Заговорих се със симпатична студентка, която вместо да се радва на чисто новите си кецове, измисляше черни вицове за тях. От веригата за бързо хранене, за която работи, й казали да си ги купи, защото старите й не били подходящи - с уговорката, че ще осребрят фактурата. После се отказали.
Проблемът на момичето и повечето й връстници не е, че им се налага да работят срещу 350 лева до среднощ някакви механични "професии", като правене на сандвичи и чистене, изключващи всякакъв кариерен ръст. От двадесет години насам студентите се оправят, работейки в сивата икономика, и малко от тях очакват да бъдат назначени на 1000 лв. чисто, веднага щом напуснат гимназията.
Проблемът е, че наред с чисто финансовото измерение на кризата, младите започват да изпитват нетипична за годините им криза на самоувереността и оптимизма.
Днес най-накрая излезе проучване, от което стана ясно, че те въобще не се интересуват от политика, обезверени са относно равнопоставеността пред закона и смятат, че страната не стимулира личната самоинициатива.
По-любопитни са данните, че 69% от младите хора у нас предпочитат платена пред интересна работа (и само 20% биха избрали най-вече работа, свързана с това, което наистина искат да правят).
Икономическите трудности, възникващи от желанието им да печелят достатъчно, за да се самоиздържат, засяга пряко тяхната амбициозност и креативност. Защото в омагьосания кръг на неадекватното заплащане, унизителното отношение от работодатели и примирителния аргумент "навсякъде е така", за да си останеш на гадното работно място, младите губят характерната за тоя етап от живота склонност към рискове.
Така представителите на новото поколение се превръщат прекалено рано в едни големи, цинични, оцеляващи хора, изпускайки посоката за напредък.
България убива енергията и заложбите им още в зародиш. Принудени са да бъдат изпълнители, а не мислещи и инициативни хора, защото дори да си достатъчно смел и да решиш да наемеш сергия, където да продаваш направените от теб бижута, корумпираната система няма да те допусне; стажът по специалности, които те вълнуват, е почти безплатен; цената на таланта, в което и да е изкуство извън чалгата, се измерва единствено в удоволствието, което изпитваш от него.
Как тогава ще създадем нови лидери с реформистко мислене, на фона на поколение, принудено да играе ролята на послушен и послъгван обслужващ персонал - каквато може да изпълнява във всяка друга страна, но срещу по-високо заплащане.
Очаква ни още по-голямо изтичане на млада кръв - и никакво вливане.
