Бундестагът прие резолюция, с която се обявява масовото избиване на арменци от Османската империя за "геноцид".
Това решение разгневи Анкара, която се противопостави на гласуваната от долната камера на германския парламент резолюция и заплаши, че приемането й ще опъне сериозно приятелските отношения между двете държави.
Проекторезолюцията беше внесена в Будестага от управляващата коалиция на ХДС/ХСС и беше подкрепена с гласове, както на управляващите, така и на "зелените", които са в опозиция.
Канцлерът Ангела Меркел не присъстваше в парламента по време на гласуването.
Преди приемането на резолюцията германските власти бяха подложени на безпрецедентен натиск от страна на Турция да не се приема термина "геноцид". Някои депутати получиха включително заплашителни мейли.
Часове преди вота турският премиер Бинали Йълдъръм заяви, че приемането на резолюцията ще бъде "нерационално". Той окачестви гласуването на резолюцията като "проверка на приятелството" между двете държави.
"Този текст не означава нищо за нас (...), но ще представлява истинска проверка за приятелството. Някои страни, които смятаме за приятели, се опитват да отклонят вниманието, когато имат вътрешнополитически трудности и този текст е такъв пример", каза премиерът на заседание в Анкара на ръководството на Партията на справедливостта и развитието.
Той припомни още, че "3,5 милиона турци живеят в Германия и допринасят много активно за развитие на нейната икономика".
"Нашите германски приятели нямат право да разочароват подобна общност", каза Бинали Йълдъръм.
Турският президент Реджеп Таип Ердоган дори проведе телефонен разговор с Ангела Меркел, в който заплаши, че връзките между двете страни ще пострадат, ако Германия "попадне в подобна игра".
Приетата резолюцията използва думата "геноцид" както в заглавието, така и в текста. В декларацията също така се казва, че Германия, която по време на Първата световна война е съюзник с Османската империя, носи известна вина, че нищо не е направила да спре масовите убийства.
Смята се, че около 1,5 млн. души са избити при масовото изтребление, извършено над арманците през 1915-та година. Според Турция, броят на убитите е около пет пъти по-малък. Страната също така отрича термина "геноцид".
Повече от 20 националности, сред които Франция и Русия, както и папа Франциск нарекоха официално изтреблението на арменците "геноцид".
Миналата година българският парламент също гласува резолюция за осъждане на събитията от 1915-1922 година, в която заяви, че България признава официално "масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви".
Въпреки че българският парламент под инициативата на премиера Бойко Борисов се въздържа от приемането на термина "геноцид", посланикът в Турция Красимир Тулечки беше привикан на среща във външното министерство, за да обясни позицията на страната.
При подобни гласувания в други държави Турция обикновено реагира, като изтегля временно посланика си.
Според властите в Анкара систематично изтребление с цел да се заличи арменската етническа група през Първата световна война не е имало.
Страната също така претендира, че също толкова голям брой турски граждани са загинали при разпада на Османската империя, в резултат на глад, както и заради гоненията им от освободените страни.
Според сделката, подписана през март, Турция се съгласи да връща мигрантите, пристигащи на гръцките острови, в замяна на помощ от страна на ЕС и в замяна на обещанието, че турците ще пътуват безвизово в Европа.
Немско-турските отношения се обтегнаха отново по-рано тази година, заради подигравателната поема, написана от немския комик Ян Бьомерман, която представя Ердоган като любител на детското порно, секса с кози и овце, насилието над жени и като потисник на кюрди, християни и на малцинствата.
Миналият месец съда в Хамбург отсъди, че поемата на Бьомерман е била сатирична и му забрани да повтаря сексуалните конотации в нея, като ги определи за неприемливи.
