К2 - кратко и двузначно. Оцеляваш или не. Сигурно сте чули голямата новина - Боян Петров е първият българин, покорил най-смъртоносния втори по височина връх на планетата - (8611 метра), при това с рекордна скорост. Отвъд облаците, алпинистът е изключително земен и позитивен човек - и това личи от пръв поглед.
Разговорът ни започва с почти задължителното за такива случаи кафе, което Боян обожава, но по време на експедицията "K2" осъзнава, че не изпитва нужда от черната напитка. "Просто тялото ми разбра на тази височина, че кафето е диуретик, който обезводнява, а там борбата за всяка глътка течност е жестока", разказва той, поднасяйки чашите в малката стая, скрита в лабиринта от кориди на Природонаучния музей.
В кабинета на зоолога Боян Петров, затрупан с преспи от специализирана литература, документи, карти, епруветки, инструменти, микроскоп, между всичко това и змия в буркан от съседна Сърбия, той изнамира книгата "Свирена арена" на Джо Таскър, която го пали по катеренето на студените върхове още като ученик в 10-ти клас - във влака за Москва, на път към експедиция в планинския масив Тян Шан, Казахстан.
"Тази книга е толкова добре написана, че предопредели цялото ми по-нататъшно занимание. Попадайки в тази експедиция, започнах да се катеря по скали, по ниски и по по-високи върхове. Оказа се, че притежавам гъвкавост и отдаденост. През 2000 г. изкачих първия си 5-хилядник - Арарат (Турция), и открих, че имам височинна поносимост", разказва той.
От недрата на земята в небесата
Боян Петров винаги е знаел, че ще бъде зоолог. Той е един от действащите спелеолози в България - изследвал е и е описал подробно над 400 пещери в България, включително и местните легенди за тях, заедно с негови колеги. Изработили са и План за управление на Деветашката пещера, който ще регулира всичко, което ще се случва там с акцент върху опазването на видовете, след случая с увреждането на популацията на прилепи при снимките на холивудската продукция "Непобедимите 2".
Като дете го привличат именно прилепите, защото по онова време са абсолютно непознати. "Попаднах на лекция на известия наш зоолог Владимир Бешков и се запалих. Има екшън - да ги хванеш, да стигнеш до тях, което много често означава спускане в пропаст, провиране в цепнатини. Това ме привлече. Но същевременно изискваше и алпийска техника", спомня си Боян Петров. Така съчетава алпинизма и науката.
"Искам тук да работя, тук да дам своя принос. Видял съм целия свят - няма страна в Европа, в света, която на такава малка територия да можеш да стигнеш до море, дълбока гора, най-висок връх. Всичко е на една ръка разстояние, палиш колата и отиваш където пожелаеш", изтъква той.
"Имаме уникално биологично разнообразие. Всичките ни усилия в момента са насочени изцяло към консервационна биология - не правим никакви изследвания, която не спомагат за опазването на видовете. Търкалянето на грахово зърно от София до Пловдив може да звучи като рекорд, но то няма никакъв смисъл", категоричен е Петров.
На върха
За едва седмица в България той бързо се връща към нормалния ритъм на живот. Вече е възвърнал 3 от изгубените 10 килограма в алпийския сезон - за 100 дни покори три върха над 8000 метра.
"Всичко протече така, както бях планирал в София. Обикновено все нещо се случва, някой инцидент, но този път всичко сработи, сякаш звездите се бяха наредили по подходящия начин. Експедицията е голям проект - кога, къде и какво ще се случи. Планирането започва шест месеца предварително с оферти, а Министерството на младежта и спорта се включва с финансиране през Федерацията по алпинизъм", посочва Боян.
Единствено висящ на вратата стар календар с пет от 8-хилядниците издава авантюрата му с ледените шапки на Земята, която продължава от 20 години. 9 от тях са подчинени на идеята за превземане на недружелюбния K2, където всеки четвърти алпинист загива. Боян обаче има отговор: "Чрез адреналина оживяваш, така захранваш психическото си оцеляване".
"Планината е много голяма и потискаща. Върхът е една пирамида от 3500 метра, а ти буквално живееш под нея. По време на атаката на върха не мислиш за нищо, намираш се в някаква матрица. Осъзнаваш единствено, че си на финала, че трябва да го направиш. Казваш си: „Сега е моментът, затова съм тренирал".
На върха на планината Каракорум, разделяща Пакистан и Китай, българинът е посрещнат от изненадващо силен ураганен вятър, следите му се губят за известно време, а слизането става бавно поради липсата на видимост. Това са критични часове, които преживяхме и у нас, но Боян успява да се завърне с базовия лагер и да предаде важното съобщение.
"Експедицията показа, че алпинизмът има и известна социална роля - това е постижение, което хората са забелязали и ги е развълнувано. Това е повече от победа в мач. Бяха изкачени три 8-хилядника, от които два не бяха покорявани никога от българин за по-малко от 100 дни. През цялото време получавах съобщения от абсолютно непознати хора", разказва алпинистът.
Вниманието към Боян Петров не спира, откакто се завърна в България, защото е алпинист-рекордьор от рядка порода, освен това страда от диабет и има метална плака в подбедреницата си.
"Питат ме как влизам във форма за експедиции. Ами аз просто не съм излизал. Постоянно ходим на функционални изследвания в НСА, това е една отделна наука. Живея в "Княжево" и Витоша ми е в задния двор. Пълня големи туби с вода в раницата си и поемем нагоре. Така имитирам изкачване на върхове", допълва той.
Физическата подготовка е едната страна. Какво се крие от другата страна? "Мързи ме, няма, искам и не мога - тези изрази ги няма в моя речник". Така се стига надалеч и на високо.
