"Мини бирен фест" в столицата през юли звучи твърде привлекателно. Така или иначе метеролозите обещават дъждове и през август, което означава, че плановете за пътуване до морето губят голяма част от чара си.
Затова: нека останем в града и да дегустираме бири от цял свят. А за да имаме възможност да правим това в идеалния център на София - основна заслуга има Деница Аргиропулос.
Езикът на бирата обединява
От 9 месеца тя е човекът-оркестър на "социално-културния проект", както тя го нарича - "Антракт". Всъщност става дума за "художествена галерия", "театрална сцена", "зала за забавления, концерти и сбирки" и в крайна сметка - заведение.
Именно в "Антракт" до 31 юли текат дни на бирата - празник за дегустаторите, ценителите, както и за колекционерите на подложки, бутилки и капачки.
"Чудех се какво да организирам за летните месеци. Така се свързах с хората от магазина "100 Бири", които предложиха да направим дегустация на белгийски, баварски, шотландски, датски, японски и тайландски бири за продажба в рамките на месеца" - разказва Деница. Сред предстоящите събития, свързани с бирата е и дегустацията на българската "Диво пиво", както и представяне на книгата на познавача на хмелените напитки Людмил Фотев "Езикът на бирата".
Духът на времето
Отделно от "феста" всеки вторник в "Антракт" се играят игри: шах, табла, карти и разбира се - игра на думи.
Деница е собственик, управител, барман и всичко останало в "Антракт". Тя е и човекът, отговорен за интересния дизайн на мястото.
Стари мебели, зелени стъклени бутилки с минерална вода от централна баня (която е наблизо), поставени на всяка маса, умивалник от улук, дървени мебели и закачалки - интериорът на заведението прилича на театрална сцена. И това не е странно - по професия Деница е сценограф. Работила е и като реквизитор и костюмограф, но напоследък целият й ден е подчинен на "Антракт". Тя признава, че обича антикварните предмети, защото те съдържат духа на отминалите времена и зареждат с атмосфера.
Хората правят мястото
Работата покрай едно заведение е денонощна и е свързана с общуването с голямо количество хора. Но това не е проблем, защото "така или иначе и професията на сценографа е свързана с много контакти: с актьори, режисьори и кой ли още не".
Мястото, на което сега е "Антракт", преди е работело като копирен център. "Още като видях пространството, си представих как ще изглежда като бар. И се получи. За времето, от което работим, сме организирали какво ли не - модни дефилета, сватби, коледни пазари, ателиета за работа с деца" - казва Деница.
Докато говорим, влиза мургав тип, който пита за тоалетна, иска вода или нещо за ядене. Каквото и да е. Получава заучен отрицателен отговор на всичките си искания. Деница е свиканала да общува с хората от района, който е известен с голямото количество бежанци и хора от малцинствата.
"Нямам проблем с подобни персонажи. Преди при мен работеше сириец и нямам никакви оплаквания. Нещо повече - когато се разхождам понякога из квартала и чувам какви ли не езици - се чувствам много добре. Това ми напомня за Париж, където съм живяла и който е много космополитен по отношение на имигрантите."
Много и от клиентите са чужденци - разказва Деница. "Те първи намират „Антракт" и нямам представа как: или заради графита на входа, или случайно."
Намерете графита!
Огромният графит, нарисуван на калкана до входа носи подписа на Bozkо - известно име сред графити-художниците в България."Моята табела е графит - намерете графита и ще намерите мястото" - смее се Деница. "Калканът преди беше изрисуван с други драсканици, а аз извиках Bozko и му казах: "Давам ти платно". Не знам какво означава рисунката, но най-много ми хареса от няколкото проекта, които той ми показа".
"Перфектно пурпурно небе за вас"
"В началото мислех мястото да се казва "Вкъщи", но след като размислих, реших, че това е твърде трудно име за произнасяне от чужденци. Така дойде "Антракт". Оказа се, че заведение с подобно име съществува в почти всяка държава. Може някой ден да си напраим обединение на всички места по света, които се казват по този начин" - майтапи се Деница.
Когато работата й дойде в повечко, тя отваря книгата "за мнения и препоръки", която по закон е задължителна за баровете и ресторантите.
"Прилича на лексикон. А и отвътре изглежда така. Често си я чета и когато видя хубавите отзиви на всяка страница разбирам, че това, с което се занимавам - има смисъл."
Тя отваря на страница, на която посетител е написал:
"С пожелания за перфектно пурпурно небе за вас". Действително, когато в лятната привечер човек погледне към небето на София над високия калкан с графита - вижда, че то наистина е пурпурно. Което обещава нови срещи, събирания, запознанства и приятелства.
Защото добрите инициативи трябва да срещат подкрепата, която заслужават.
