ата по мощ икономика в света иска пак да възроди „Paxx Otomana". И си е поставила за цел да влезе в топ 10 на световните икономики. Както каза в интервю по „Панорама" в петък министър Давутоглу "комшу-политиката" е супер, а комшиите са си семейство. „България е вратата на Турция към Европа, а Турция - българската врата към Изток".
Факт - „Набуко" и проектът, който задвижваме заедно за внос на втечнен газ от Катар, са само некои доказателства. Тях обсъди Давутоглу. А премиерът днес заминава за Катар и Кувейт и единият проект е за терминала за втечнен газ.
Иначе Костов пак поставя един въпрос, който беше ключово предизборно обещание на ГЕРБ - нов избирателен кодекс. „На България й е нужен избирателен кодекс, който да регламентира всички видове избори, да премахне изборния туризъм, контролирания вот и изборната корупция. Както и да се предприемат действия в посока разследване и разкритие на корупционните механизми около Ахмед Доган и бившите министри на ДПС". Ако някой от бившите министри изгърми, май ще е само с българско име...И на друг бас се хващам, защото е лесен и сигурен - че изборн
ият туризъм няма да спре.
Обществената среда тази седмица се подлюти и от друга новина - една от черновите на мерките срещу кризата. Че кога избухна кризата у нас - нали до 31 декември 2009 г. всичко си беше тип-топ, страната с най-малкия дефицит, където само първите 3-4 месеца щяха да са малко по-трудни и даже ще имаме 0.3% ръст тази година!
Скоротечно се разви - като фармацевтичното чудовище, наречено „свински грип". И тука следват само две хипотези: наясно ли е била властта или не?
Да поразсъждаваме ако не е била наясно - ега ти некомпетентността. Значи Дянков действа сал кат един счетоводител, дето врътка едни цифри насам-натам, само и само да натамани отчета.
Хипотезата на знаенето е по-страшна. Защото означава, че едновременно с бюджета за тази година България трябваше да влезе на 1 януари с одобрена и ясна програма срещу кризата. Забавянето й ме кара да подозирам гаден умисъл. Войната не се е разразила тия два месеца, за да ни казва премиерът, че сме по-зле, отколкото след война.
Защото сега се опитват да ни представят ситуацията така, сякаш сме под диктата на спешността. От това, по традиция, винаги някой печели. Не народът - технологията на властта в България по дефиниция го изключва от печелившите.
И „Капитал" пита: "Има ли капитан в кризата?" Защото, според тях, корабът плава към еврозоната и по пътя само трябва да запуши пробойните. Не плава, дрейфа, както казахме в любимата рубрика „Да го weba...".
Държавата най-напред да си прегледа сметките и да свие преразпределението на БВП през бюджета на 40%, съветва финансистът Емил Хърсев в традиционната си колонка в „Сега", озаглавена „Да елинизираме наобратно": "...Изкуственото дишане не може да поддържа неконкурентни производства. Никакво стимулиране не може да издуе спукани балони. Има ли у нас някой да вярва, че трябва да строим нови милиони квадратни метри бетонни сгради, молове и "офиси клас А", за да "спасим работните места в отраслите, ударени от кризата"? Всякакво "антикризисно" пилеене е вредно, защото кризата свърши, почна по-страшното явление в стопанския цикъл. Депресия".
На тоя фон опозицията хихика. Гадничко. В Гърция обаче „Нова демокрация", която е в опозиция, не прави така.
Като се натъжи българската опозиция, значи проявява съпричастие, разбрала е, защото познанието носи печал. И главният прокурор Борис Велчев цитира тази библейска премъдрост в аспекта на неотзоваването - 2 пъти, на вътрешния министър Цветан Цветанов на поканата на Висшия съдебен съвет за среща. Да се чуди човек защо Велчев го играе рицар на печалния образ - има познание за ВСС, или познание за Цветанов?
Между Ц.Ц. и ВСС работата върви накъмто древногръцка трагедия - като битката между Ахил и Хектор в „Илиадата" и „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...". Сигурно от меча в яката десница на богоравния Ахил на съдиите им тракат зъбите от страх. Ще спипаме съдия, колкото и трудно да е, каза Цветанов през седмицата.
Не на всички, оказва се. „Зъбите ми няма да паднат, защото не ги стискам", казва в интервю за „24 часа" шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев, чийто петгодишен мандат изтича през 2011 г.
Ама ако и другите не ги стискат, лошо за Цветанов. Значи ще хапят...